„Лунно сияние“ на лауреата на „Пулицър“ Майкъл Шейбон обрисува цяла една ера в историята на Америка, включваща Втората световна война и последиците от нея, мечтите за Луната и тяхната грозна сянка, през призмата на семейните спомени и силата на човешкия дух.

 „Елегична и дълбоко покъртителна… Шейбон създава от тези преплитащи се разкази тъкан със сложността, красотата и тъмните петна на старинен гоблен…“

Ню Йорк Таймс

След успеха на отличения с „Пулицър“ роман „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“ Майкъл Шейбон ни поднася поредния литературен шедьовър: роман за истината и лъжата, за семейни легенди и екзистенциални приключения – и за силите, които се опитват да ни унищожат.

Когато дядо му е на смъртно легло, авторът води с него дълги разговори, старият човек разказва несподелени тайни за любов и страдания, за надежда и предателства, събудени в съзнанието му от приближаването на смъртта. Тези късчета спомени осветяват отдавна отминали събития, лични преживявания и истинското, страшно лице на войната, ужаса и отчаянието на хората с разбити съдби, мечтите и вярата в доброто, надмогващи всичко.

„Лунно сияние“ не е документален разказ – това е историята на един млад мъж, изпълнена с приключения, секс и страст, с попарени копнежи и пориви за оцеляване; разказ за разрушителната сила на лъжата и за пагубните последици, които може да има дори една красива мечта. Това е разказ за една ера в историята на Америка, обхванал и Втората световна война, и последиците от нея – мечтите за Луната и тяхната грозна сянка, и най-вече за силата на човешкия дух и за прошката.

Лунно сияние
(откъс)

Майкъл Шейбон

Искате да кажете, че от другата страна на тази гора, има „Фау-2“.

– Да.

– Непокътната ракета „Фау-2“.

Ако се окажело вярно и доколкото на дядо му било известно, това щяло да бъде първият подобен улов за отрядите, работещи по Черния списък. Поразителен трофей.

– Да, да!

– През тая гора.

– И после надолу по хълма. Има пътека, а пък след като снегът се стопи, това не е нищо, около двадесет минути пеша за млад мъж. Ще стане два пъти по-бавно, тъй като се намирате в немощната ми компания. Елате.

Точно преди да последва в мрака отвъд дърветата свещеника, чийто повереник и обичан клисар бил убил само преди броени часове, дядо погледнал нагоре към звездите, защото това можел да се окаже и последният му поглед нагоре. Луната се била скрила и звездите отново били завладели небето.

В този час, из цяла Европа и ако небето над тях било чисто, хората, които вярвали или знаели, че ще умрат, страхували се или пък се надявали да умрат, гледали нагоре към звездите. От Финландия до Балканите, от Черно море до подстъпите на Африка, из цяла Полша, Унгария и Румъния. Гледали нагоре може би през парче прозрачен винил, или пък през лещите, които коригирали късогледството им. През плетеница от бодлива тел, амбразура, през решетката на трасиращия огън или взривения люк на някой танк. Изправени, препъващи се, коленичещи. Капнали от умора или тичащи, за да спасят живота си. От открити поля, улични канавки и картечни гнезда. Върху купчина отломки, в прясно изкопан окоп, на турски килим в къща без покрив, на палубата на горящ кораб.

Несъмнено някои от тези хора, които гледали нагоре към звездите, се опитвали да различат Божието лице. Мнозина не съзирали нищо повече от онова, което можело да се види – обичайните разпръснати светлини, студени и далечни. За някои небето било диаграма с надписи  на арабски и латински, тъмна кожа, татуирана с баснословни зверове с помощта на ежедневни средства. Поне един човек, погледнал нагоре към звездите в онази нощ, край една гора във Вестервалд, виждал архипелаг от атомни пещи в море от вакуум, многопосочни вектори на ускорението, тръгващи от една теоретична начална точка, които предшествали човечеството с милиарди години и оставали невъзмутими при вида на механизираното масово клане от световна величина, също както и пред смъртта на отделния човек.

За автора

Майкъл Шейбон е роден във Вашингтон през 1963 г. Писал е за „Ню Йоркър“, „Харпърс Базар“, „Ескуайър“ и GQ, негови произведения са поместени в редица антологии. Живее в Бъркли със съпругата и децата си.

Мащабният му роман „Невероятните приключения на Кавалиър и Клей“  е носител на най-престижната литературна награда „Пулицър” и е избран за една от 10-те най-добри книги на десетилетието от сп. „Ентертейнмънт Уийкли”.

Авторът е носител и на наградите „Небюла” и „Хюго” за романа си The Yiddish Policemen’s Union. Майкъл Шейбон работи и в областта на киното и е известен като един от сценаристите на блокбъстърите „Спайдърмен 2” и  „Джон Картър”.

Автор е на над десет романа в най-различни жанрове, сред които янг адълт, научна фантастика и комикси. През 2011 г е приет за член на Американската академия за изкуство и литература.

“Невероятните приключения на Кавалиър и Клей” – между красива лудост и суров урок по обществена анатомия (ревю, откъс и избрани цитати)

Откъс от “Невероятните приключения на Кавалиър и Клей” на Майкъл Шейбон