Книгата събира „150 упражнения по метода „Монтесори” у дома”, с които всеки родител може да възпитава в домашни условия детето си по популярния метод на видната италианска педагожка.

Авторите Силви Деклеб и Ноеми Деклеб са френски педагози с дългогодишен опит в преподаването по „Монтесори”, които селектират внимателно всяко от упражненията в изданието, разпределяйки ги според възрастта на детето.

В ценното за всеки (бъдещ) родител четиво „150 упражнения по метода „Монтесори” у дома” са разгледани определени правила, по които можем да създадем вкъщи среда на Монтесори, подтиквайки децата да се научат на подреденост, логика, различни умения от ежедневието, а също и да развият важни когнитивни способности, необходими по-късно в математиката, писането и ученето на език.

Целта на авторите Силви Деклеб и Ноеми Деклеб е родителите сами да работят с децата си, при това с евтини материали, които всеки може да си позволи.

Сред съветите в „150 упражнения по метода „Монтесори” у дома” са майките и бащите да прекарват повече време с децата в игри, запознавайки ги с огромното разнообразие на света, без да ги объркват и натоварват излишно. Специално внимание е отделено на техниките за развиване на интелекта и творческия потенциал на децата още в ранна детска възраст.

150 упражнения по метода Монтесори у дома
(откъс)

Доброто познаване на света, в който живее детето, ще му позволи да се чувства добре и така да развие дове­рие в себе си.

Малкото дете винаги показва голямо желание да учи и за да се поддържа това желание, е много важно да отклик­нем на тази жажда за нови знания.

Провеждането на всички дейности по история, геогра­фия и естествени науки ще му позволят да постигне свои­те цели, както и да развие в голяма степен своя речник, докато преминава през чувствителния период на езика.

За постигане на добри резултати при обучение на дете в най-ранна възраст е изключително важно винаги да му се показва по конкретен начин, защото това е възрастта, в която всичко минава през сетивата и ръцете му: то има нужда да усеща, да пипа, да вижда, да слуша и понякога да опитва на вкус.

Така за многобройните дейности, показани тук, ще бъде важно да се откриват първо нещата, като се извеж­да детето навън и се подтиква да наблюдава природата, природните явления, животните и т.н. По време на тези разходки е добре да го оставяме от време на време да наблюдава, да пипа, да усеща, да слуша и др., за да се впише наистина в света, в който живее, да разбере, че се чув­ства добре в него, и малко по-малко да започне да разбира връзките между нещата и важността на ролята, която трябва да изиграе, за да поддържа равновесие в света око­ло себе си.

Благодарение на многобройните дейности детето ще може да намери своето място в заобикалящия го свят. Има стотици такива дейности! Важното е винаги да се придър­жате към един и същ принцип: гледайте нещата „на живо“ (според възможностите), после показвайте снимки, като ги коментирате с детето, и накрая му позволете да работи индивидуално с ръцете.

Не трябва да стоите постоянно до детето по време на дейността. Всъщност една от целите на автокорекцията е да позволите на детето самостоятелна работа, за да разбе­ре грешките си и да открие решението или точния отговор.

Често родителите са склонни да искат да помогнат на детето да открие точния отговор, но в дългосрочен план това не е непременно нужната помощ. Дете, което само се поправя, развива способността си за мислене и своята креативност, два елемента, които са основополагащи за неговото бъдеще.

И обратно, дали върху постелка, или маса, учебни­ят материал трябва винаги да бъде добре разположен: снимките поставени правилно, винаги от ляво надясно, дейността се представя от възрастния мълчаливо и мно­го спокойно; предлага се на детето да продължи, ако има желание, но никога не се насилва. Ако детето не изпълня­ва дейността правилно, това е, защото то не е готово, или не го интересува, затова подреждаме материала, като му предлагаме нещо друго и му казваме, че ще го направим друг път.

В края на дейността материалът трябва винаги да бъде подреден на място.

Ако детето избере само своята дейност, защото вече я познава, то трябва да я изпълни докрай и правилно. Това е важно и е част от границите, които възрастният трябва да му определи, за да може то да се изгради като личност без стрес.

Трябва да запазим върху етажерката място за дейностите по „култура“, които се подреждат по теми: история (всички понятия за време), география и естествени науки. Не слагайте много дейности, подредете ги върху поднос или в кошница и ги сменяйте редовно.

Урок в три части

В много от дейностите по култура детето научава нови думи и за тази цел възрастният изнася това, което нарича­ме урок в три части.

Това е методът, който ние използваме в класовете Монтесори, за да преподаваме думи, букви, цифри, кон­тиненти. Важно е да се подготвим така, че урокът да стане като поток.

Първа част

Целта е представяне на понятието, което се преподава с точната дума, и асоцииране на сетивното усещане с думата.

Възрастният трябва първо да произнесе необходимите съществителни и/или прилагателни, без да прибавя нищо. Той трябва да произнася думите ясно разграничени една от друга, с ясен глас, така че звуковете, които съставляват думата, да бъдат ясно разбрани от детето. Така напр. по­казвайки част от цветето, той казва: „Това е венчелистче“, после: „Това е стъбло, стъбло“, после: „Това е чашката, чашката“.

Тъй като целта на този урок по учене на имена е да провокира асоциация на съществителното име с предмета или с абстрактната идея, която съществителното предста­влява, предметът и името трябва единствено да докоснат съзнанието на детето, затова е особено важно да не се произнася никаква друга дума.

Втора част

Целта е на разграничаване на съответния предмет от думата. Възрастният трябва винаги да получава доказа­телства, че урокът е постигнал целта си.

Първото доказателство е да установим, че съществи­телното остава асоциирано с предмета в съзнанието на детето. Затова трябва да мине необходимото време между първата и втората част на урока и известно време да се пази мълчание. После възрастният казва на детето бавно, като произнася много ясно само преподаваното същест­вително (или прилагателно): „Покажи ми венчелистчето“, „Докосни чашката“ и детето ще посочи предмета с пръст. Така възрастният ще разбере дали детето е направило асо­циацията.

Като се повтаря многократно въпросът, накрая думата ще бъде запаметена. При всяко повторение детето, което отговаря, показвайки предмета, повтаря асоциацията, коя­то се запечатва в мозъка му. Ако понякога възрастният забележи, че детето не внимава и греши, без да направи усилие да отговори правилно, вместо да го поправя и да настоява, трябва да прекрати урока, за да го започне отна­чало по-късно или друг ден.

Трета част

Целта е детето да си спомни съществителното, което отговаря на предмета. Това е бърза проверка на науче­ното преди това. Възрастният пита детето (изолирайки всички части на материала, т.е. показвайки само един предмет): „Какво е това?“, „Коя е тази буква?“ и др. Ако детето е усвоило добре думите, то повтаря чутото: „Това е венчелистчето“, „Това е Европа“, „Това е задната част“.

За да приключим, е важно да обобщим урока така: „Днес ние научихме за венчелистчето“ и възрастният до­косва венчелистчето и „околоцветник“ и той докосва око­лоцветника.

Ако детето е отговорило правилно, завършваме, като поставяме трите карти и трите предмета пред детето и каз­ваме: „Днес ти научи за „венчелистче“ (показваме), „око­лоцветник“ (показваме) и „чашка“ (показваме).

Преди да учите три нови понятия (друг ден), проверете дали детето си спомня за предишните. Ако си спомня само две, повтаряме това, което не е запомнило, и прибавяме две нови.

На този метод се опират и:

Създателките на Книжчица: Сбъдваме фантазиите на малчуганите