English version below

Британската писателка Анджела Марсънс е забележително ново име в многообразния свят на британския криминален роман, изразител на най-добрите традиции в жанра.

На българския пазар вече можете да намерите „Сподавен писък” (Изд. “Еднорог“), първият роман от поредицата за приключенията на инспектор Ким Стоун, продаден в милионен тираж след първата си поява в Amazon.

Световното признание идва след заемането на челни места по продажби в САЩ, Канада, Австралия, Франция и Испания.

Успехът на първата книга, преведена на повече от двайсет езика, се повтаря от появилите се междувременно нови заглавия от поредицата.

Преди да се насладите на откъс от романа и нашето ревю за “Сподавен писък”, ви предлагаме специално интервю, в което Марсънс сподели защо тръгва по пътя на криминалните истории, как протича процесът й на писане и кои книги я вдъхновяват.

Също така, авторката повдига завесата зад личността на главната героиня Ким Стоун и ни разказва малко повече за вдъхновението зад „Сподавен писък“. Разбира се, отправя и специално послание към българските си читатели.

Нека да започнем от самото начало, тъй като сте ново име за българските читатели. На Вашия уебсайт споделяте, че страстта ви към писането се заражда още в училище, но избирате криминалните новели по-късно. Какво или кого Ви вдъхнови да направите този избор? 

Избрах да пиша криминални книги като вид бунт, тъй като прекарах много години в писане на книги, които издателите биха харесали с герои, които издателите биха харесали. Един ден реших да опитам с книга, която аз бих искала да прочета. Очаквах да стигна до средата и да призная поражението, но след като започнах, не успях да спра и така завърших криминалната новела „Сподавен писък“.

Коя история считате за шедьовър в жанра?

За мен това е всяка книга на Вал Макдърмид. Намирам нейния начин на разказване за вдъхновяващ и предизвикващ размисъл. Винаги се вълнувам, когато взема книга от този автор и научавам нещо ново с всяка история, която прочета.

Първата книга от поредицата за остроумния детектив Ким Стоун е „Сподавен писък“, дебют, който получава много похвали по света. Историята вече има и версия на български език. Мистерията разказва за сериен убиец, свързан с разрушен дом за деца. В предишни интервюта споделяте, че историята е вдъхновена от изоставен дом за деца в района, в който живеете. Въпросът ми е – а главната героиня, Ким Стоун, също ли е вдъхновена от реален човек, или поне частично?

Със сигурност не съм имала никого предвид, когато започнах да пиша за нея, но мисля, че в известен смисъл за създаването й бях вдъхновена от мисълта за това какъв човек аз бих искала да бъда, например, да имам по-добри социални умения. Исках да създам герой, който не винаги е харесван и не винаги е представителен, защото това е валидно и за реалния живот. Тя има своите недостатъци, но винаги работи с емоция, с хъс и се бори за хората, които обикновено са потискани.

Ким е имала трудно детство, което я е направило достатъчно силна и ѝ е дало решителността да преследва престъпниците до последно. Смятате ли, че човек трябва да се справи с трудности в живота, за да може да се изправи пред най-тъмните тайни на човешката природа?

Не, не смятам, че някой трябва да е страдал, за да го направи, но трябва да бъде силен характер и да има готовността да разгледа всички възможни ъгли. Избрах героинята да има травматично минало, защото според мен отговаря на това, което тя е и това ми помага да обясня многото причини за придирчивия ѝ характер. 

Ким Стоун очарова читателите с това, че е много реалистичен герой. Тя е решителна, с добро сърце, много интелигентна, но също така и трудна по отношения на комуникация и емоции. Тя също така е страстен работохолик. Смятате ли, че Вие двете бихте се разбирали, ако работехте заедно?

Чудесен въпрос! Мисля, че бихме се разбирали много добре, тъй като аз бих се предала и бих правила каквото тя ми каже, тъй като тя малко ме плаши, но също така съм вдъхновена от нейната почтеност и страст и бих искала да се уча от това.

Сподавен писък от Анджела Марсънс

Вече имате осем книги от поредицата за Ким Стоун. Коя беше най-трудна за написване и защо?

За мен Play Dead беше най-трудна.

Тя е четвърта в поредицата и започнах да я пиша много скоро, след като завърших третата книга, Lost Girls, която беше любимата ми и не исках да приключвам с писането й.

Предполагам, че просто не си дадох достатъчно време между двете истории и не оставих Lost Girls да улегне и така историята и героите й още бяха в главата ми.

Сега обичам Play Dead и тя е книгата, която до момента е с най-малко редакции.

Като читател вярвам, че криминалните истории са едни от най-трудните за писане, защото трябва да поддържат любопитството на читателя и да го забавляват през цялото време, за да продължи да чете. Също така, престъпленията и разкриването им се пълни с медицински и научни детайли. Какъв е процесът Ви на събиране на факти – имате ли представа как точно ще изглежда една сцена или тя се развива, докато правите проучването?

Много обичам да правя проучвания за всяка следваща книга и всеки път се опитвам да избирам тема, която ми е интересна и ме е заинтригувала. Поръчвам си книги от Amazon, които покриват този критерий и също така правя много проучвания онлайн.

Изкуството на проучването е винаги да използвам само това, което е необходимо за историята. Прочитала съм цели книги, от които съм вземала само параграф информация.

Винаги оставям сцените да се развиват в процеса на писане. Започвам с бегла представа за чувството или атмосферата, които искам да предам, като например тъга, отчаяние, самота, но винаги ги оставям да се развият, докато пиша.

Смятате ли, че си струва една криминална новела да се прочете повече от веднъж  и ако да – какво трябва да търси читателят по време на второто или третото четене, след като вече знае кой е убиецът?  

Мисля, че ако някой е запленен от някоя книга, непременно трябва да я прочете отново.

Макар и не в криминалния жанр, веднъж бях много заинтригува една книга – “Разкриване“ на Майкъл Крайтън и се обадих в работата, че съм болна, защото не можех да я оставя. По-късно след това я прочетох отново, за да анализирам с какво ме е привлякъл авторът.

Винаги е полезно да се препрочете дадена книга с цел изучаване на ефекта, който е имала върху теб.

Ще споделите ли с нас някои от навиците си при писане – например, пишете ли в определено време от деня, нужна ли Ви е определена атмосфера – музика, храна, напитки?

Най-много обичам да пиша рано сутрин или късно вечер. Обичам чувството да работя, преди светът да се е пробудил напълно или когато ляга да спи. В продължение на много години пишех, докато имах работа на пълен работен ден, така че навиците ми са изградени от това, че пишех преди и след като се върна от работа. Не мога да работя на фона на телевизия или музика, защото лесно се разсейвам. Трябва ми много чай, също и кафе, но най-вече чай.

Имате ли доверен читател, някой близък за Вас човек, който пръв чете черновите Ви и дава мнение и идеи за историите?

Партньорката ми Джули споделя с мен това пътешествие вече 35 години и е чела творбите ми през цялото това време. Тя знае кои части на книгите съм написала бързо и с кои съм се борила. Тя чете, пише и ми помага да разрешавам проблеми и е много важна част от целия процес.

И последно, но не и по важност, как ще убедите българските читатели да се запознаят с Ким Стоун и да следят случаите ѝ?

Ще кажа на българските читатели, че във всяка книга има по нещо за Ким Стоун, нейното минало и това какво я прави личността, която е. Всяка история е едно ново приключение, по нова тема с различни проблеми. Бих се радвала българските читатели да проследят пътешествието й.

“Сподавен писък” – една завладяваща британска детективска история

Откъс от “Сподавен писък” на Анджела Марсънс

Анджела Марсънс

Angela Marsons: Each story is a brand new adventure

Let’s start from the very beginning since you are a new name to the Bulgarian readers. At your website you share that your passion for writing started at school but you chose the path of crime novels later on. What or who was your inspiration to make that choice?

I made the choice to write a crime book as a kind of rebellion as I had spent many years writing the kind of books I thought publishers would like with main characters I thought publishers would like.  One day I decided to see if I could write the kind of book that I love to read and fully expected to get half way and then admit defeat but once I started I couldn’t stop and before I knew it I had a complete crime novel called Silent Scream.

Which is the story that you consider an ultimate masterpiece in the genre?

For me it is any book by Val McDermid. I find her storytelling and characterisation inspring and thought-provoking. I am always excited to pick up a new book by this author and I find that I learn something new with every story I read.

The first book from the series involving witty detective Kim Stone is Silent Scream, a debut which was highly praised worldwide. The story will now have a version in Bulgarian as well. The mystery involves a serial killer related to an derelict children’s home. In previous interviews you have shared that the story was inspired by deserted children’s home in your local area. So my question is – is the main heroine, Kim Stone, also inspired by a real person, at least partially?

I certainly don’t have anyone in particular in mind as I write her but I think in some ways she’s inspired by the person I’d like to be, with better social skills, I think. I wanted to write about a character that wasn’t always likeable, that wasn’t always personable because I think that is true to life.  She has her faults but she is always passionate, driven and fights for the underdog.

Kim has had a very difficult childhood which has made her strong enough and has given her the determination to chase criminals till the very end. Do you believe that a person should have coped with a difficult life in order to be able to face human nature’s darkest secrets?

No, I don’t think someone must have suffered to be able to face human nature’s darkest secrets but they should be strong minded and prepared to consider all possibilities. I chose a particularly traumatic past for my character as I felt it suited the person she was as an adult and helped to explain many reasons for her prickly character.

Kim Stone fascinates the reader as a very realistic character. She is determined, good-hearted, very intelligent but also kind of difficult in terms of communication and feelings. She is also a passionate workaholic. Do you think that you two would get along well if you were to work together?

Oh, this is such a great question. I think we would get on very well as I would just give in and do what she told me as she does scare me a little bit but I also think I would be inspired by her integrity and passion and would try to learn from it.

You already have eight books from the Kim Stone series. Which one was the most difficult to write and why?

For me Play Dead was the hardest one to write. This is book 4 in the series and I started writing it very soon after book 3, Lost Girls, which was my absolute favorite book to write and I did not want it to end. I suspect I didn’t give myself enough time between stories to properly put Lost Girls to bed in my mind and the storyline and characters were all still present in my head. I have grown to love Play Dead now and it remains my least edited book to date.

As a reader I believe that crime stories are among the trickiest to write because the reader should be mystified, entertained and intrigued the whole time in order to keep reading. Also, the crime scene and solving descriptions are full of medical and forensic detail. What is your process of fact gathering – do you have an outline of what a scene should look like exactly or the scene evolves while doing the research?

I always enjoy researching the next book and try every time to choose a subject that I’m particularly interested in or intrigued by. I order books from Amazon that cover my subject matter and also do a great deal of research on the internet. The art of research is only using what is necessary for the story. I’ve read entire books to use no more than a couple of paragraphs of information. I always allow a scene to grow organically as I write it. I may begin with a rough idea of the sense or atmosphere I’m trying to communicate i.e. sadness, desperation, loneliness but I always allow it to evolve as I write.

Do you think that a crime novel is worth reading more than once and if yes – what a reader should look for during his second/ third reading as he already knows who the killer is?

I think if a reader is particularly gripped by a book it can be interesting to re-read it again. Although not crime I was once so entranced by a book – Disclosure by Michael Crichton – that I called in sick for work as I simply couldn’t put it down. At a later date I re-read the book to analyze how the author had so completely drawn me in so as a learning process it can be useful to re-read a book that has had an effect on you.

Would you share with us some of your writing habits, e.g. do you choose to write at a precise time of the day, do you need any specific atmosphere – music, food, drinks?

My favorite times to write are early morning and late at night. I love the feeling of working before the world has properly woken up and as it is going to sleep again. For many years I wrote while working full time so I think my habits come from writing before I went to work and again when I got home from work. I can’t write with music or TV on in the background as I am so easily distracted. I must have lots of tea, an occasional coffee, but mostly tea.

Do you have a trusted “first reader” from your close circle that goes through your drafts and gives an opinion and ideas on your stories?

My partner Julie has been on this journey with me for 35 years and was reading my work the whole time.  Because of this she knows what parts of the book have flowed for me and which areas have been a struggle. She reads and types and helps me sort plot problems and is a very necessary part of the process.

Last but not least – how would you persuade the Bulgarian readers to get to know Kim Stone better and follow all of her cases?

I would tell the Bulgarian readers that with every book we find out a little bit more about Kim Stone, her past and what makes her the person that she is. Each story is a brand new adventure covering a different type of subject and a different set of problems. I would love Bulgarian readers to follow her journey.

PS. If possible, would you share with us a couple of pictures from your personal archive to illustrate the piece. Thanks!

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук