Изабела Шопова ни пренася в българската база на остров Ливингстън

„На юг от разума” на Изабела Шопова (Изд. „Колибри”) е книга, която се чете на един дъх, нищо че е от онези, чиито автори имат много какво да разкажат.

Писана е с идеята (съвсем оправдано!), че темата за Ледения континент е по-скоро непозната на читателите, защото, наистина, това кътче от Земята не попада често в масовия информационен поток и дори тези, които се интересуват, трябва да се поровят, за да намерят добри материали.

Първото, което впечатлява, е приятното чувство за хумор на авторката, която ни описва стъпка по стъпка целия процес на приключението Антарктида – от зараждането на идеята, подготовката, пътуването, до самия престой и, разбира се, сбогуването.

Въпреки силния личен поглед върху континента, „На юг от разума” не е просто пътепис.

Съдържа изключително много факти за това малко познато кътче на планетата, които са поднесени „смилаемо”, с примери, романтизъм, вдъхновение и, да повторя, хумор.

Освен че ми беше трудно да оставям книгата, за да я продължа на следващия ден, четенето беше съпроводено с безброй еха-иха-повдигания-на-вежди, предизвикани от научаването на толкова много нови неща.

Как се управлява тази Ледена красавица, какъв е статутът на хората, които пребивават там, историята на нейното откриване и покоряване от първите ентусиасти да видят непознатата земя, до конкретните данни за континента, които в часовете по география звучат по-скоро суховато.

Например, тръпки ме побиха само, когато прочетох за най-ниската температура, измерена на Антарктида. Без изненада, това е мястото, на което е измерена най-ниската температура изобщо, „откакто хората мерят температури”. Тя е регистрирана на руската антарктическа станция „Восток” и е – 89.2 градуса по Целзий.

Също така, за мен думата пустиня винаги е извиквала в съзнанието ми оазиси, пясък и камили. Е, Антарктида е най-сухата пустиня на планетата. Така че, ако ви защо, както и още такива чудати неща, искате да знаете колко вида думи за лед има, как протича подготовката за едно такова пътуване, защо пингвините се наричат Гошо ;) и как протича животът в българската база – тази книга е за вас!

Уверявам ви, че вече гледам на Антарктида с други очи и със сигурност ще постърся още истории за мястото „на юг от разума”. В крайна сметка, личното преживяване от това място е приказка, която все още малцина могат да разкажат, а още по-малко могат да я пазкажат така вдъхновително.

Избрани цитати

• Далече, далече на юг, на юг дори от разума, се намира едно магнетично място, наречено Антарктида, където отиват тези, които търсят необикновеното, загадъчното, неизследваното. Стремежът на човека да открива неизвестното, любопитството да види какво се крие зад обозримия за него свят, са го накарали да излезе от пещерата, да търси нови земи, да покорява все по-високи върхове, да полети в Космоса.

Антарктика се характеризира с два сезона – студен и адски студен. Климат, в който хладилниците се ползват за съхранение на продукти, които искаме да предпазим от замръзване, а водата има само едно агрегатно състояние – лед.

• Унесена в подобни радостни мисли и оптимизъм, се взирам в мъглявината на мирозданието, чудейки се за кой ли път как, за бога, се озовах тук и какво всъщност правя в безвремието отвъд края на света. Мирозданието, трябва да му призная, е добър слушател. Интровертен тип – не обелва нито дума. Само разпорваните от острия кил на кораба вълни се хлъзгат с плясък и шъшнене, колкото да подчертават тишината.

• В ледената пустош на Южния континент хората намират себе си, Бог, отговори на научните си дилеми и спорове. И на най-стария въпрос на света: „Кой съм аз?“. Тук строят човешка цивилизация от нов тип – безпарична, аполитична, без армия, базирана на взаимопомощ и сътрудничество, цивилизация, чието влияние върху другите човешки култури и общности се увеличава експоненциално с всяка изминала година. С всеки нов филм, фотография и книга от Антарктида.

• На Ледения континент взаимосътрудничеството е задължително, да не окажеш помощ или съдействие – немислимо. Националностите тук се забравят, както и политическите пристрастия.

• И изобщо това ще се превърне в лайтмотив за всички полярни изследователи от Героичната епоха – повечето покорители на Антарктида ще прекарат живота си в изплащане на дългове, натрупани с експедициите. Това е другата неотменима характеристика на героизма. Не само титаничната битка на човека с най-свирепите аспекти на природата, без адекватна технология и познание за врага, но и нескончаемата битка на великите личности за промяна на обществените нагласи, за отказване от статуквото и прелистване на нова историческа страница.

Малко за автора

Изабела Шопова

Изабела Шопова е родена във Варна през 1971 г.

Разказва за себе си, че се е научила да чете от много ранна възраст и то по много.

Мечтаела да стане първата българска жена космонавт.

Завършила е „Радио- и телевизионна техника“ във Варненския технически университет и е работила редица разнообразни професии – от манекенство до рекламен агент и търговски представител.

През 2002-а прекъсва кариерата си, за да последва съпруга си в Нова Зеландия. В продължение на години пише писма и статии за живота и приключенията там, които публикува в сайта за българите по света иде.ли и на други места в интернет.

След това се мести да живее в Бризбън, Австралия.

Изд. „Колибри“ събира всичките й писма за Нова Зеландия в книгата „На изток – в рая“.

Приключенията на австралийска земя пък са разказани в „На запад от рая“.

Така идва ред и на пътешествието й до най-студената точка на Земята, разказано в „На юг от разума”.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.