корицата на Луизиана спасява библиотеката

Българската корица на “Луизиана спасява библиотеката”, дело на художника Дамян Дамянов

Днес се наслаждаваме на затрогващ разказ за човешки страхове, ново приятелство, дълбоко пазени тайни, внезапно появила се любов и… много чаши вкусен чай и ароматно вино.

Луизиана спасява библиотеката” (ИК „Сиела”) е първият роман на американската писателка, журналистка и фитнес инструктор Емили Б. Когбърн.

Луизиана Ричардсън току-що се е завърнала към южняшките си корени, но сега, освен че няма време и възможност да поддържа маникюра и косата си или да се облича по последна мода, тя е и самотна майка на две малки деца.

Скоро след като започва работа в местната библиотека Луиз е изправена пред тежката задача не просто да привлече читатели в иначе замиращото място, но и да го опази от бъдещата кметица г-жа Гъндерсън, която има лични причини да затвори библиотеката в малкото градче.

Луиз ще трябва да направи редица промени – от създаване на посещаван литературен клуб през готварски кръжок до организиране на курс по зумба танци. Преди да се усети, тя ще се окаже в сърцето на промяната в цялата местна общност, разкривайки грижливо пазени от години тайни. Междувременно любовта ще се опита отново да намери библиотекарката Луиз, но дали ще успее?

Луизиана спасява библиотеката
(откъс)

Емили Б. Когбърн

 

Когато стигна до новата си къща, намери Сал отпред, подрязваше храстите пред входа. Г-жа Труди и Бета пък бяха на колене и засаждаха цветя.

Луиз паркира зад олдсмобила на г-жа Труди и се загледа с почуда. Местенето в Сейнт Джуд беше самотна история.

Никой не й беше помогнал да разопакова, да окоси ли­вадата, да поправи дупките в дървената ограда. Преди да срещне Силвия, Луиз се луташе. Но Алигейтър Баю вече я приветстваше.

Вътре, в кухнята, Хоуп и Бриана приготвяха обяд. Всич­ки тези хора се трудеха заради нея, сякаш наистина я искаха до себе си. Вече се чувстваше част от градчето.

– Не мога да повярвам, че сте тук заради мен – каза тя.
– Никой не се мести да живее тук без хубаво посрещане – каза Хоуп. – Посетителите от библиотеката оставят неща цяла сутрин. Ела да видиш.

Плотът до хладилника бе отрупан с печива: хляб, би­сквити, пралини, орехови сладкиши, кексове. Всеки подарък беше с бележка.

– Все едно се женя в огромно семейство – каза Луиз, до­като четеше картичката, прикрепена към найлонов плик с шо­коладови курабийки. Хората в града очевидно ценяха това, което тя и Силвия се опитваха да направят. Беше важно за тях.

Без библиотеката къде щеше да ходи Мари за безплатен обяд и компания? Къде сестрите Би щяха да си пишат с при­ятелите си онлайн и да намират други хлапета, които обичат К. С. Луис? Как щеше шофьорът на камион да си намира аудиокнигите, които го държаха буден, докато пътуваше из страната? Къде щеше да ходи г-жа Труди за кафе и списания­та си? Луиз остави курабийките и се обърна към Хоуп.

– Трябва да победим г-жа Гъндерсън. – Очите на Хоуп се поокръглиха малко повече от обичайното.
– Така си е. Ела да поседнеш сега, ще ти сипя нещо за ядене, преди да почнеш да разопаковаш – каза тя.

Някой беше разположил пластмасова маса и столове в кухнята. Луиз седна и загледа Бриана, която овалваше филе­та от сом в яйце, а после в царевична галета, а после ги на­реждаше в мазнината в чугунения тиган. Движеше се пърга­во въпреки килограмите си. До нея Хоуп сипваше готовата храна – пържена риба, бял хляб и колсло, по чиниите. Луиз не искаше да бездейства, докато другите работеха, но знае­ше, че няма смисъл да спори с Хоуп.

Хоуп остави чиниите на масата и подреди край тях плас­масови прибори и салфетките. Когато всичко беше готово, отвори входната врата и подвикна:

– Идвайте да ядете!

Сал, Бета и г-жа Труди влязоха, свалиха мръсните си обувки и измиха ръце, преди да се подредят около масата. Хоуп им наля студен чай в картонени чашки и започнаха. Луиз заби виличката си в хрупкавата коричка на рибата – от­долу месото беше сочно и меко, още по-вкусно в комбинация с тръпчивото колсло.

Хоуп спря хамалите, когато внесоха първите кашони.

– Вземете да намерите масата на Луиз в оня ваш камион, и столовете, и ги сложете тук, преди да изстине храната. А пък и чай сигурно ще искате след цялото мъкнене.

Двамата млади чернокожи мъже побързаха да внесат ма­сата и столовете, а Бриана им напълни чиниите.

Луиз огледа групичката: Сал, къдрокос и рошав, с нахлу­пената над очите шапка, длъгнестите хамали, които си сва­ляха кожените ръкавици, Бета с опънатия по нея градински гащеризон и чевръстата Бриана, която тъкмо носеше допъ­лнителните порции. Хоуп пък вече си пълнеше устата с риба и колсло все едно животът й зависи от това. Луиз се чувства­ше почти като у дома си. Никога нямаше да е южнячка, но можеше да е ексцентричната библиотекарка янки. Нямаше да е толкова зле.

– Радвам се, че си тук – каза Сал. – Всички се радваме.
– Може да си от Замръзналия Север, но си наш човек. Няма да те върнем – додаде Хоуп.
– Давайте ми да ям храна като тази и няма да можете да ме върнете, даже да искате – каза Луиз. – Какво ще има за десерт?
– Кекс със заливка. – Бета отнесе празната си чиния в кухнята. – Донесох си домашното ягодово сладко за залив­ката.

Когато изядоха два кекса и цял буркан със сладко, всич­ки се върнаха на работа. С толкова много помощници почти всичко беше готово, докато стане време Луиз да вземе деца­та от новото училище. Щеше й се да има как да се отблагода­ри на всички. Прегърна жените и се ръкува с мъжете, а после всички се отправиха по колите си.

Сал си тръгна последен.

– Чакай да ти изнеса боклука.
– Благодаря за всичко. Не мога да повярвам, че ми свършихте цялата тази работа.
– Подбудите ми не са съвсем чисти.

Сал стегна връвта на чувала за смет и го изнесе навън.

– Какво имаш предвид?
– Още искам втора среща с теб.
– И аз – отвърна Луиз.

Повечето ни читатели намират статията за любопитна. А ти?
  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (100%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук