Българската и испанската корица на „Фалко“ на Артуро Перес-Реверте

Един прочит на „Фалко“ на Артуро Перес-Реверте

Разгръщам предпазливо книги, които откровено обещават да стъпят на жанрово клише. Но това е любимият Артуро Перес-Реверте (в когото съм се влюбила още като ученичка, „принудена“ да прочете в оригинал „Учителят по фехтовка“; който ме е запленил с „Деветата порта“ и изненадал силно с „Обсадата“).

Така че смело отварям „Фалко“ – първа книга от нова поредица, чиито български превод бележи и първото чуждоезично издание на романа (ИК „Еднорог„). И не съжалявам, до последната страница не съжалявам.

„Аз наистина исках да напиша роман като някогашните добри стари шпионски трилъри, но добавяйки всичко, което съм научил през годините, със съвременни техники на повествованието. При това, с красиви, опасни и интелигентни жени, със силни мъже, с жестоки мъже, насред Испания и Европа от онова време „, споделя Артуро Перес-Реверте в интервю за испанската информационна агенция Efe. И добавя:

„Идеята е в главата ми от дълго време. Това е роман, в който се чувствам в свои води. Различното е, че този път навлизам там, където никога не съм бил.

Такова нещо не е било правено преди, а 30-те и 40-те в Европа са много интересно време, в което е имало от всичко – фашизъм, комунизъм, социализъм, анархизъм, възникващия тоталитаризъм, Гражданската война в Испания, Световната война. Това е територия, която винаги силно ме е интересувала и в която направих малък набег с „Тангото на старата гвардия“, оставил ме с желанието за още…“

„Фалко“ пък оставя читателите си с желание за скорошно продължение.

Преди всички заради последователно изградените, пълнокръвни образи. Заради диалога, който е жив, динамичен, естествено звучащ в устата на всеки един от героите (за разлика от толкова други книги, каращи читателя да се чуди как е възможно всички персонажи да говорят по еднакъв начин).

Дори описанията са детайлни и създаващи картинност. Но сякаш точно, колкото е необходимо. Преди подробностите да нарушат динамиката на повествованието. Например, обрисуването на жилище, останало на Червената територия на социалисти и анархисти, е направено така, че да носи белезите на замаскиран аристократичен разкош, който не смее да се афишира.

Интересен е и психологизмаът на Реверте. Без етикети, без крайни оценки на човешкото поведение и природа. Главният герой убива, измъчва невинен или пък спасява руска шпионка с цената на живота си. Майсторски описани от Реверте, действията и мислите му в тези моменти са логично следствие на обстановката и стечението на обстоятелството. Авторът не го съди, ние също.

А ето как самият писател определя героя си в същото интервю:

„Той е сто процента испанския характер, шпионин, контрабандист, според обстоятелствата;

лошо момче от добро семейство, готин, много готин; но преди всичко патриот за самия себе си.

Искам да кажа, че той е човек, който работи за себе си, дори когато го прави за другите „.

Циничен главен герой, без особени морални скрупули, франкисти и републиканци, немски фашисти и руски комунисти, плюс няколко любопитни женски образа.

Този роман има всички предпоставки да разбуни духовете и вече го прави. Особено в Испания, където засегнатото време е чувствителна тема. На Артуро Перес-Реверте вече се наложи да обясни в интервю, че не симпатизира на франкистите (Фалко работи за тях) и книгата му е написана с пълното съзнание, че франкизмът е бил нещо лошо. Не симпатизира и на републиканците социалисти обаче.

Любопитни са и критиките, които Реверте получава от феминистки. Заради женските образи, които колкото и да са различни помежду си, силни или слаби като характери, не биват въведени в повествованието, без Фалко да им даде оценка колко са привлекателни като жени. И да го опише подробно.

За мен беше по-интересно как миналото на Реверте като военен кореспондент се отразява в романа. Героят му Фалко е обиколил голяма част от Западна Европа, Балканите и Близкия Изток (и дори е получил един от големите си белези във Варна), където неизменно се е забърквал в нечисти сделки, насред различни военни конфликти и смутни времена.

Избрани цитати

• В действителност нещата съвсем не се бяха развили зле за него, макар и често да му бе по-удобно да създава обратното впечатление, още повече, когато се намираше в компанията на някоя жена.

– Само че аз никога не намирах за нужно да правя това, което правите вие жените… Почти всички първо вземате предохранителни мерки, преди да се влюбите.

• Докато вървеше, си помисли, че му е приятно да усети отново онова познато чувство: ритмичните удари на пулса в тъпанчетата и жегването в слабините; необичайното изостряне на сетивата, приведени в пълна бойна готовност, за да уловят и най-малкия признак на предстояща опасност. Само определени питиета, определени цигари и определени жени, в зависимост от момента, предизвикваха подобен ефект.
• Закалката му и реалистичният му цинизъм, плод на много изпитания, жени и житейски опит, му служеха, за да държи настрана много неща, но не и да се справи с всичко. Съвсем не. И, разбира се, не и с мерзост като тази.

За автора

Артуро Перес-Реверте, един от най-четените и превеждани испански писатели, е роден в Картахена през 1951 г. Завършва журналистика и политология.

В началото на 90-те години води нощната програма с иновативна концепция „Законът на улицата“ по Испанското национално радио, която дава поле за изява на многобройни персонажи от различни сфери на живота, сред които и престъпници.

Като военен кореспондент от 1973 до 1994 г. предава въоръжените конфликти от Кипър, Ливан, Еритрея, Сахара, Малвините, Ел Салвадор, Никарагуа, Чад, Либия, Судан, Мозамбик, Ангола, Персийският залив, Хърватия, Босна и пр. Войната в Еритрея сякаш оставя най-дълбок отпечатък у писателя. В Източна Африка той изчезва за няколко месеца и оцелява като по чудо.

През 1994 г. Перес-Реверте окончателно приключва журналистическата си кариера и се отдава изцяло на литературата. Романът, с който си спечелва международно признание, е „Учителят по фехтовка”. До момента има публикувани  над 18 романа, които го утвърждават като майстор на интелектуалния трилър, и няколко сборника със статии.

Романите на испанския писател не остават незабелязани и в киното. „Учителят по фехтовка“, „Фламандският майстор“ и „Деветата порта“ (с режисьор Роман Полански и Джони Деп в главната роля) са адаптирани за голям екран.

Романът „Кралицата на Юга” пък е превърнат в сериал.

Лауреат е на множество литературни награди – Голямата награда на Франция за литература; наградата “Жан Моне” за европейска литература; рицар на френския орден на литературата и изкуствата, италианската награда „Валомброза – Грегор фон Резори“ за най-добра чуждестранна литература, а през 2003 г за заслугите си към испанската литература е избран за член на Кралската академия на Испания.

Произведенията му са част от учебната програма в гимназиалния курс в училищата на Испания.

Откъс от „Фалко“ на Артуро Перес-Реверте може да прочетете тук:

Откъс от „Фалко“ на Артуро Перес-Реверте