В поредицата (Не)познатите визуални артисти на България се срещаме с един от илюстраторите с най-характерен почерк, на когото сме имали щастието да се натъкнем. Отдавна искахме да попитаме Мая Бочева… Кой наистина светна луната?

илюстрации на Мая Бочева

Илюстрации от книгата “Кой светна луната?” от поредицата “Туй-Онуй”

Кои са Мая Бочева и TAT Creative?

Мая Бочева е само създател на идеята “Туй-Онуй” на ТАТ Creative. Всъщност в основата на проекта “Туй-Онуй” – такъв, какъвто е сега стоят двама души и това сме аз и Петър Митев, създател на Chaos Group, който го финансира.

С него основахме издателството “ТАТ Creative”, което Петър измисли да се казва така. Името идва от “This And That” съкратено – TAT, а creative – как защо? Защото сме много креативни :)

Така че трябва да благодаря на Петър, защото сега, благодарение на него нашата мoбилна игра започна да трупа първи награди. Първо на международния фестивал за компютърни изкуства Computer Space взехме първа награда за мобилно арт приложение. А сега – и от международен конкурс, организиран с подкрепата на ООН:

Мобилното приложение, както и целият “Туй-Онуй” проект е с цел ученето да се случва по естествен начин по пътя на любопитството и с помощта на фантазията и затова той се ползва, като допълнително, помощно учебно средство и се състезава именно в категории свързани с обучението. В момента моята цел е да разпространя проекта по всички училища и детски градини в нашата страна, за да може да се ползва от всички дечица безплатно, но за тази цел ни е нужна още помощ, за да довършим апликацията.

А Мая Бочева е един мечтател, който по детски си вярва, че мечтите не се делят на големи и малки и че стига да желаеш нещо силно, няма как да не го постигнеш! Добре, че не съм си замечтала да летя в открития космос, защото вероятно вече щях да съм там!

В случая хем постигнах мечтата си, хем съм още далече от нея… защото тепърва трябва да се разпространи достатъчно, за да има нужният ефект… За сега този проект ми е все още само хоби. Ще стане “истина”, когато започна да се издържам и да живея от него, каквато е и моята цел.

Все пак самото “случване” носи толкова заряд и любов, че е почти самодостатъчно! Но за един творец е изключително важно творението му все пак да стигне и до тези, за които го е направил… Подобен проект е като отглеждането на едно дете – коства много безсънни нощи, нерви и разправии, но за сметка на това получаваш неизразимо много любов, удовлетворение и щастие!

Спомняш ли си кога и защо поиска да твориш илюстрации и приказни герои?

Точният момент в който реших да стана именно илюстратор не помня вече, но беше някъде около кандидатстването за средно училище, тогава реших, че за висше ще уча илюстрация.

После по пътя до висшето тази моя мечта се видоизмени и стигна до желанието да кандидатствам всъщност анимация в НАТВИЗ. И започнах да се подготвям за това. Даже лятото преди изпитите ходех на консултации при Доньо Донев, който действително беше невероятен човек и ми даде много добри насоки.

Харесваше много стила ми и май беше спокоен, че ще се справя. Аз обаче не се справих – скъсаха ме точно на изпита по натура (рисуване на портет на човек). Бях много добра в това – преди да тръгна на частни уроци при един учител, който ме накара да си променя…стила на рисуване, но това е дълга история и ще я разкажа някой друг път :))

Важното е, че пропуснах НАТВИЗ и влязох в НБУ, за което не съжалявам – там се запознах със Стоян Дуков и Анри Кулев, както и с един мой идол в анимацията – Иван Веселинов, който пое точно нашият курс. Няма случайни неща… и така анимацията и илюстрацията си живееха успоредно в мен. Но така и не съм учила оформление на книгата, с което сега се опитвам да наваксам (имам лек конфликт с подбора на шрифтове и доброто им оформление с картинките:))

Как се изгражда характерен почерк в рисуването? Естествено? Самоцелно?

Помня, че търсех стила си. И го търсех по най-неправилния според учителите по рисуване начин, а именно – като много прерисувах от рисунки на други ходужници.

Но взимах най-вече тази част, която на мен ми харесва.

Всъщност прерисувайки аз винаги променях нещо и добавях от себе си. Някаква странна комбинация се получи от “сбор от стилове и изрази, които харесвам най-много”. Ако това е рецепта за търсене на стил ;) Но важното е, че послушах себе си и правех това, което ме влечеше.

илюстрация на Мая Бочева

Илюстрация от “Уики” – комикс, който нарисувах за новото списание Дъга, което излизаше преди 10-на години. В момента книгата стои готова и чакаща някой да я издаде. В нея се разказва много за екология, здравословно хранене и възпитание, но само, ако сте особено внимателни и забележите това покрай историята с вещици, дракони и чудновати кралства

Кои спонтанни реакции за работата ти – приятни или неприятни – не можеш да забравиш?

Аз от една страна трудно понасям критика, от друга си я търся сама и в първият момент, като ми се даде “по-остра” критика, започвам да се защитавам :)

После ми минава и ако наистина видя смисъл в критиката – поправям и дооправям рисунката. Това става именно в конкретни случаи в които самата аз съм забелязала, че нещо не е наред в нея… Така че за мен реакциите били те спонтанни или не са си важни!

Но не забравям, че колкото хора има – толкова и мнения и затова ценя най-много (ще простите) своето мнение за моите рисунки. В това число и съм крайно самокритична и дори на хората да им се харесват някои рисунки, това не означава, че аз съм доволна от изпълнението си по тях.

А да си призная съм много емоционална и често ми се насълзяват очите, когато получа писмо от някой родител, който ми пише, колко много се харесват книжките ми на неговите деца! И дори да съм загубила временно вяра, че нещата ще се получат – веднага насъбирам всичките нужни сили на света, за да продължа напред! Затова мнението на читателите и зрителите за това, което правя – за мен е от изключително значение!

Снимка на малката Ая, която е фен на поредицата “Туй-Онуй”. Снимката направи нейната майка – Анна Младенова

Кои са любимите ти проекти?

Тук ще излъжа, ако не каза, че моя си проект си ми е най-любим, защото в него аз правя точно това, което искам. Изразявам най-добре себе си и това си проличава, защото често, като ме потърси някой клиент и ми каже, че иска да му нарисувам нещо, ми дава пример с илюстрации от проекта ми: “Туй-Онуй“. После променя идеята и картинките вече не изглеждат така, защото колкото повече се намеси “външно виждане” в илюстрациите ми – толкова повече има шанса да не съм ги усетила или пресъздала добре.

Но съм работила и по някои проекти, които сякаш са били написани за мен. Един от най-явните примери ми е “Шишарко” – в тази книга и автора и хората, които ме потърсиха да я нарисувам имаха хъм… същият светоглед, като моя. С тях мога да кажа, че май гледаме през едни очи :) Бяха описали приказна гора с вещици, магьосници и феи, с много лакомства и всичко-всичко, което обичам да рисувам!

Друг такъв проект е “Добросъците” на Никола Райков, с който май се разбирахме с “един поглед” :) С него усещането беше доста подобно и книгата въвреше с лекота. А и аз му бях фен още от поредицата: “Големите приключения на малкото таласъмче”.

Запознахме се на един Панаир на книгата, където специално отидохме с моята дъщеричка, за да искаме автограф от автора. Оказа се, че и той ме е познавал от книгите, които съм нарисувала и ми предложи да илюстрирам третата му книга – “Добросъците”, което за мен беше голяма чест.

Преди 10-на години нарисувах няколко книги за разделното събиране на отпадъци. В едната от тях имах повече свобода по създаването й: “Приказка за Жълтурана-Сладурана и Стъкления-Роби” на Еко Булпак.

Сроковете бяха кратки, но в нея направих един експеримент – създадох книга, приказка-игра! Книгата излезе в тираж от 50 000 книги и ми разказваха как от различни региони и училища, които не ползват кофите на Екобулпак са им пращали писма и запитвания дали все пак могат да получат от книгите, защото много им харесват!

За мен беше, като статистика как се възприема подобна идея и видях ,че децата я прегърнаха и приеха повече от добре! Майки тичаха след Екобулпак с количките си – за да вземат книжки :)))

Това ми даде по-голяма вяра в себе си и да създам моят проект, който е базиран именно на книгите с игри.

Също така последните години нарисувах множество илюстрации за една интерактивна приказка за феите на зъбчетата, но все още не е излязла на пазара:

Същевременно не съм оставала на заден план анимацията и съм създала няколко рекламни клипа. Най-много се забавлявах на смешните животни от Пършевица – по идея и режисура на Тони Петров. Рисувала съм и реклама със Зайо Байо, дори и три клипа за Трибестан :)

А нещо, което винаги си искала да направиш, но по някаква причина отлагаш?

Искам да направя много неща. И това, което не ми достига е “само” финансирането :D И се чувствам много притисната от времето, защото ежедневно трябва да работя по проекти (често компромисни), колкото да изкарам прехраната си. За бизнес свързан с илюстрация и игри в България е трудно да се говори…

Отделно от това ми се пътува много, въобще аз съм от хората, които ако случайно им се случи да имат 5 свободни минутки се чудят какво по-напред да направят? Да чета книга ли (чета няколко книги едновременно), да гледам филм? За мен живота е действие – не познавам скуката и никак не искам да я опознавам :) Обичам да се излежавам на плажа, но това отново включва рисуване, четене и какво ли още не.

Така че едно от нещата, които “все отлагам” са пътешествията, поради няколко причини… но се надявам да успея скоро да наваксам, защото след пътешествие се чувствам много по-добре и рисувам много по-добре… иначе няма особено развитие, когато стоя “на едно място”.

Винаги съм искала да те попитам: ти имала ли си толкова търпелива баба, с толкова голяма книга, като тази на Любка Любопиткова?

Странно е че точно сега ме питаш, а досега никой не ми е задавал този въпрос!

Защото напоследък аз самата си мислех върху това. И двете ми баби починаха отдавна, а моята “любима” баба, майката на моята майка, почина още, като бях първи клас… но си я спомням добре!

Тя беше невероятно добър човек и ме пренасяше в приказни светове. Водеше ме много на разходки в парка, четеше ми книжки… по някакъв начин намирам за много мила връзката баба и внуче! Казват, че технологиите разделят днешните поколения много рязко, но аз виждам около мен колко баби се грижат за внучетата си и мисля, че не е съвсем така. Бабата и Дядото имат специална връзка със своите внуци и тя никога не може да бъде разделена!

Как въобще можеш да си представиш толкова детски въпроси и – по-важното – толкова отговори, утоляващи (но и доразпалващи) детското любопитство, без да са “сухи” и академични?

И това е дълга тема за отговор:) От една страна въпросът “Кой светна луната?” се появи от моята кръщелница – Йоанна. Още докато създавах книгата, моята най-добра приятелка от детството ми – Кристи, ми се обади и ми каза: “Знаеш ли какво ме попита днес Йоанна? Попита ме – Кой светна луната?”

Аз казах: – Защо те е попитала точно това?

Тя отвърна – не знам… не съм й разказвала за книгата ти!

А аз я попитах дали мога да ползвам това за заглавие на приказката ми? Защото тя все още беше с работно заглавие… и така открих въпроса за книгата си.

Йоанна – моята кръщелница, с която после направих и рекламно клипче с вече излязлата книга

Изначално работното заглавие на целият проект беше “Митове”. Даже не знам дали не беше предложение на Анри Кулев, защото идеята за поредицата ми се роди в посленият курс в университета под негов надзор.

Бях направила вече първата приказка за вещицата, която светва луната и Анри ми каза: “Защо не направиш сериал?”. И ми подсказа идеята за митовете.

Така измислих различни сценарии за серии за лека нощ деца. В тях разни причудливи същества, като вещицата Звездна и Тъмния, се грижеха за нещата около нас – да се случват.

Идеята на Митовете е и до някъде повлияна от “Малки богове” на Тери пратчет, където всяко нещо си има своя Бог. Особено, ако не можеш да си отвориш шкафа, защото нещо е заяло от вътре – но не помня вече името на шеговитата богиня, която отговаряше за това :)

Така и в “Туй-Онуй” всяко нещо се случва благодарение на някой. Нещата си имат – причина. Въпросите и отговорите са повече за забавление, макар и да имат поука, но не дават енциклопедични отговори. По-скоро идеята им е да провокират децата да дадат воля на въображението си, защото както е казал Айнщайн: “Въображението е по-важно от знанието”.

Първата версия на “Стаята на Звездна” от поредицата “Туй-Онуй” – с втора награда от фестивала за компютърни изкуства “Computer Space”.
Книгата “Кой светна луната?” в началото излезе с диск с игрите към нея и спечели първа награда на “Computer Space” за Offline multimedia

А ти какво си искала да попиташ винаги и кого?

Искам да попитам моята най-най-добра приятелка Кристина Иванова: Как успяваш, Крис? Да съчетаеш отглеждането на 3 деца и рисуването на толкова много прекрасни книги и дизайни?


Илюстрации на Кристина Иванова

Друга добра художничка е Мира, която вероятно познавате покрай красивите й календари, които издава всяка година. Мира, искам да те попитам: Има ли граница между илюстрациите ти и действителността? Къде е “границата” на твоето въображение?

Илюстрациите на Мира от Teatime stories

Все още замаяни от приказния свят на Мая Бочева, обещаваме да потърсим и двете интригуващи художнички, за да им зададем въпросите и да ги срещнем с вас. Очаквайте продължение!

Повечето ни читатели намират статията за любопитна. А ти?
  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (50%)
  • забавна (0%)
  • гореща (50%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук