Поредицата (Не)познатите визуални артисти на България продължава своя пъстроцветен път.

Последната ни среша – с илюстраторката Мая Бочева – ни отведе в топлите обятия на друг, любим на децата артист.

Коя е Кристина Иванова?

Кристина Иванова е един щастлив човек :-)

Ако един щастлив човек може да е обикновен, то аз съм тъкмо това. Майка, съпруга, илюстратор – всичко това ме кара да се усмихвам всеки ден. Децата ме изпълват с щастие и надежда, съпругът ми – с любов, а рисуването… рисуването е нещо, което не може да се обеме в понятия.

Мая Бочева каза, че винаги е искала да те попита „Как успяваш са съчетаеш отглеждането на 3 деца и рисуването на толкова много прекрасни книги и дизайни?“. Как, наистина?

Истината е, че не е лесно. Децата ми са в различни възрасти и всяко изисква определено внимание.

Най-голямата има нужда от помощ в училище, съвети за личните й отношения; синът ми е изпълнен с енергия и иска непрестанно да лудеем, а малката… тя има нужда от бебешко гушкане.

Но няма по-невероятно усещане, когато сложа цялата банда да спи, къщата утихне и се чуват единствено щурците навън, да седна и да се потопя в моя свят. Сега като се замисля, през целия си съзнателен живот съм искала да бъда майка, а най-хубавото е, че професията ми събира в себе си двете ми големи любови – рисуването и децата.

Какво казващ на децата си, когато те питат какво работиш? Имаш ли различни отговори за различните възрасти?

За сега само голямата ми дъщеря, която наскоро навърши 12 години, знае какво работя. Много топло ми става, когато ми показва (а тя го прави често), че се гордее с мен. Синът ми по-скоро ме ревнува от работата ми, защото тя „краде” от времето ми за него, но се надявам скоро да разбере какво прави мама.

За вършила си „Философия“. Помага ли ти тя в рисуването за деца?

Ако трябва да съм честна, завършването на „Философия” в Софийски Университет беше един от най-добрите ми ходове. Да, наистина, не продължих да се занимавам с философия, но тези пет години от живота ми ме оформиха като личност.

Имах щастието да се запозная и докосна до таланти като проф. Цочо Бояджиев, проф. Георги Каприев, проф. Калин Янакиев… Тези титани са цели вселени! Изключително зареждащи вселени. Те ми дадоха добрата и стабилна основа, а добрата основа помага във всичко. Та в този аспект – да, философията ми помага в рисуването за деца.

Различно ли се рисува и работи с авторите и издателите на детски книги у нас и в Исландия и Германия, например? Разкажи ни за този опит.

В общи линии не е много различно. Чисто технически понякога се получават проблеми – както се досещаш, исландският не е най-популярният език :-)

Когато правя книга, особено детска, предпочитам да я правя от край до край, защото самият текст също е част от общата визия. В такъв случай чуждоезичните автори са в голяма помощ, защото ми разпределят оригиналния текст спрямо английската версия, която аз ползвам за илюстрациите. Другото си е същото.

Какво е персонализирана детска книжка и как се рисува тя?

Ех, прекрасната Валентина Щайн! Персонализираната детска книга е идея на слънчевата Валя – също майка на три чудесни хлапета.

Аз ти казах, че съм щастлив човек – през последните години съдбата ме среща само с такива невероятни хора като Валя. Историите й са приказни, емоционални и топли, а детето, което си взима книгата, е главен герой в нея. Много хубаво, нали? Синът ви или дъщеря ви четат за собствените си приключения.

Има приказки за момичета и момчета, както и за приятели (момиче и момче). Има приказки за малки и за големи… Изобщо Валя самата е една приказка! И като слушаш всичко до тук, как мислиш се рисува такава книга? С невероятно удоволствие и вдъхновение :-)

Как превръщаш страховете на децата в чудеса? 

Тук сигурно визираш книгата „Чудовище дете”, която илюстрирах за Валентина… Текстът е много важен като инспирация в моята работа. Когато текстът те грабва, няма начин илюстрациите да не станат. Валентина Щайн е социален педагог и нейните приказни истории са насочени именно в тази сфера – детската емоционалност и справянето на малките човеци с емоциите. От там нататък няма нищо по-лесно от това да облечеш думите в цветове.

Автор си и на дизайни за слинг-шалове. Донякъде можем да си представим как се рисува за 3-годишно, за 6 или 8-годишно дете. Но как се рисува за няколко месечно бебе (и неговата майка)?

Това е съвместна работа. Когато работиш с професионалисти като Йордан и Христина Шопови от Шушулка, които познават, уважават и обичат аудиторията си, нещата стават от само себе си. Така като се замислям, оказва се, че работата ми в същността си е екипна.

Можеш ли да отличиш любими проекти, книги, дизайни, по които си работила? А какво си искала да създадеш, но още не си имала време или възможност?

Ох, не мога… Това е все едно да кажеш кое ти е любимото дете!

Първи повярваха в мен и ми подадоха ръка издателство „Дамян Яков”. За тях имам редица детски книги и различни проекти. Доста години те бяха мое семейство и продължавам да ги обичам искрено. Те ми дадоха шанса да илюстрирам прекрасната Мая Дългъчева – едно незабравимо удоволствие!

Работила съм и с чудесното издателство „Изкуства” – невероятен екип са!  И редица други… Сега предстои раждането на новата книга на Валентина Щайн „Мед от хризантеми” – като последен проект, на този етап той ми е любим.

А относно какво съм искала да създам, а още не съм успяла… Голямата ми мечта е да имам шанса да илюстрирам големия Валери Петров! Надявам се някой ден да се сбъдне…

А ти какво винаги си искала да попиташ и кого?

Искам да попитам хартиената вълшебница Капка Кънева дали си намери ножицата, хахахахаха! Не, друг е въпросът – къде криеш това необятно вдъхновение, Капче?

автор: Капка Кънева

С удоволствие ще я попитаме. Очаквайте продължение…