Егон Шиле

Егон Шиле. Снимка: Josef Anton Trčka (публично достояние)/ Wikimedia Commons

“Да ограничаваш един артист е криминално престъпление. Това е като да убиеш новородено”

Така смятало момчето, което в краткия си, едва 28-годишен житейски път, създава 330 картини и повече от 2500 рисунки.

Изследователите на изобразителното изкуство смятат, че Егон Шиле “разчупва радикално историята на фигуративната живопис, като започва да изобразява психологическото състояние на своите модели, а не физическите им характеристики”.

Създаваните от него образи са на неспокойни, полово неопределими и сексуално експериментиращи хора, картините и рисунките; авангардното и открито изобразяване на човешкото тяло е безпрецедентно за тогавашното изкуство.

Кой е Егон Шиле

Егон Шиле (Egon Schiele) е австрийски художник експресионист, един от големите представители на стила модерн (Wiener Moderne).

Когато Шиле е на 15, баща му умира от сифилис и той става повереник на вуйчо си, който е разтревожен от липсата на интерес на младежа към учението, но въпреки това признава страстта и таланта му по отношение на изкуството. През 1906 г. Шиле кандидатства в Kunstgewerbeschule (Институт по изкуства и занаяти) във Виена, където Густав Климт е учил някога. През първата му година там Шиле е изпратен по настояване на няколко членове на факултета в по-традиционната Akademie der Bildenden Künste във Виена. Там той учи боядисване и рисуване, но е разочарован от консерватизма на учебното заведение.

През 1907 г. Шиле се среща с Густав Климт, насред т.нар. “златен период” на знаменития австрийски художник. Климт е заинтригуван от младия надарен Шиле, купува негови рисунки и му предлага да размени такива срещу негови собствени, урежда му модели и го представя на потенциални спонсори. Също така представя Шиле на Виенския пленер на изкуствата и занаятите, свързан със Сецесиона. Шиле напуска Академията през 1909 г., след завършване на третата си година, и основава Нова Арт група, заедно с други недоволни студенти.

Климт го кани да изложи някои от неговите творби във Виенското Kunstschau, където последният Шиле се натъква на Едвард Мунк, Ян Туръп и Винсент Ван Гог сред поканените. Вече неограничаван от традициите на Академията, Шиле започва да изследва не само човешките форми, но и човешката сексуалност. По онова време, мнозина намират показността на творбите му за скандална и “вулгарна”.

Портрет на Валери (Уоли) Нойзил от Егон Шиле

Портрет на Валери (Уоли) Нойзил от Егон Шиле

През 1911 г. Шиле среща 17-годишната Валери (Уоли) Нойзил, която заживява с него във Виена и му позира като модел за някои от най-добрите му рисунки. За нея е известно много малко – че е била модел на Густав Климт, а може би и негова любовница. Шийле и Уоли избягат от клаустрофобичния, както го възприемат, център на Виена, и заминават за малкото градче Český Krumlov (Крумау) в Южна Бохемия (родното място на майката на Шиле).

Въпреки семейните връзки на Шийле в Крумау, той и любовницата му са прогонени от града от жителите, които категорично осъждали начина им на живот, включително и факта, че наемал девойки от града да му позират, както се твърди. Те заедно се преместват в Нойленгбах, 35 километра западно от Виена, в търсене на вдъхновяващи околности, както и не относително евтино студио, в което да работят. Начинът му на живот предизвиква още по-голяма враждебност сред жителите на градчето и през април 1912 г. той е арестуван за съблазняване на младо момиче, което е малолетно.

Когато влиза в студиото му, за да го арестува, полицията иззема повече от сто рисунки, считани за порнографски. Шиле е задържан до започване на съдебния процес. Когато случаят му е изложен пред съдия, обвиненията за прелъстяване и отвличане отпадат, но художникът е признат за виновен за излагане на еротични рисунки на място, достъпно за деца. В съда съдията изгаря една от непристойните рисунки на пламъка на свещ. Двайсетте и един дни, през които е задържан, се вземат предвид, и Шиле е осъден само на 3 дни затвор. Докато е в затвора, Шиле създава серия от 12 рисунки.

Една от рисунките на Егон Шиле, създадена в затвора

Една от рисунките на Егон Шиле, създадена в затвора

През 1915 г. Шиле среща Едит и Адел Хармс, които живеят с родителите си на улицата срещу студиото му. Семейството им е от средната класа; баща им е майстор шлосер. През април Шиле и Едит се сгодяват, а вярната Уоли е отхвърлена. Шиле и Едит сключват брак през юни 1915 г. (неодобрен от роднините им).

Въпреки избухването на Първата световна война, Шиле успява да развива артистичните си стремления. Продуктивността му е завидна, а творбите му отразяват зрелостта на артист, който напълно контролира таланта си. Поканен е да участва в 49-тата изложба на Сецесиона, който се провежда във Виена през 1918 г. Петдесет от творбите на Шиле са одобрени и се излагат в основната зала. Изложбата е с огромен успех, вследствие на което цените на рисунките на Шиле се увеличават и той получава много поръчки за портрети.

Портрет на Едит Шиле

Портрет на Едит Шиле

През есента на 1918 г. епидемията от Испански грип, отнел повече от 20 000 000 живота в Европа, достига и Виена. Едит, бременна в шестия месец, умира от болестта на 28 октомври. Шиле почива само три дни след жена си. Тогава е на 28 години. По време на последните три дни от живота си, Шиле рисува няколко скици на Едит; това са последните му творби.

Егон Шиле – автопортрети

Егон Шиле – фигуративна живопис

Въздействащото изкуство  на Егон Шиле допълваме с:

Еротичните скици на Густав Климт

Радикална в живота и картините си: Ванеса Бел – забравената сестра на Вирджиния Улф

Повечето ни читатели намират статията за любопитна. А ти?
  • удивителна (24%)
  • вдъхновяваща (12%)
  • любопитна (59%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (6%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.