Книгата довършва историята, започната от „Метро 2033” и „Метро 2034”, но в никакъв случай не означава, че не може да започнете от нея

Трябва да призная, че съм скептична към научната фантастика и доста трудно се впечатлявам от измислените светове от бъдещето, които се раждат в главата на писатели и режисьори. „Метро 2035” на младия руския автор Дмитрий Глуховски (Издателство „Сиела”), обаче, е доста завладяваща и богата история, поднесена с лек за четене език и много действие.

Цели 20 години са изминали от Последната война, която е заличила човечеството от лицето на Земята и последните оцелели, около 15 хиляди души, градят живота си в тунелите на метрото под Москва.

Изгубили вяра, повечето от тях дори вече не мислят за горния свят и са се примирили с тунелите, тъмнината, болестите и тежките условия. Почти всички, с изключение на един – сталкерът Артьом. Той не може да изпусне дори и най-малкия лъч надежда и тръгва на пътешествие, за да докаже на събратята си, че може би не са сами и светът, както го помнят, не си е отишъл безвъзвратно.

Изключително много ме впечатлиха дребните детайли, с които Глуховски описва бита и психиката на това метро-общество – от чая от гъби през патроните като валута, вагоните като барове, жилища, лодки и какво ли още не, часовниците, които са престанали да отмерват времето с бомбите и смартфоните и книгите като дребни остатъци от едно завинаги заличено минало.

Всяка една глава описва етап от пътешествието на главния герой в подземния свят, съставен от метростанции със собствена подредба, социален статус на жителите, както и политическа ориентация. Те са до толкова различни, че дори са в една непрестанна икономическа и военна битка помежду си.

Книгата е едно своеобразно доказателство, че политическите привички, желанието за власт и насилие над останалите са пороци, които се изтръгват трудно, но именно най-трудните моменти раждат и герои, които да ни вдъхновят с вярата, идеализма и добротата си.

Допадна ми и избора на автора да разказва за „исторически” (измислени) събития не с дълги и отегчителни военни описания и излишен политически патос, а с фокус върху обикновения човек и неговите мисли, чувства и съвсем простички мечти, които дори могат да накарат читателя да се усмихне сред иначе тежката атмосфера.

Но какво друго да се очаква от един истински фен на научната фантастика, като младия Глуховски, чиято мечта, четох, била да обиколи наистина подземията на московското метро в търсене на нови светове.

Романът е последната история от трилогията, започнала с „Метро 2033” и „Метро 2034”, но може да се чете самостоятелно. Авторът прави изключително добри и точни препратки към онези части от сюжета на предишните книги, които са ви нужни и майсторски открехва любопитството ви непременно да наваксате (когато стигнете до заветната 531-а страница на тази).

Избрани цитати

Като че ли един човек наистина може да промени света, но само съвсем мъничко; светът е тежък като влаковете на метрото

• Величието е трябвало да настъпи скоро – утре. Само дето утре не е настъпило.
• Историята я пишат победителите, а тук нямаше кой да пише и скоро нямаше кой да чете.
• И обитателите на Рижска още дълго време търгуваха с изсушени цветя. Цветята бяха нападнати от плесени и излъчваха, но хората въпреки това ги взимаха – в метрото не можеше да се намери нищо по-добро. Нали трябваше да продължат и да обичат, и да скърбят; а как да правят това без цветя?
• Като че ли един човек наистина може да промени света, но само съвсем мъничко; светът е тежък като влаковете на метрото, не можеш да го отместиш много.
• Истината винаги е и по-проста, и по-зловеща, отколкото хората могат да предположат.
• Човекът е устроен просто. Зъбните колела в главите на всички са еднакви. Ето тук е желанието да живееш по-добре, ето тук – страхът, ето тук – чувството за вина. А други зъбни колела в човека няма. Алчните ги съблазняваш, безстрашните ги мориш с вина, безсъвестните ги плашиш.

Малко за автора

Дмитрий Глуховски е роден на 12 юни 1979 г. в Москва. Той е журналист, радио и ТВ водещ, и писател в жанра научна фантастика и трилър.

Има образование по международна журналистика, учил е 4 години в Израел, а по време на началното си образование изучава усилено френски.

Като кореспондент на „Радио России” има зад гърба си пътешествия из половината свят, работил е и за медии като „Дойче Веле” и „Евронюз”.

Започва да пише „Метро 2033” на 18-годишна възраст. През 2005 г. книгата става национален и световен бестселър и получава литературната награда ЕВРОКОН 2007 в Копенхаген, Дания, за най-добър дебютен роман. По него е направена компютърна игра, работи се и над филм.

Автор е още на романите „Здрач” (2007), „Метро 2034” (2009) и „Бъдеще” (2013).

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.