„Не понасям… когато някой мисли нормално, а това не е напълно наложително“

Цитатът е от дневник на 14-годишно момиче, изреждащо какво обича и мрази, какво харесва и какво не понася…

С произнасянето му, публиката в салона на Театър 199 „Валентин Стойчев“ избухва в смях. За пореден път. Въпреки нагласите си тазвечершното представление да я потопи в тъга…

Кратката му анотация в афиша на „сакралното театрално мазе“ й е казала, че ще види джаз импровизация на Мая Новоселска по стихове и рисунки на нелепо загиналата Дафина Герогиева-Роня.

„Тъгопоглъщач“ обаче й дава повече…

Храна за размисъл, хубава музика, въздействащи образи, смях, чувството за пърхащи пеперуди в стомаха, е, и някоя друга сълза…

„Тъгопоглъщач“ – постановка с богата мултимедия, моноспектакъл, джем сешън?

Новото заглавие в афиша на Театър 199 „Валентин Стойчев“ не се побира в нито едно от определенията.

Наистина театралната среда (дело на Борислав Стоилов, Боряна Семерджиева, Владимир Кънчев и Тодор Георгиев) включва богата мултимедия и премерена, но много въздействаща сценография, но това съвсем не изчерпва представлението.

Импровизираща и дълбоко искрена, Мая Новоселска също не се оказва насред класически моноспектакъл.

На сцената е със свои приятели – музикантите Антони Дончев (пиано), Росен Захариев-Роко и Венцислав Благоев (тромпет).

„Тъгопглъщач“ би могъл да бъде и музикално-поетичен джемсешън, при това с чудесната музика, композирана специално за него от Милчо Левиев, Антони Дончев и Румен Тосков. Ако не ни потапяше в нещо повече от хубава джаз импровизация.

Надникване иззад рамото на едно пишещо момиче

Най-ценното преживяване, с което ни дарява „Тъгопоглъщач“, е надникването в дневника, в мислите, в мечтите на едно 14-годишно момиче с много таланти.

Стряскащо откровени и мъдри. На Дафина, която са наричали Роня по името на любимата й героиня от роман на Астрид Линдгрен, изглежда съвсем не й е харесвало да мисли „нормално“.

„Тя наистина пише, както самата казва, „каквото ѝ дойде на ум“, но умът й явно е бил един особен, такъв, че са му идели неочаквани и невероятни неща, които възрастните – а още по-малко свръхвъзрастните като пишещия – никога не биха могли да измислят… В изкуството е рисковано да се предрича, но със страшната гибел на Дафина Георгиева градинката на поезията ни май загуби едно ценно бъдещо цвете. И това е тъй тъжно, че никакъв тъгопоглъщач не може да помогне в случая„, споделя Валери Петров от чиито редове идва и заглавието на спектакъла“.

И все пак, след като ни е допуснала в света на Роня, след като е споделила с нас мислите й, стиховете и приказките й, дори причудливите й рисунки, Мая Новоселска изглежда успява да погълне и тъгата ни.

Защото зрителите на театралната й импровизация си тръгват усмихнати от салона. И със завета на Дафина Георгиева-Роня:

„Не позволявай да откраднат мечтите ти“