„Времето е спряло“ третира до голяма степен въпроса за избора. Избора, който човек прави в любовта, в работата си, във войната…

Постановката можем да видим за първи път на българска театрална сцена – в любимото, „сакрално мазе“ Театър 199, разбира се.

Тя е по текст на Доналд Маргулис, а у нас оживява под режисурата на Ивайло Христов. В ролите се превъплъщават Кристина Янева, Пенко Господинов, Пламен Сираков и младата Даниела Стамова.

Сюжетът на „Времето е спряло“

За фотографа Сара, която отразява конфликтите в горещите зони на света, времето спира, когато погледне през визьора на своя апарат. Тя затаява дъх, единствено кадърът е важен. Всичко извън неговата рамка не е от значение. Трябва да запечата образът, да улови мигът.

Репортерът Джеймс, от своя страна, отразява с най-точните думи съдбите на онези, въвлечени в сложните събития. Неговата отговорност към разследваната тема е огромна. Как да подходи безпристрастно? Как да опише състоянието на хората в момент, когато времето е спряло?

Мансарда в Бруклин. Сара и Джеймс се връщат у дома от фронта на военни действия. На гости им идват техният редактор Ричард и младата Манди, които отскоро са се запознали и сближили. За персонажите по един или друг начин настъпва момент на равносметка, момент в който времето спира. Всеки от тях трябва да направи важен избор в живота.

„Времето е спряло“ разглежда темата за тези, които решават да се подложат на ежедневен риск за разлика от онези, които живеят в комфорт и сигурност. Пиесата ненатрапчиво и с деликатен хумор разгръща комплексните съдби на героите си. Тя не сочи с пръст, не застава на ничия страна, не е съдник. Отнася се с разбиране и със съчуствие към своите герои.

Из интервю с драматурга Доналд Маргулис

По-трудно ли е да се пише на злободневни теми отколкото за неща, случили се в отминало време?

-Сложно е да се занимаваш в пиесите си с настоящи проблеми. Но според мен не правя точно това във „Времето е спряло“. Тя има връзка с войната в Ирак, но не е пиеса „за проблемите в Ирак“. Войната е само един фон за история, която по същество е любовна. На мен ми е значително по-интересно да изследвам поведението на хората, отколкото да отговарям на въпроси, свързани примерно с международната ситуация.

Пиесата Ви разглежда етически проблеми в професионален и личен план.

-„Времето е спряло“ третира до голяма степен въпроса за избора. Избора, който човек прави в любовта, в работата си, и до голяма степен в пиесата – що се отнася до темата за войната. Етически теми, които засягат всеки в този живот.

С тези думи Доналд Маргулис ни предизвиква да погледнем не толкова към въоръжениете конфликти, колкото навътре в себе си. А какво има да ни каже Ивайло Христов, можем да разберем в Театър 199…

Снимки: Елена Ненкова