Главният герой Оскар ни разхожда по нощните клубове на Париж, Брюксел, Рим и споделя с нас най-личните си мисли – за живота и любовта

„Романтичният егоист” на Фредерик Бегбеде (Изд. „Колибри„) е едно лично откровение, което кара читателя да се чувства изключително близък с героя.

Сюжетът

Книгата е под формата на дневник, воден от Оскар Дюфрен, 34-годишен „мним писател”. Запознава ни с историята си по този начин, за да направи живота си по-интересен.

Бегбеде определя книгата си като дневник на един народ и хроника на едно поколение, както и като антидневник, като „деформиращо огледало, в което виждам собствения си пъп”.

Оскар е егоистичен, малодушен, циничен и си пада малко сексуален маниак. По мое усещане, не е чак толкова циничен, колкото Октав от „Помощ, простете”, който вече е познат на читателите на Jasmin.bg по повод кино-литературния фестивал CineLibri, който се проведе в началото на октомври.

И все пак – прилича на Октав по своята критичност, откровеност и донякъде – отношение към жените, тоест в дневника има дълъг списък от женски имена, които се сменят бързооборотно, а след тях остава много емоция, но и много самота.

Оскар ни разхожда из клубове в Париж, Рим, Ибиса, Брюксел. Среща ни с куп известни личности, особено с френски писатели и актьори. Една от най-интересните срещи за мен беше тази с Амели Нотомб, белгийската писателка, с чието творчество се запознах на един дъх и споделих частичка от въодушевлението с вас.

Из срещата с Нотомб

Възнамеряваме да се оженим само за да си купим замък и всеки от нас да живее в отделно крило, като общуваме единствено чрез изключително покорна прислуга.

Тя: Всеки от нас би могъл да напише книга за другия.

Аз: Моята ще бъде по-добра.

Тя: Защото обектът е по-интересен.

Оскар е критичен към консуматорското общество, което е заменило книгите с дискотеки. Нещо повече – според него единствените, които четат книги днес, са писателите.

Той прескача от жена на жена и от чаша на чаша, но дълбоко в себе си се чувства самотен, дори понякога изгубен.

В думите му се усеща едновременно щастие от това, че е свободен и нещастие от това, че е самотен. А самотата и свободата в ергенския живот вървят ръка за ръка, за да докажат как човек не може да има абсолютно всичко.

В дългите нощи по баровете Оскар разсъждава върху любовта във всичките й моменти – когато идва, когато ни кара да изгубим ума си, докато я преживяваме и когато си отива. Образът на Оскар е събирателното на толкова много и различни емоции, които наистина се описват само с две думи: „романтичният егоист”.

Избрани цитати

Любовта представлява игра на безразличие, при която прикриваш сърдечните си трепети и говориш обратното на това, което мислиш. В самата си същност любовта е измама

• Я ми кажи, ти все още ли се виждаш с онази Клер?
• Не. През цялото време се карахме. Непрекъснато се разделяхме. Да говорим за друго. Тя е откачена. Изобщо не ме интересува. Изобщо не ми пука за нея. Между нас всичко е свършено.
• Аха… Значи толкова силно я обичаш.
• Погрешно се смята, че с годините закоравяваме: човек се влюбва всеки ден, достатъчен е един поглед, един звънък смях и сърцето трепва от спомени. Просто се сдържаме, защото знаем докъде води всичко това.
• Кой съм аз? Някои твърдят, че се казвам Оскар Дюрфен; други смятат, че истинското ми име е Фредерик Бегбеде. Понякога сам се губя. Всъщност си мисля, че Фредерик Бегбеде много би искал да бъде Оскар Дюрфен, но не му стиска. Оскар Дюрфен е неговият лош вариант; инак защо би го измислил?
• Няма нищо по-лесно от това да накараш някого да се влюби в теб: просто трябва да се преструваш, че изобщо не ти пука за него. Безпогрешна стратегия. Мъжете и жените еднакво се побъркват по този, който не им обръща внимание (…) Точно това е любовта: да убедиш човека, когото желаеш най-много на света, че си напълно безразличен към него. Любовта представлява игра на безразличие, при която прикриваш сърдечните си трепети и говориш обратното на това, което мислиш. В самата си същност любовта е измама.

Малко за автора

Фредерик Бегбеде е роден на 21 септември 1965 г.

Учил е в престижни колежи, завършил е политически науки, маркетинг, журналистика и комуникации, има блестяща кариера като публицист, писател, литературен критик, телевизионен репортер и създател на литературната награда „Флора“.

Автор е на десетина романа, сред които е и филмираният „9.99 лв.“ („6.66 евро“) – безпощадна критика на рекламния бизнес, заради която го уволняват.

Бегбеде е и известен парижки денди и заклет купонджия, подобно на Марк Мароние, герой на първите му три книги: „Мемоари на един откачен младеж“, „Почивка в кома“ и „Любовта трае три години“.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.