Българската корица на „Помощ, простете”

В „Помощ, простете” (Изд. „Колибри”) популярният френски писател Фредерик Бегбеде отново ни връща при героя си Октав Паранго, но този път той е „ловец” на модели, при това в Русия.

На 40, разведен, още по-откровен и циничен, с тънко чувство за хумор, Октав ни разкрива един бляскав свят, загубил морала и идеалите си, в който жените са вещи, кукли за секс, които търсят изкуственото щастие, създадено от консуматорското общество.

Прави впечатление, че така както в книгата има не малко ситуации, които включват дрога, секс, алкохол и всякаква липса на вяра в нематериални отживелици като любовТА, например, авторът оставя една отворена вратичка – че все пак има красота, която може да опияни, в която може да се влюбиш, както и има жени, които могат да влязат под кожата на един мъж и да преобърнат целия му свят и да го накарат да чувства.

Романът „Помощ, простете” е филмиран, като сценарист и режисьор е самият Бегбеде.

Той ще бъде и първият носител на почетната статуетка на кино-литературния ни фестивал CineLibri, като ще открие тазгодишното му издание на 5 октомври в НДК.

За мен една от най-добрите му книги, също екранизирана, обаче си остава „Любовта трае три години”.

Избрани цитати

Глобализацията ни превърна в песимистични и примирени техноконсуматори. Любовта е забранена мечта, както всички останали мечти, освен револвинг кредитите

• Разказвам ви всичко това, защото очевидно съществува пряка връзка между възпитанието на нашите родители и настоящата ни лудост – наваксваме пропуснатото от тях. Не наследяваме единствено фамилно име и малко мангизи, наследяваме също и неврози, лишения, нелекувани депресии, неотмъстени фрустрации.
• Американките са твърде здравословни, французойките са твърде капризни, германките са твърде спортни, японките са твърде покорни, италианките са твърде ревниви, англичанките са твърде пияни, холандките са твърде освободени, испанките са твърде уморени! Остават рускините.
• Днес произвеждат мъже, които изпитват огромен страх от самотата. Мъже, които предпочитат да се настанят в обзаведен тристаен апартамент с първата срещната, отколкото да се събудят сами в леглото си. А щом заживеят с нея, упрекват я, че им е отнела свободата
• Тъпото при възкръсването е, е преди това трябва да умреш.
• Понякога е достатъчен един миг, за да повярваме, че сме постигнали целта. Никога ли не сте го изпитвали? Да не смеете да помръднете от страх, че ще разрушите нещо?
• Обичах и бях обичан, но никога двете едновременно.
• Всяка илюзия вече е табу. Глобализацията ни превърна в песимистични и примирени техноконсуматори. Любовта е забранена мечта, както всички останали мечти, освен револвинг кредитите.

Малко за автора

Фредерик Бегбеде

Фредерик Бегбеде е роден на 21 септември 1965 г. Учил е в престижни колежи, завършил е политически науки, маркетинг, журналистика и комуникации, има блестяща кариера като публицист, писател, литературен критик, телевизионен репортер и създател на литературната награда „Флора“.

Автор е на десетина романа, сред които е и филмираният „9.99 лв.“ („6.66 евро“) – безпощадна критика на рекламния бизнес, заради която го уволняват.

Бегбеде е и известен парижки денди и заклет купонджия, подобно на Марк Мароние, герой на първите му три книги: „Мемоари на един откачен младеж“, „Почивка в кома“ и „Любовта трае три години“.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.