Владетелката на дуендето - Татяна Лолова

Татяна Лолова в спектакъла „Дуенде“ по Лорка

Една от най-популярните и обичани български театрални и киноактриси днес навърши още една година, в която прави хората щастливи.

Татяна Лолова е родена на 10 февруари 1934 г. в София. Майка й е от руско-украински произход, а баща й Желязко Лолов е счетоводител, но неговият братовчед съименник е известен театрален актьор в Пловдив.

Татяна Лолова завършва актьорско майсторство през 1955 г. в класа на професор Стефан Сърчаджиев. Следва заедно с Ицхак Финци, Григор Вачков, Никола Анастасов и други забележителни актьори. През 1955-1956 г. играе в театъра в Русе. През 1957 г. става първата актриса, официално назначена в новосформираната трупа на Сатиричния театър, където играе до 1976 г.

Публиката се влюбва в Татяна Лолова все по-силно с всяка от паметните й роли – в „Сиромашко лято“ през 1973 г., „Щурец в ухото“ (1976 г.), „Топло“ (1978 г.), „Бон шанс, инспекторе!“ (1983) и „След края на света“ (1998 г.), както и в постановки като „Женитба“, „Юбилей“, „Свекърва“ и мюзикълите „Гнездото“ и „Зех тъ, Радке, зех тъ“.

Вече почти 10 години любимата актриса е владетелка на дуендето в едноименния моноспектакъл, който играе на сцената на Театър 199 „Валентин Стойчев“ и из цялата страна. През 2013 г. тя отбеляза и юбилейното 250-о представление на постановката „Дуенде“ по текст на Лорка, сякаш писан специално за нея.

Испанският поет и драматург е разбирал дуендето като

„сила, а не поведение, борба, а не понятие. Един стар майстор – китарист ми каза: дуендето не е в гърлото, то идва от петите.

Това значи, че то не е въпрос на умение, а на истинска, жива форма, на кръв, на древна култура, на създаващо действие. Тази “тайнствена сила, която всеки чувства, но никой мислител не е обяснил”, всъщност е духът на всичко земно…“