Автор: Диана Яначкова

Потапящите визуални инсталации, въвеждащи публиката в една паралела вселена чрез телата и сетивата, се превърнаха в запазена марка на артиста Християн Бакалов. С тях той размива границата между пърформанса и визуалните изкуства, превръща всеки зрител в участник и не спира да обикаля цяла Европа.

На 13 и 14 май в ОКИ „Красно село“ в София ще имаме възможност да се потопим във втората част от трилогията ETERNIA, разработена върху концепцията на Спиноза за вечността – Pure (youth).  С нея той става участник и в 3-тото издание на формата „Българска танцова платформа“ на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“. В инсталацията участват учениците от 8а клас на 51-во училище „Елисавета Багряна“, а входът е възможен само с предварителна резервация на info@oki-krasnoselo.com

Преди срещата се потапяме в този разговор:

Как се чувствате от предстоящата среща с българската публика?

Винаги се вълнувам, когато представям PURE пред българска публика, особено в София, където показвам редовно инсталацията вече пета година, като всеки път я представям в различни пространства. С течение на времето софийската публиката разбра, че инсталацията се променя всеки път и много често виждам хора, които идват за втори или трети път. Този процес на перманентна мутация на формата на инсталацията е неизбежен при промяната на всяко пространство, където я реализирам. Това беше и идеята, когато започнах да създавам моите потапящи визуални инсталации преди 10 години. Всеки път пространството ме задължава да бъда креативен, то поддържа пиесата жива, в една непрекъсната еволюция.

Във вашите пърформативни инсталации, вие основно се фокусирате върху човешките сетива и различното възприятие на всеки човек. С какво сетивата „печелят“ вашия интерес и желание да използвате именно тях за осъществяване на вашия пърформанс?

Човешките сетива играят основна роля при афекта и чувството за  привързаност, но също и при изграждането на реалността, в която еволюираме. Сетивата са вход към възможностите на нашето тяло да създава смисъл и адекватност от това, което преживяваме. Те определят неговата  експресивност, неговия капацитет да интегрира случващото му се.

Атрофията на сетивата и в последствие на сетивността при много хора в съвременния свят е проблем отвъд рамките на изкуството.

Проблем, който може да повлияе директно върху  човешката същност и нейната най-силна страна – способността на хората да се организират в социум. Затова изкуството, което творя, е повече от начин да изразя собствения си мироглед и да го споделя с другите, то е и директен призив към душевните дълбини на всеки човек, за извисяване на неговата хуманност.

С инсталациите си от трилогията „BRIGHT/PURE/ETERNAL“, вие пътувате по цял свят и „потапяте“ в тях хора от различни националности. В България съвременният танц и пърформансите все още не са толкова популярни и общодостъпни за публиката. Намирате ли разлика във възприемането на това изкуство тук и в чужбина?

Не! Личното ми наблюдение е, че всички хора, които съм „потапял“ в моите инсталации, са напълно идентични и реагират еднакво на моите визуални, слухови или тактилни предизвикателства, където и по света да съм ги представял. С много малки изключения, изразяващи се в различията на нашите култури, всички ние сме изправени пред едни и същи предизвикателства на живота и смъртта, която неизбежно ни очаква. Всички ние се опитваме да осъзнаем тези събития и да им придадем някакъв смисъл. Моите инсталации поставят въпроса за живота като възможен начин да експериментираме „тук и сега“, нашата принадлежност към вечността.

Във вашата инсталация публиката става участник и главно действащо лице в пърформанса, действието е индивидуално насочено към тях. Какво целите да постигнете с въвличането на зрителя в случващото се?

Поставянето на зрителя в основата на действието не само му дава възможност да го преживее, вместо само да го съзерцава, но променя почти напълно оценъчното отношение, което всеки зрител има към изкуството, с което се конфронтира. Самата конфигурацията  – „едни седнали хора гледат какво други хора правят“ – създава ситуация, в която  седналата група хора оценява неизбежно видяното от тях: „Това, което виждам, ми харесва.“ / “Това, което виждам, не ми харесва.“

В моите инсталации, публиката е поставена пред различни  предизвикателства за своите сетива, координация, физически баланс, което изключва възможността тя да бъде физически пасивна и това я потапя в състояние на перманентна адаптация. Оценката на случващото се със зрителя става от позицията му на активен участник, което прави възможно импровизирания „дует“ между всеки зрител и пърформър, (който неизбежно се оформя между тях) да бъде истински „чист“ в неговата есенция.

Тази чистота на свързването един с друг даде и заглавието на инсталацията. 

Започвате кариерата си като класически танцьор, а по-късно във Франция се занимавате и със съвременен танц. Къде се срещат танцът и вашата пърформативна инсталация, той част ли е от нея?

За мен танцът е най-изисканият начин да се свържа с движението, което като философска идея продължава да ме омагьосва независимо дали е изразено чрез класическия танц, или чрез някаква съвременна пърформативна форма. В последните години откривам тази магия в движението на невидими видео летни в тъмнината; на светлината, отразяваща се в най-обикновено пластмасово пликче; на сенките на анонимни човешки тела. Осъзнавайки движението – собственото, на заобикалящата ни среда, на вселената – ние осъзнаваме и част от инерцията на живота, която ни кара всеки ден да отворим очи и да се хвърлим в джунглата на реалността с една  единствена цел – да пребъдем всеки следващ ден като по-добър вариант на самите нас.

В „PURE“ залагате на близостта между пърформара и зрителя-участник с цел максималното „потапяне“ в изживяването. Как смятате, че ще бъде прието това от публиката след двете години пандемия и падането на ограниченията?

Интимността, която създавам в инсталациите ми, винаги е имала невероятен ефект върху посетителите. Още преди пандемията много от тях споделяха, че свързването на телата им с други непознати тела, които те дори не виждат, е преломен момент за доверието, което в последствие те гласуват, така че преживяването им да е уникално и незабравимо.

Пандемията ни даде възможност да разберем колко важно е за психическото ни и физическо оцеляване да бъдем свързани реално, а не само виртуално един с друг. Интимността е това, което липсва в живота на много хора в световен мащаб. Тя се създава не само чрез физическия контакт, но и чрез емоционалното и сетивно „отваряне и обмен“ с човека до нас.  Затова виртуалната реалност никога няма да може да пресъздаде интимността, колкото и технологиите да напредват с времето.

Интимността ще е основната причина живите изкуства да останат релевантни и за в бъдеще,

когато напредъкът на мета реалността ще предлага невиждани и неусещани преживявания за сегашното ни възприятие за реалност. Интимността е тази, която съхранява нашата съпричастност и хуманност и ни дава шанс да не забравяме, че ние – всички човеци, животни, дървета, скали и морета сме единствено и само едно. И когато нараняваме или разрушаваме каквото и да е извън нас, ние автоматично нараняваме и разрушаваме самите себе си. Осъзнавайки колективно този факт е най-вероятно единственият шанс човечеството да оцелее като вид и да престане да унищожава останалите форми на живот и ресурсите на планетата, от която то е само малка част и то не непременно неразделна.

За 15-oто издание на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“

Танцувай, за да те танцуват. Движи се, за да те следват: с 15-oто издание на Международния фестивал за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“