Член основателят на Глобалния съвет за мозъчно здраве създава наръчник как да запазим ума и тялото си здрави.

Човешкият мозък е едно от най-впечатляващите и сложни структури, която познаваме. И макар темпът на напредък в неврологията и психологията  да е невероятен, резултатите от тези нови революционни проучвания сякаш остават разпокъсани.

Забележителната книга „Мозъкът – твоята суперсила“ от проф. Джеймс Гудуин обобщава някои от последните актуални проучвания за мозъчно здраве и здравословен начин на живот и достига до наистина ценни съвети за това как бихме могли да стимулираме своя мозък, да го предпазим от стареенето и да се възползваме от неговите „суперсили“.

Вдъхновен от работата си с Глобалния съвет за мозъчно здраве, ученият  си поставя за цел да разграничи важното от неважното, митовете от фактите, това, което знаем, от това, което предстои да бъде открито.

Уповавайки се на някои от последните научни проучвания, той достига до извода, че до го­ляма степен ние можем да контролираме стареенето на мозъка си, а заедно с това и неговото здраве, като направим промяна в приложени­ето на някои фактори в нашия живот.

Тази книга ще ви разкрие:

•  как да увеличите продуктивността на мозъка си, как да го подхранвате и да поддържате здравето му;

• как да запази той своята острота и как да побеждавате признаците на упадък, появяващи се с течение на годините;
• как да изградите  стратегии за запазване на жиз­неността си;
• как да запазите контрола над собственото си мозъчно здраве.

Според Гудуин рисковете от влошаване на здравето, включително появата на деменция, могат да бъдат значително редуцирани.

Разглеждайки влиянието на фактори като количество сън, нива на стрес в ежедневието, секс, взаимовръзката между нашето тяло и ума, „Мозъкът – твоята суперсила“ от проф. Джеймс Гудуин успява да изгради цветна и пъстра карта на нашия мозък и на скритите пътеки, които разкриват повече от възможностите му.

Мозъкът – твоята суперсила

Джеймс Гудуин

Сексът в главите ни

Оргазъм. Мозъкът се озарява като Везувий. Удоволствие, раз­пространяващо се из цялото тяло – завладяващо, пулсиращо, при­страстяващо. От хипоталамуса, дълбоко в мозъка, мощни изблици на хормони се вливат в кръвообращението, генерирайки толкова прият­на нажеженост, която не ни напуска минути, часове, дни. Ако светът търси удоволствие, мозъкът го осигурява. Сексът се случва в мозъка.

От всички стремежи и форми на поведение, свързани с апетита към нещо – глад, жажда, сън – сексът е може би най-мощният. За­движвани от най-дълбоките части на примитивния мозък, импулсите му се смекчават само от нашите фронтални дялове – чрез придобитите социални ценности, които живеят там и потискат иначе необузданата лимбична система. Лимбичната система, както видяхме в глава 1, ви казва да правите всичко, което майка ви е казала да не правите. Тя е седалището на емоциите: ярост, агресия, страх и сексуално желание. В това отношение бихме могли да се съгласим с Фройд, който с повече яснота, отколкото с научна обосновка, ни позиционира като „просто актьори в драмата на [нашия] собствен ум, подтиквани от желание, привлечени от съвпадението“. (1)

Сексът е постигнал този значим (някои биха казали пламенен) статус чрез единствения най-безкомпромисен принцип на еволюци­онната биология: задължението да предаваме на поколенията нашата ДНК. Абсолютно всичко в света на живите същества се основава на този единствен, всеобхватен принцип: възпроизвеждайте се или ще изчезнете. И всичко, свързано с човешкото сексуално поведение, формирано от нравите на обществото в продължение на хиляди годи­ни, се движи от този импулс.

Такава е силата на човешкото полово влечение – стремеж, без­спорно признат от всички култури – че една черта, обща за всички общества, минали и настоящи, е наличието на морални кодекси и со­циални структури, чрез които се регулира сексуалното поведение. Както ще видим на следващите страници, тези правила са продиктува­ни от това как всяка култура разбира човешката природа и как гледа на обществото. Това включва нейните възгледи относно секса и здра­вето – включително здравето на мозъка – както и различния характер и половите роли на мъжете и жените, включително техните сексуални реакции.

Обсебени от секса жени

В големите трагедии на Древна Гърция, играни на открито пред огромна аудитория от до двадесет хиляди граждани от мъжки и женски пол, важни социални послания са предавани чрез обикновени драма­тични актове, осеяни от весели комедийни прекъсвания. Появяват се Сатирите – полухора, получудовища, безсрамно хвалещи се с огром­ната си ерекция, които забавляват зрителите чрез осмиване на главни­те герои от пиесата, преобръщайки настроението и вдигайки публи­ката, предизвиквайки пристъпи на смях. Тази комедия е съвършената пародия, защото самата тя е натоварена със социални нрави и едва доловими, неписани послания: послания, предаващи смисъл – и със смисъл, механизми за социален контрол на сексуалните роли и пове­дение. Именно малкият пенис, както във великите статуи на Юпитер и Зевс, изразява най-важните ценности, залегнали в основата на гръцкия идеал за мъжка красота. Потентността не идва от голям пенис – който, както е пародиран в комедиите на Аристофан, и не само, е видян от гърците като символ на глупостта и липсата на задръжки. Не: потент­ността идва не от големия фалос, а от интелигентността – мозъчната сила, необходима за стимулиране на родителството. А в речника на Аристотел, поддържащ тезата за ойката (домакинството), основната единица на полиса (градът държава) е всичко. Мъжествеността е дес- тилация на способността на мъжа да доминира над другите.

Гръцката жена от древни времена е скромна, закътана, девствена до момента, в който сключи брак и бъде покорена, живееща с висока почтеност, „отделена от нежеланата компания на непознати мъже“. Или поне в това науката на 20. век би ни накарала да повярваме, включително писателите феминисти от 60-те години, затвърждавай­ки възгледа си за подчиняването на жените. Но ако се консултира­ме с друг източник, като например медицинските текстове от древна Гърция, откриваме много по-малко идеализирана гледна точка. Ранни­те гръцки лекари, внедрени в култура, почитаща телесността, красо­тата и невинността на тялото, разпознават гръцката жена като силно сексуално, макар и все пак почтено, същество – гледна точка, която не е напълно в разрез с тази на Аристофан, чиито женски персонажи са жизнени и страстни, обичат да общуват и да пият и обичат непри­личните шеги. Освен това, в продължение на няколкостотин години от времето на Хипократ през 5. и 4. век пр.н.е., гръцките лекари са обеди­нени от възгледа, че редовният секс е необходим за доброто здраве на жената, докато продължителната девственост е вредна – гледна точка, напълно съвместима с атинското законодателство, което стига до не­обичайни измерения, за да гарантира, че никоя жена няма да остане без мъж. В своя творчески труд „Аристофан, Хипократ и полуделите жени“ класикът Константинос Капарис категорично заявява:

Медицинската литература, комедията и законите на Атина са единодушни по въпроса, че жените се нуждаят от редовен Сексът в главите ни

секс, за да запазят доброто си физическо и психическо здра­ве и баланс. Жените на Аристофан са уважавани и въпреки това обсебени от секса; това е тяхната природа, а мъжки­ят пенис не е просто инструмент за удоволствие, макар и безсрамно да можем да кажем, че е бил и това, но също така е и необходим аксесоар за здравословен живот. (2)

Този благосклонен възглед за влиянието на сексуалната актив­ност върху здравето се разпростира и до „психическото равновесие“, което се постига чрез подходящ баланс на четирите хумора на тялото (кръвта, флегмата, жълтия жлъчен сок и черната жлъчка), както обсъ­дихме в глава 1. По онова време се е смятало, че загубата и обмяната на телесни течности по време на секс помагат на хуморите на тялото да запазят равновесието си – което, от своя страна, е в основата както на физическото, така и на психическото здраве.

В обобщение, дори по времето, когато лекарите и обществото, на което са служили, не са знаели нищо за мозъка, те са признавали не­преодолимата природа на човешкото полово влечение, необходимостта от секс както при мъжете, така и при жените, връзката му със здравето и благосъстоянието и ключовата му роля в обществото. Те също така осъзнават, че доброто психично здраве зависи от балансираната сексу­ална активност.