„Чувствата на хартия, ако не бъдат завършени чрез камерата, си остават чувства без развитие.“
Напълно вярваме в това. Чухме го преди няколко дни от Бабис Макридис. Срещнахме се с него в рамките на Международния кино-литературен фестивал CineLibri. Гръцкият режисьор, чиито творби засега, за съжаление, не познаваме в България, беше член на международното жури на фестивала.
Тази година мотото на CineLibri е „Възпитание на чувствата“, по едноименната творба на Флобер. Това ни даде повод да обмени мисли (и оптимизъм) с Бабис Макридис.
Говорихме за чувствата в литературни и кино произведения, за бъбривост и минимализъм.
За това, което търси в един текст – като читател и като режисьор. И как го прехвърля – от листа в образ, така че да ни развълнува.
За тъмната кинозала и дъха на съседа по място, които ни липсват. Но и за бъдещето, за нови форми и теми.
За усещането да сме литературни герои, в условията, в които живеем, и да искаме да спасим света.
Бабис Макридис: Не трябва да се страхуваме от новото (видео интервю, със субтитри на български)
За Бабис Макридис
Бабис Макридис е роден в Кастория, Гърция.
Неговият късометражен филм Последният факир (2005) печели награда за дебют на фестивала за късометражен филм в Драма, Гърция.
Дебютният му филм L (2012) е представен в конкурса на филмовите фестивали в Сънданс и Ротердам и е отличен с първа награда на филмовия фестивал „Молодист“, Киев.
Филмът му Pity (2018) също е включен в конкурса на Сънданс и Ротердам. Печели няколко награди и е обявен за най-добър филм на наградите на Гръцката филмова академия през 2019 г.
Освен това печели наградата FIPRESCI от филмовия фестивал в Торино и награди за най-добър филм и най-добър режисьор от международния филмов фестивал в Одеса.
Третият игрален филм на Макридис Birds or (How to Be One) беше представен на Международния филмов фестивал в Ротердам 2020 и имаше дигитална премиера в Гърция, по време на карантината тази пролет.
Μπάπης Μακρίδης: Δεν πρέπει να φοβόμαστε το καινούργιο
„Τα συναισθήματα στο χαρτί, αν δεν ολοκληρωθούν μέσω της κάμερας, μένουν σημαισθήματα χωρίς εξέλιξη.“
Το πιστεύουμε απολύτως. Και το ακούσαμε πριν από λίγες μέρες από τον Μπάμπη Μακρίδη. Συναντηθήκαμε στα πλαίσια του διεθνούς φεστιβάλ λογοτεχνίας και κινηματογράφου CineLibri. Φέτος το σύνθημα του CineLibri ήταν „Αισθηματική αγωγή“, όπως το ομώνυμο έργο του Φλωμπέρ.
Ο Έλληνας σκηνοθέτης, που για την ώρα, δυστυχώς, δε γνωριζόμαστε με τα έργα του στη Βουλγαρία, ήταν μέλος της κριτικής επιτροπής του φεστιβάλ. Είχαμε όμως την αφορμή να αναταλλάξουμε σκέψεις (και αισιοδοξία).
Μιλήσαμε για συναισθήματα στα λογοτεχνικά και κινηματογραφικά έργα, για φλυαρία και μινιμαλισμός.
Για το τι θέλει από ένα κείμενο – ως αναγνώστης και ως σκηνοθέτης. Και πώς το μεταφέρει από το χαρτί στην εικόνα για να μας συγκινήσει.
Για την σκοτεινή αίθουσα και την ανάσα του διπλανού, που μας λείπει. Αλλά επίσης για το μέλλον, για καινούργια φόρμα και θεματολογία.
Για την αίσθηση να είσαι σαν ήρωας βιβλίου, στις συνθήκες που ζούμε, και να θέλεις να σώσεις τον κόσμο.
Μπάπης Μακρίδης: Δεν πρέπει να φοβόμαστε το καινούργιο (βίντεο συνέντευξη)
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.