Вярата в безброй богове е съпътствала човечеството през хилядолетията.

Тя се предава с лекота от родителите, държавата и обществото на децата, които израстват с идеята, че конкретният бог на мястото, на което са се родили, е реален и единствен.

Един от най-известните хуманисти – Ричард Докинс („Наука в душата”) обаче отново е готов да разбива митове.

В  „След Бог” – която развива идеите на „Делюзията Бог” към новите поколения – ученият отхвърля убежденията, че вярата в кой да е от боговете е нужна и показва колко смислен, достоен и морален може да е животът след Бог.

В дванайсет кратки, забавни и информативни глави Докинс описва как животът се е развил без създател. За примитивната, вградена дълбоко в съзнанието ни склонност да се държим прилично, когато ни гледат; за нуждата от „съвест”, която да ни наблюдава, за ролята на наказанията и невидимата заплаха за вечни мъки в Ада – книгата поставя редица неудобни въпроси и се опитва да намери отговор на въпроса защо всички вярвания взаимно си противоречат и само онова, на което те учат в родината ти, е правилното.

След Бог

Ричард Докинс

Ранното разцепление в историята на християнството на Източноправославна и Римокатолическа църква до голяма степен се дължи на спора дали Светият Дух „изхожда“ (каквото и да значи това) само от Бог Отец или от Отца и Сина. Това действително са теми, на които теолозите посвещават време и сили.

Що се отнася до майката на Исус, Мария, то за католиците тя е богиня по всичко, освен по име. Те отричат божествената є същност, но все пак є се молят. И вярват в „непорочното зачатие“. Според тях всички ние сме „родени в грях“, дори малките бебета, които наглед са твърде невръстни, за да съгрешават. Но Мария (а съответно и Исус) представляват изключение. Цялото останало човечество е наследило грехопадението на Адам, първия човек. Всъщност той изобщо не е съществувал, така че няма как да го е извършил. Но теолозите не се притесняват от подобни дребни детайли. Католиците вярват още, че Мария, вместо да умре като всички останали, със своето „успение“ се е възнесла в небесата. Изобразяват я като „Царица на небето“ (или дори „Царица на вселената“!), с малка коронка, закрепена върху главата. Всички тези неща сякаш я правят не по-малко божествена от някое от хилядите индуистки божества (за които самите индуисти впрочем твърдят, че са само различни въплъщения на един и същи бог). Ако гърците, римляните и викингите са били политеисти, то същото следва да се отнася и за католиците.

Католиците се молят също на отделни личности – мъртви мъже и жени, канонизирани като светци от църквата. Папа Йоан Павел II е извършил 483 такива канонизации, а новият папа, Франциск, цели 813 в един-единствен ден. За много от светците се счита, че притежават специални умения, поради което към тях си струва да се отправят молитви от определени групи хора или за определени цели. Свети Андрей е покровител на търговците на риба, Свети Бернвард – на архитектите, Свети Дрого – на собствениците на кафенета, Свети Гумар – на дървосекачите, Света Лидвина – на кънкьорите на лед. Ако ви е нужно търпение, някой ревностен католик може да ви посъветва да се помолите на Света Рита от Каша. Ако вярата ви е разклатена, пробвайте Свети Йоан Кръстни. Ако сте душевноболен, най-добрият ви избор е Света Димфна. Болните от рак обикновено се обръщат към Свети Перегрин. Ако сте си изгубили ключовете, Свети Антоний е вашият човек. Да не забравяме и ангелите, които биват от различен ранг, като се започне от най-високостоящите серафими, мине се през архангелите и се стигне до вашия личен ангел пазител. И тук католиците ще отрекат, че ангелите са богове или полубогове, а също ще възразят, че всъщност не се молят на светците, а само искат от тях застъпничество пред Бог. Мюсюлманите също вярват в ангели, както и в дяволи, които наричат джинове.

Не мисля, че има особено значение дали ще наречем Дева Мария, ангелите и архангелите богове, полубогове или нито едно от двете. Да търсим разлики между тези понятия, е все едно да спорим дали горските феи са по-различни от самодивите.

Дори вие да не вярвате във феи и самодиви, твърде вероятно е да сте възпитани в една от трите авраамически религии – юдаизма, християнството или исляма. Аз например съм закърмен с християнството. Ходил съм в християнско училище, а на 13-годишна възраст съм миропомазан като член на Англиканската църква. На 15-годишна възраст се отказах от християнството окончателно по следните причини. Още към деветата си година бях съобразил, че ако родителите ми бяха древни викинги, щяха да вярват в Один и Тор. Ако бяха елини, щяха да се молят на Зевс и Афродита. Дори в наши дни, ако бях роден в Пакистан или Египет, щях да считам, че Исус е бил само пророк, а не Божи син, както проповядват християнските свещеници. Ако пък бях от еврейско семейство, все още щях да чакам Месията, отдавна обещания пратеник, вместо да вярвам, че Исус е бил този пратеник, както преподаваха в християнското ми училище. В зависимост от това къде са отрасли, хората подражават на своите родители и се кланят на бога или боговете на съответните страни. Но тези вярвания взаимно си противоречат, така че няма начин всичките да са верни.

Ако едно от тях е правилно, защо да е тъкмо онова, на което те учат в родината ти? Не е нужно да си особено саркастичен, за да възкликнеш: „Колко забележително, че почти всяко дете следва религията на родителите си, а тя, по някаква случайност, всеки път е правилната религия!“. Винаги ме е дразнело да слушам как лепват на невръстните създания етикети от сорта на „католическо дете“, „протестантско дете“ или „мюсюлманско дете“, макар те да са още твърде малки дори да говорят, камо ли да хранят религиозни предпочитания. На никой не му минава през ум да говори за „деца социалисти“ или „деца консерватори“, макар това да е също толкова абсурдно. По същата логика не бива да говорим и за „деца атеисти“.

Хората, които не са религиозни, се наричат с различни имена. Мнозина предпочитат да избягват думата „атеист“, дори ако не почитат никакво божество, и просто казват: „Не можем да сме сигурни, няма откъде да знаем“. Тези хора често се наричат „агностици“. Терминът, произлизащ от гръцките думи за „незнаещ“, „без знание“, е въведен от Томас Хенри Хъксли, приятел на Чарлз Дарвин и известен като „булдога на Дарвин“ заради ревностното отстояване на възгледите му, докато самият Дарвин бил прекалено срамежлив, зает или болен, за да го стори сам. Някои хора, считащи се за агностици, смятат, че вероятността да има или да няма бог е горе-долу еднаква. Според мен това е доста мекушаво твърдение и смятам, че Хъксли би ме подкрепил. Ние не можем да докажем, че феите са измислица, но това още не означава, че шансовете за съществуването им са 50:50. По-практичните агностици казват, че макар да не са сигурни, намират съществуването на бог за слабо вероятно.

Друга категория личности не вярват в конкретни божества, но продължават да хранят идеята за „някаква висша сила“, „чист дух“, креативен разум, за който не знаем нищо, освен че е създал вселената. От тях може да чуете реплики от рода на: „Не вярвам в господ (вероятно имайки предвид авраамическия Бог), но все трябва да съществува нещо отвъд, нещо повече от онова, което виждаме“.

Част от тези личности се определят като „пантеисти“ и са леко мъгляви в дефиницията на своите вярвания. От тях може да чуете неща като „Моят бог е във всичко“, „Моят бог е природата“ или „Моят бог е вселената“. А също „Моят бог е дълбоката мистерия на всичко, което не разбираме“.

Великият физик Алберт Айнщайн е използвал думата „Бог“ най-вече в последния смисъл. Това коренно се различава от същество, което слуша молитвите ти, чете най-съкровените ти мисли и опрощава (или наказва) твоите грехове – все свойства, приписвани на авраамическия Бог. Айнщайн категорично е заявявал, че не допуска съществуването на бог, вършещ което и да било от тези неща.

Други хора се наричат „деисти“. Те не вярват в никое от хилядите назовани с имена божества в човешката история, но все пак вярват в нещо малко по-конкретно от пантеистите. Например в креативен разум, който е сътворил вселената, задвижил е цялото мироздание в началото на времето и пространството, а после е скръстил ръце и не е свършил нищо повече. Просто е оставил всичко да се случва в съответствие със законите, създадени от него. Неколцина от бащите основатели на Съединените щати, сред които Томас Джеферсън и Джеймс Мадисън, са били деисти. Подозирам, че ако бяха живели след Дарвин, а не през XVIII век, щяха да са атеисти, но не мога да го докажа.

Ако някой се определя като атеист, това не значи, че може да докаже липсата на богове. Строго погледнато, няма как да се докаже, че нещо не съществува. Ние не знаем с положителност, че няма богове, така както не знаем и че няма феи, самодиви, елфи, таласъми, леприкони или розови еднорози. Не можем да докажем, че Дядо Коледа, Великденският заек или Феята на зъбчетата са измислица. Има безброй неща, които човек е способен да си фантазира. Философът Бъртранд Ръсел дава следния занимателен пример: „Ако аз заявя, че има порцеланов чайник, кръжащ в орбита около слънцето, вие няма как да оборите твърдението ми“. Но фактът, че нещо няма начин да се опровергае, не е достатъчна причина да му вярваме. Строго погледнато, всички би следвало да бъдем агностици по отношение на порцелановите чайници, но на практика ние сме а-чайнистици. Можем да бъдем и атеисти по същия начин, както сме а-феисти, а-самодивисти, а-еднорозисти и а-всичко-което-може-да-ви-хрумнисти.

Дори теоретично да не сме способни да опровергаем милионите плодове на въображението, ние не вярваме в тях. И докато някой не ни даде причина да го сторим, дори не се затормозяваме да мислим върху тях. Такъв е подходът ни към Тор и Аполон, към Ра и Мардук, към мистериите на Митра и вуду магията. Защо не направим още една крачка и не мислим по същия начин за Яхве или Аллах?

По-горе споменах „докато някой не ни даде причина“. Е, много хора изтъкват причини да се вярва в един или друг бог. Или в някаква неназована „висша сила“ или „креативен разум“. Следователно редно е да разгледаме тези причини и да преценим доколко са валидни. Ще се спрем на някои от тях в тази книга, особено в Част втора, която е посветена на еволюцията.

По тази огромна тема всичко, което ще кажа засега, е, че еволюцията е неоспорим факт: ние сме близки братовчеди на останалите примати, малко по-далечни братовчеди на маймуните, доста по-далечни братовчеди на рибите и така нататък. Мнозина вярват в своя бог или богове заради Библията, Корана или друго свещено писание. Настоящата глава навярно вече ви е подготвила да се усъмните в подобна причина за вярване. Има толкова много различни религии. Откъде сте сигурни, че тъкмо писанието, с което вие сте възпитани, е вярното? А ако всички останали са грешни, кое ви кара да смятате, че и вашето също не е грешно? Мнозина от четящите тези редове може да са възпитани с една конкретна книга, християнската Библия. Следващата глава ще е именно за нея. Кой я е написал и каква причина има да се вярва, че казаното в нея е вярно.

Още от/ за Ричард Докинс

Откъс от “Наука в душата” на Ричард Докинс