Италианската писателка Валентина Чебени споделя „Тайната рецепта на любовта” –сгряваща история за любов, сладкиши и преодоляване на болезнените тайни от миналото.
В преломен момент от живота си младата италианка Елетра тръгва по следите на ревностно пазеното минало на болната си майка Еда, докато семейната им пекарна е пред фалит, а нито миналото, нито бъдещето носят каквато и да е утеха или надежда.
Следите отвеждат красивото момиче на чудатия средиземноморски остров Титано, за който се носят всевъзможни митове и легенди.
Потвърждение за част от тях Елетра получава още със стъпването на бреговете му – островът е разделен на две…
Елетра не само ще научи истината за живота на майка си и за баща си, когото не познава, но и ще се натъкне на истината за своето собствено минало.
Наред с това ще преоткрие истинската си страст – да твори вълшебни сладки изкушения и… отново ще усети магията на любовта.
Освен затрогващата история на Елетра книгата съдържа и рецепти на традиционни италиански ястия като винени праскови с бита сметана, анасонов хляб със захарна глазура и др.
Тайната рецепта на любовта
(откъс)
Валентина Чебени
По покана на Леа на следващия ден Елетра не напусна манастира, възпряна и от натрапчивата диря на анасон, която се носеше из стаите на целия манастир. Не успяваше да си го обясни, но имаше нещо магнетично в това малко женско общество. Изведнъж олющената мазилка по стените не беше вече тревожен факт, а слабото налягане на водата и липсващите керемиди от покрива се бяха превърнали в маловажни подробности. Всеки ден ѝ отнемаше двойно време да се изкъпе или да изпере прането, но нищо не можеше да се сравнява с гледката към залива, с ослепителния жълт цвят на лимоните, които растяха на терасата, с мириса на пране, проснато да съхне на слънце. И освен това трябваше да открие връзката между майка си и това място, връзка, която усещаше, че става все по-тясна.
„Престоят тук ще ми се отрази добре“ – повтаряше си вечер, поставяйки обратно билета си за връщане сред документите си, както и беше уверена, че се отразяват добре на настроението ѝ малките жестове, които Леа проявяваше към нея всеки ден, например чаша прясно издоено козе мляко с разбито яйце.
– Не помагам достатъчно, че да бъда глезена така – обърна ѝ внимание една сутрин, докато Леа бъркаше енергично жълтъка и захарта. Държеше чашата притисната под гърдите си точно както правеше Еда – навик, който минаваше отвъд географските ширини и кръвната връзка, сближавайки я още повече с това тайнствено създание. Ако Елетра затвореше очи, докато Леа разбиваше продуктите, ѝ се струваше, че чува всяка отделна прашинка захар да скърца между металната лъжичка и порцелана, за да се смеси след това с мекотата на жълтъка в набъбналата мека и кадифена смес. Смесицата между кафето и горещото мляко беше истинско вълшебство. Жълтъкът и захарта се разтваряха, приемайки ги в кремообразна прегръдка.
Гласът, който беше чула първата нощ, беше затихнал като потвърждение, че е плод на въображението ѝ. Трудно ѝ беше да го повярва, но всеки път когато го споменаваше на Леа или на Никол, те свиваха рамене, заявявайки с печална усмивка:
– Аз нищо не съм чула – фраза, която често беше чувала да ѝ повтарят през онези дни.
Всички ѝ го казваха, но за нея беше без значение, напротив: колкото повече се преструваха, че всичко е нормално, толкова повече Елетра изпитваше нужда да открие причините за подобно поведение. Имаше някаква история, заключена между онези мълчаливи стени, които нощем се изпълваха с гласове, в шепота на Леа и на другите, които понякога спираха да говорят, когато тя влизаше в някоя стая. Не се касаеше за враждебност, не това беше доловила, а по-скоро нуждата да запазят тайните на манастира. Тайна, за която Елетра възнамеряваше да започне да събира улики.
Беше решила да остане, на всяка цена, именно за да разгадае този ребус. Не можеше да си тръгне, не така. Впрочем, сякаш Светицата и самият манастир го искаха от нея, посочвайки ѝ пътя към истината, път, който тя възнамеряваше да измине до последния сантиметър.
– За да изгоря всички тези калории, трябва да излъскам пода на целия манастир – пошегува се, вкусвайки сладко-горчивия вкус на млякото с кафе, докато Леа прибираше празните чаши.
Беше уморена да ѝ отреждат само домакински дейности. Реши да отиде към зеленчуковата градина, намираща се до сградата – парче земя, за което се грижеше Доминик. Работи заедно с нея под зоркия ѝ поглед с надеждата да изтръгне от нея някоя дума… Но напразно, тъй като тя се държеше на разстояние, достатъчно да възпрепятства подхващането на какъвто и да било разговор.
– Леа и Никол помагат ли ти от време на време в градината? – попита я накрая, правейки си сянка с ръка.
Доминик пусна мотиката до един храст и се изплю на земята, впервайки в нея недоверчивите си очи. Острият ѝ поглед изпъкваше на потъмнялата през дългите, прекарани на слънце дни кожа и въпреки това на осеяното ѝ с лунички лице, върху изпънатите ѝ, вечно заключени устни Елетра не долови никаква топлина. Доминик не беше като Никол: нямаше и следа от нежност, нито от чистосърдечност в нея, а само следи от безграничен, дълбок и мрачен гняв, отражение на траур, неафиширан чрез дълги поли, каквито беше видяла да изникват по непроходимите пътеки на острова, а по-скоро затворен в гънките на душата ѝ.
На Елетра ѝ беше хрумнала идея как да вкара някоя пара в джобовете на Леа и искаше да опита да ѝ я предложи въпреки нейното упорито мълчание.
– Мислех си, че бихме могли да попитаме някого в селото или съседните острови дали е склонен да отдели няколко часа от времето си в замяна на част от реколтата, предвид спешните ремонти, които трябва да се извършат. Така или иначе плодовете и зеленчуците са в изобилие. – Обърна се за малко, за да посочи отрупаните със зрели праскови и сливи дървета и зеленчуците, които растяха в лехите. Елетра правеше опити, наистина искаше да бъде полезна, но устните на Доминик останаха заключени и неподвижни пред ентусиазма ѝ. – Изглежда ми добро решение, не смяташ ли? – настоя в опита си да изтръгне отговор от нея, но постигна единствено свиване на рамене.
– Както искаш – предаде се накрая, масажирайки болящия я гръб. За следобеда реши да се посвети на не толкова ангажиращи занимания. Веднага щом се разсея, Доминик я остави сама с мислите ѝ.
– Невероятно – измърмори тихо, със стиснати до хълбоците си юмруци. Погледна внимателно профила на жената и прецени, че въпреки впечатляващата ѝ енергия, трябва да беше по-възрастна от нея с поне десет години. Животът на острова накрая ѝ се беше отразил вътрешно и външно. Болка, самота.
Ето това четеше Елетра върху лицето на жената, по мазолестите ѝ ръце и в непоклатимото ѝ мълчание – скала, която Доминик беше издигнала между себе си и останалия свят.
„Тази история за вдовиците е абсурдна“, помисли си Елетра по време на обяда, разбърквайки с лъжицата безцветния бульон, в който плуваха парчета лук. Никол се стараеше много, но в готвенето беше пълен провал.
АНАСОНОВ ХЛЯБ
1 кг брашно
200 г захар
25 г мая
600 мл прясно мляко
1 суп. л. Мед
1 жълтък
1 суп. л. Олио
4 суп. л. анасонови семена
1 портокал (кората)щипка сол
За глазурата:
1 белтък, захар, лимонов сок
Разтворете маята в малко хладко мляко заедно с една лъжица мед и оставете да почине поне 10 минути. На работна дъска направете фонтан в брашното, захарта, солта, анасона и портокаловата кора; сипете вътре жълтъка, олиото и малко по малко останалото мляко, добавяйки накрая разтворената мая. Месете енергично тестото в продължение на няколко минути, докато получите еластична смес. Поставете в голяма, намазана с олио купа и оставете да почине, докато не удвои размера си. Оформете топчета, големи колкото портокал, и ги поставете в тава. Покрийте с кърпа и оставете да почине един час. След като това време изтече, намажете питките хляб с белтък, сложете във фурната на 170 градуса и печете около 30 мин., като във фурната поставете и тенджерка с вода. Пригответе глазурата: разбъркайте белтъка и захарта, докато не получите светла и гъста смес, добавяйки няколко капки лимонов сок. Намажете изстиналите питки хляб и оставете да изсъхнат напълно.
Искрено препоръчваме да съчетаете романа с:
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.