„Трансформации“ на Благой Иванов, с убийствената корица и илюстрации от Кристина Стоянова

„Сборник с разкази в мрачна и фантастична гама, украсени с 20 убийствени черно-бели илюстрации„.

Така Благой Иванов определя втората си книга – „Трансформации“ (Изд. Orange Books).

Авторa вероятно познавате като издател в Deja Books (едва ли някога ще спрем да препоръчваме  „Мемоарите на една лека жена“), както и от видео подкаста Inglourious Kunts на Операция кино (където хич не си поплюва как нарича нещата, но пък толкова добре познава света на киното, че много добре знае какво казва).

Дори да не свържете „Трансформации“ с тези му „лица“, обещаваме вкуса на една добра, съвременна жанрова литература, която толкова липсваше на ценителите у нас.

Мистерия, кошмари и смъртоносен враг, този сборник с разкази ще изправи косите ви.

Младо семейство се наслаждава на пикник сред природата, когато едно от децата им прави грешката да се позабавлява със случайно открит мравуняк…

Сприхав детектив подлага на кръстосан разпит мистериозен непознат и в процеса на разговора научава ужасяваща истина, която може да му коства живота…

Любител градинар изравя в задния си двор древен артефакт, криещ зловеща сила, която моментално го обсебва…

Безпощаден ловец на ликантропи побеждава в кървава схватка смъртоносен враг на прекалено висока цена…

В разгара на зомби апокалипсис един мъж прибягва до отчаяна мярка, за да не бъде изяден жив…

Разказите на Благой Иванов са 20 незабравими тръпки, които разкриват трансформациите на хора, места и събития в сблъсък с необяснимото. Тук ще откриете корпоративни злодеи, сюрреалистични съновидения и космически колонии, подходящо описани както с думи, така и с илюстрации, а след последната страница ви обещаваме ярки спомени, които неизменно гарантират натрапчиви кошмари.

Преди да се впуснем в един от тях, успокояваме сърцебиенето си със също „страшните“, но и убийствено красиви илюстрации на Кристина Стоянова, 20 от които украсяват страниците на Трансформации с вибриращия си щрих.

Изстиващ домСърцето на БогТози, който ще те изядеКрещяща тишина

Амулетът
(откъс)

Благой Иванов

Амулетът

Светлината беше станала по-силна.

Топлите й вълни го зареждаха с еуфория, а шепотите постепенно прерастваха в меланхолични песнопения.

Ръцете му все така се опираха о стените на коридора, но Александър вече разпознаваше по тях мраморни мозайки с разнородни сюжети и послания – от рунически заклинания и сцени на полова наслада до жертвоприношения върху олтарите на мистериозни вехти градове. Корените, които дращеха по черепа му, също криеха неочаквани тайни. Някои се движеха и гърчеха без ясна причина, но като се вгледа по-внимателно, си даде сметка, че сред тях не всички бяха части от растения. Имаше твари. Продълговати, кафеникави и с груби люспи по гъвкавия си гръбнак. Усукваха се, съскаха и скърцаха с отровните си зъби, гнездейки в коренищата и консумирайки жилавите гугли, власинки и кори, сякаш са крехък и питателен деликатес.

„Хранят се с корените на света“ – мисълта не профуча през главата му като въпрос, а като информационен бюлетин.

Наблюденията му обаче не бяха достатъчно шокиращи, за да го разсеят от упорития му стремеж – стремежа да достигне светлината, да я обгърне и да й се отдаде. Песните го наставляваха и зареждаха, стенописите го окуражаваха и вдъхновяваха, краката му маршируваха, потта му извираше.

От двете му страни се разгръщаше първобитна ретроспекция. Александър се запознаваше с историята на всяка цивилизация, на всеки човешки или идеен зародиш; съзираше произхода на всеки конфликт, страх и провал, на всяка нищета, възпята от плачове, писъци и стонове… и всички те бяха ефирни и паметни като прокажена зора, обляла безбрежен гробищен двор. Научаваше имената и биографиите на хиляди антични творци, увековечили безброй илюзии за победа над ужаса, изграждайки утопия след утопия, построена върху суеверни мълви и фалшиви клетви.

Кожата му, подгизнала и с полепнал прахоляк, започна да щипе. В началото пренебрегна дразнението, следвайки посоката си, ала с приближаването на светлината то стана нетърпимо и прерасна в болезнени пробождания от горе до долу. Несъзнателно Александър започна де се чеше – по главата, врата, гърдите. Ноктите му задираха кир, кичури и плът, докато не прокърви.

Шепотите поощряваха действията му с мелодични тонове и сакрални текстове.

Той дереше.

Светлината грееше…

За автора и илюстратора

Любимият ни, „страшен“ автор (не, не гигантозавърът)/ снимка: Христо Блажев

Благой Иванов дебютира през есента на 1997 г. с „Преобразяване“ в сп. „Върколак“ – разказът печели конкурс за най-добър кратък хорър. През следващите години разкази се появяват в редица списания („Тера Фантастика“ и „Дракус“) и антологии („Точка на пристигане“ и „Звяр незнаен“).

Негови текстове за кино, музика и литература са публикувани в „Сега“, „Maxim“, „Капитал Light“, „Демокрация“, „Егоист“, „Една седмица в София“, „Култура“, „Едно“, „Фентъзи Фактор“, „Пари“, „Седмичен труд“ и др.

Правил е интервюта с писатели, критици, преводачи, режисьори и художници, сред които Любомир Николов, Владимир Игнатовски, Любен Дилов, Джордж Р. Р. Мартин, Виктор Божинов, Милчо Манчевски, Валери Милев, Петър Станимиров и Шон Бейкър.

Професионалният му опит включва работа като репортер, сценарист, копирайтър, редактор и издател. През пролетта на 2017 г. от печат излезе дебютната му книга – публицистичната „Добрите, лошите и грозните“, а в момента вихри въображението си в издателство „Deja Book“, както и в тематичния видео подкаст Inglourious Kunts.

Кристина Стоянова/ Снимка: Иван Гаков

В Кристина Стоянова сме влюбени по също толкова причини. Илюстрациите ѝ наистина са „убийствени“ и „страшни“. И то не само тези, които разлистваме с леко разтреперани пръсти. Повече за изкуството ѝ може да видите в Behance и Facebook, а ние обещаваме скоро да я поканим в любимата поредица-щафета (Не)познатите визуални артисти на България.