Захари Карабашлиев

След  като „Хавра“ ни сгря с топлината на езика, ни се прииска да поговорим с автора на романа – писателя Захари Карабашлиев.

На специален музикален фон…

В „18% сиво“ поддържаш невероятен ритъм на повествованието. „Хавра“ започва разточително бавно, меланхолично, чувствено, с една картина, смесваща усещания, в която дори „светлината е тиха като шепот“… Променил ли си се?

Нямам представа. И не знам какъв е правилният отговор на този въпрос. Аз искам писането ми да е хем различно във всяка книга, хем пък винаги разпознаваемо. Това нито е лесно, нито е безопасно, но пък си заслужава.

„Хавра” започва наглед спокойно и тъмно, но не е ли такова морето пред буря?

Много скоби и въпросителни има в „Хавра“… Как би го обяснил?

Сравнени с въпросителните, които се появяват в главата ми всеки ден, са нищо работа.

Вера ще успее ли да се стопли с „Хавра“ според теб?

Да. Тя успя.

Наистина ли виждаш поколението ни като „недохранено“ (препратка към любим на редакцията ни цитат от „Хавра“)? Или единствен Никола си въобразява така?

Героят ми Никола мисли, че поколението му е езиково „недохранено”, защото е лишено от най-засищащото в общуването – истината. Поколението на Никола е преяло с премълчавания, заобикаляне на най-важното, с лъжи от всякакъв вид.

Корицата на „Хавра“, дело на художника Дамян Дамянов

Изненадват ли те читателите на „Хавра“ с реакциите си? Случва ли се, например, някой да каже, че харесва повече историческата или съвременната част, да успее да ги раздели?

О, разбира се. Сега, благодарение на улесненото общуване всеки автор може да има директна връзка с читателите си. За „Хавра” реакциите са често спонтанни и искрени, но има и задълбочени, анализиращи…

Получавам мейл с такива всеки ден. Някои читатели питат, интересуват се за историческата истина, други пък ме информират за истински криминални схеми и т.н.…

Имам впечатлението, че по-възрастните харесват историческата линия. По-младите не правят разлика между двете. Живеещите в чужбина сякаш харесват съвременната линия повече… С две думи – книгата във всеки кънти различно, но е ясно, че паралелните истории не само, че не са объркали никого, или са затруднили четенето (както имаше някои опасения в началото), напротив – обогатили са го. Обща е нагласата, че се очаква продължение.

Много музика има в романа ти. Ако „Хавра“ беше филм, щеше да излезе със саундтрак под формата на двоен диск (поне)… Каква роля си отредил на музиката в текста?

Музиката е съпътствала всички криволичения на живота ми, най-естествено е да се е промъкнала и в романа ми. Честно казано, дори не съм забелязал това – едва след като излезе книгата някои хора започнаха да ми обръщат внимание на това.

Почти винаги пиша на музика.

Тя е инструментална, не трябва да има текст — пиша на класическа, рок, електроника, саундтраци на силни филми… При писането на историческата част съм слушал много руска класическа музика от края на 19 век, руски църковнославянски мъжки хорове, музика от Средна Азия също… Зависи от това какво настроение търся за съответната сцена.

В съвременната линия – всичко от Малер до Металика (“…and Justice for All”). В края на книгата бях емоционално изтощен и тогава слушах първите албуми на Металика. Тяхната свежест и стръв ме зарежда.

Ще ни направиш ли плейлист от любими парчета? 

Ryuichi Sakamoto – „The Revenant”
Max Richter – „The poet”
Morton Fieldman – „Rothko Chapel”
Arvo Part – „Salve Regina”
Valaam Monastery Choir – „Chants from Valaam”

Kavinsky – „Nightcall”
The Dust Brothers – „Fight Club Soundtrack”
Cliff Martinez – „Don’t blow it” from Solaris Soundtrack
Trent Reznor & Aticus Ross – „Gone Girl” Soundtrack
Nine Inch Nails – „Ghosts”
Sigur Ross – „Saeglopur”
Tom Waits – „Alice”

Metallica – „And Justice for All”
Whitesnake – „Sailing ships”
Pantera – „This love”
Led Zeppelin – „Kashmere”
AC/DC – „Ride on”
Judas Priest – „Some heads are gonna roll”
The White Stripes – „Icky Tump”
Depeche Mode – „Free love”
Grace Jones – „I’ve seen this face before”
Sepultura – „Bloody roots”
Supermax – „Reality”
Tool – „Eulogy”

Това като за начало е достатъчно…

И след като намесихме други изкуства, би ли се наел да напишеш сценарий за „Хавра“? Виждаш ли го като филм?

Писането на сценарий е голям ангажимент. Правил съм го няколко пъти и е огромно набутване на време и енергия. И много рядко с резултат, който да си заслужава. Аз обичам драматургията, харесвам кино-сценария като арт-форма, изпитвам удоволствие да създавам образи, да ги поставям в ситуации, да изграждам сцена след сцена и да ги оставя да действат…

Яко е да виждаш всичко това в главата си. Но пътят между първоизточника и крайния резултат (филма) е осеян с безброй шансове и най-добрата история да бъде преебана. И в повечето случаи тя е.

Кои книги лежат на нощното ти шкафче в момента? Споделял си, че обикновено четеш няколко едновременно… Препоръчай ни!

Току що затворих последната страница на „Автобиографията” на Брус Дикинсън – страхотно четиво, съвсем не само за фенове на Мейдън, дочитам „Гениалната приятелка” на Елена Феранте, „Белене” от Борислав Скочев разказва историята на зловещия български концентрационен лагер, „Свобода” на Джонатан Франзен, която бях пропуснал…

На електронния четец – „Жената на прозореца” от Ей Джей Фин – ще излезе съвсем скоро на български – напрегнат, много умен и майсторски трилър, който разби класациите в Америка, и има защо; едно томче с писма на Сенека…

И накрая, ако попитам какво пишеш в момента, нали няма да ми отговориш „неща“, като Никола? За какво се разказва? 

Не обичам много-много да говоря за това, което пиша в момента. Не за нещо друго – просто се увличам и с приказването се изпуска пàра, изтича част от енергията, похабява се някак историята. Добре е идеите да се натискат, да се тормозят, да не им се дава да шават – така или ги удушаваме в зародиш, или ги правим по-силни.

Откъс от “Хавра” на Захари Карабашлиев

Откъс от “Автобиография. За какво служи този бутон?” на Брус Дикинсън