„На Обри: единственият артист, освен мен, който знае какво е Танцът на седемте воала и е способен да съзре този невидим танц“

Това е личното посвещение, оставено от Оскар Уайлд на копието на „Саломе“, притежание на Обри Биърдсли.

Същият Обри Биърдсли, който месеци по-рано дарява изданието с най-скандалните, но и проникновени илюстрации. С може би единствените, успели да „водят диалог“ със смислите и символите, вложени в „Саломе“ на Оскар Уайлд.

Но това не е началото на историята. А почти нейният край, поне доколкото се отнася до земния път на един от най-видните представители на течението Ар нуво.

Кой е Обри Биърдсли

Обри Биърдсли (фотография от 1895 г.)

Обри Винсънт Биърдсли (21 август 1872 – 16 март 1898 г.) е роден в Брайтън, Англия. През 1883 г. семейството му се установява в Лондон, където Обри е обявен за музикален вундеркинд и дори се изявява пред публика, в няколко концерта заедно със сестра си.

Още в детството си се разболява от туберкулоза, която впоследствие става причина за ранната му смърт – на едва 25-годишна възраст.

През 1981 г. 9-годишният Обри започва да се занимава с изобразително изкуство и това завинаги променя творческия му път.

Става известен още през 1883 – 1884 г. с илюстрациите си към Смъртта на Артур (Le Morte d’Arthur) на сър Томас Малори.

Сред най-известните произведения на Биърдсли са неговите илюстрации от 1894 г. към пиесата на Оскар Уайлд „Саломе“. През същата година става художествен редактор на списание Yellow Book („Жълтата книга“).

Илюстрира още редица книги, сред които „Отвличането на къдрицата“ на Александър Поуп (издание от 1896 г.), „Лизистрата“ на Аристофан (издание на английски от 1896 г.) и „Волпоне“ на Бен Джонсън (издание от 1898 г.). Биърдсли пише Under the Hill („Под хълма“) – недовършена еротична история, в малка степен базирана на легендата за Танхойзер.

Обри Биърдсли (Aubrey Beardsley) е записан в енциклопедиите като английски художник график, илюстратор, декоратор и поет. Но той е преди всичко пионер, променил курса на графичните изкуства. Характерният му линеарен стил и естетика на гротеската, осен революционни за времето си, са удивителни с чувствителността към човешките страхове и копнежи.

Илюстрациите на Обри Биърдсли за „Саломе“ на Оскар Уайлд

През февруари 1893 г. британско списание поръчва на Обри Биърдсли да създаде илюстрация по „Саломе“ на Оскар Уайлд, публикувана във Франция. Но великолепното изображение, в характерната за стила му естетика на гротеската, което той предава – Саломе с отрязаната глава на Йоан Кръстител – е твърде смело за времето си и списанието го отхвърля.

През април с.г. ново артистично издание включва рисунката във встъпителния си брой, който попада и у Оскар Уайлд. Вече прочул се като един от най-успешните драматурзи на късновикторианска Англия, Уайлд е толкова впечатлен от изображението, че предлага на Биърдсли договор за десет пълни илюстрации и корица за английското издание на творбата.

Сътрудничеството на едни от най-прогресивните умове в края на викторианската епоха несъмнено допринася за развиването на нови естетически вкусове. Но и не минава без сътресения.

Една година след английското издание на „Саломе“, Уайлд е арестуван за хомосексуално поведение. По време на ареста той носи копие на „Афродита“ на Pierre Louÿs, увито в жълта хартия – обичайна опаковка за френски роман по онова време.

Медиите обаче бързат да разгласят, че писателят е бил заловен с брой на „Жълтата книга“, чиито редактор е Биърдсли. В следствие на злонамерените публикации, възмутени тълпи обграждат офисите на издателя и разбиват прозорците.

Младият илюстратор губи работата и доходите си. Той и сестра му Мейбъл са принудени да освободят и къщата, която споделят. За щастие няколко месеца по-късно Обри Биърдсли е нает като художествен ръководител в новото списание „Савой“.

Биърдсли умира точно когато се превръща в един от най-изявените графични творци на времето си, но за едва 15 години успява да ни остави удивително творчество, за което един от изследователите му, британската писателка, критик и реформатор Бриджид Брофи казва:

„Той рисува не лица, а личности;

той не драматизира отношенията между личностите, а чистата, геометрична същност на връзката. Улавя яркото напрежение: напрежение, което се съдържа вътре и е обобщено от неговаите винаги амбивалентни картини.“

Илюстрациите на Обри Биърдсли за „Лизистрата“ на Аристофан

Най-прочутите (и противоречивите) еротични илюстрации на Биърдсли интерпретират теми от митологията.

За по-късното му творчество са характерни гротеската и еротиката. Някои от картините му са повлияни от т.нар. „шунга“ – еротичен стил в традиционното японско изкуство. Красноречив пример са илюстрациите му за „Лизистрата“ на Аристофан.

Снимки: Wikimedia Commons, публично достояние
Източници: Wikipedia, Cultira Inquieta, Brainpickings

Още находки от света на визуалните изкуства:

Радикална в живота и картините си: Ванеса Бел – забравената сестра на Вирджиния Улф

Еротичните картини на Герда Вегенер (създала “Момичето от Дания”, като съпруга на Ейнар Вегенер/Лили Елбе)

Егон Шиле: “Да ограничаваш един артист е криминално престъпление. Това е като да убиеш новородено” (еротични рисунки и автопортрети)

Психологически заредените образи на Eikoh Hosoe, преобърнали експерименталното изкуство на Япония