Любимата поредица (Не)познатите визуални артисти на България ни отведе при Марияна Пашева (която е по-вероятно да срещнете като Mariana Nikolai). Днес тя открехва вратите на австрийското си ателие, приютило магични, рисувани вселени, вдъхновени от природата.

Определяш се като „ботанически художник“, илюстратор, градинар, любител на природата… Коя е Марияна Пашева?

“Дори да обиколим света в търсене на красотата, не я ли носим в себе си, не ще я открием.”

е казал Ралф Уолдо Емерсън.

Може би тук, в този цитат, се крие една голяма част от мен. Всичко, случило се до този момент, бе пътят и завръщането към самата мен. Илюстрацията е една от възможностите да изразя нестихващото си любопитство и съприкосновение с природата. Градинарството ме върна към рисуването.

Всъщност още от дете пишех в лексиконите, че бъдещата ми професия е художник. Дълги години преследвах тази мечта, до момента, в който получих магистърската си титла в художествения университет в Линц (Kunsuniversität, Linz). Завърших с отличие и убеждение, че това, което нося в себе си, не е това което иска да види светът.

Работите ми имаха винаги една разказвателна нотка, много реалистичност и прекалено малко “изкуство”. Бяха ми необходими повече от петнадесет години, за да осъзная, че това е моята сила и индивидуалност.

„Малък, собствен свят. Като да влезете в природата насред града, веднага щом затворите вратата и оставите зад себе си шума от преминаващите коли…“ Така бе описано наскоро ателието ти в Австрия. Покани ни в него! Как го виждаш ти? 

Ателието ми е пространството, в което мога да забравя себе си и времето. Микрокосмосът, в който създавам и съхранявам своите илюстрации. Този “малък, собствен свят” може да е навсякъде.

Наистина се намира на една шумна и прашна улица. Но тук съжителстват стари витрини със сухи цветя, пеперуди, миди и други природни съкровища. Обичам да колекционирам. Всеки детайл тук си има своята история.

Снимки: Elisabeth Bernhofer за Elisabeth Bernhofer Brandstories

Всъщност, как попадна в света на илюстрацията?

Илюстрацията придружава всички нас, от първите страници, които разглеждаме като малки деца. Тя отваря вратичката на нашето въображение и ни предоставя една друга вселена, в която всичко е възможно.

Този свят не съм напускала никога. Като дете се забравях мечтаейки в илюстрациите на Ингрид Ванг Нюман (Пипи) и Елена Хаджиилиева (Тайната градина). Сега сама мога, като илюстратор, да създавам несъществуващи светове.

Имаш много специфичен, собствен почерк и стил. На какво го отдаваш? Какво рисуваш и защо?

Обичам всичко, което е уникално и неповторимо. В момента сякаш фокусът ми е ботаниката, но всъщност това са нещата, които виждам около себе си. Обичам малките детайли, които притежава едно листо, изгризано или леко пожълтяло по ръба. Естетиката на привидно ненатрапчивото.

Стил е това, което външно наблюдаващите могат да открият във всяка една твоя работа. Но за самия теб този въпрос не изниква при рисуването. Оставаш верен на себе си и се опитваш да изразиш своят поглед.

Иска ли ти се да експериментираш с нещо различно?

О, да! И се надявам скоро да ми остане време за това. Гледам с възторг хартиените произведения на Elsa Mora и имам голямото желание да хвана ножицата и скалпела. Харесва ми противоположността на творческия израз в сравнение с моите цветоинтензивни илюстрации. Elsa Mora редуцира до форма и задава дълбочина, с една или най-много две тоналности.

Имаш ли любими “платна” и изразни средства? Лист и акварели, други медии… 

Акварелът си е моя слабост, но техниката не ме ограничава, а е моментна склонност. Тя е и много практична, една малка акварелна палитра и скицникът са винаги и навсякъде с мен.

Обичам и туш с перо, линогравюра, ползвам моливи и обикновени химикали за графични скици. Някои илюстрации започват на лист и получават цветовете си на компютъра. Това е опредено областта, в която искам да науча повече. Има невероятни визуални артисти, които ме вдъхновяват, като любимата ми Katie Scott.

Разходи ни из любими творби и проекти.

Оригинални са може би компилираните ми илюстрации, които са като моментни хроники на един сезон. До сега съм съхранила пролетта, есента и зимата. Тази година ще последва най-после и лятото.

Всяка една от тези илюстрации започва с едно листо, което съм открила в градината или видяла по пътя си. С времето се оформя композицията с малките детайли, които си имат своята история.

Събрани спомени – миди:

Илюстрация за “Принцеса Лила и дракона Брандаиз” на Helena Srubar

А иначе любимите ми проекти са винаги тези, върху които работя в момента. Тези дни подготвям две илюстрации на тема “Next to Alice“ за участието ми през месец март в изложбата в рамките на 10. Nextcomic Festival в Линц, Австрия. Чудесна тема, в която се опитвам да преплета ботанически орнаменти и приказната история на Алиса.

Била си и стилист дълги години. Разкажи ни повече за тази професия. С какво те привлече, какво ти даде, лесно ли я замени с тази на илюстратор…

Попаднах съвсем случайно в областта на костюмите и сценографията. Незнаеща какво ме очаква, като възможност да печеля пари през студентските си години. Оказа се, че разликата не е голяма, просто е друга медия.

Като дизайнер на костюми, стилист или сценограф трябва да можеш да проектираш сценарии и дрехи въз основата на текст или идеи на клиента. Цветове, форми и материали трябва да се вписват хармонично в продукцията, да подпомагат идеята, да допълват дизайна. И тук отново сме при илюстрацията, ти визуализираш и добавяш едно ново ниво.

Първоначално работех към държавният театър в Линц, в народната опера във Виена и свободната театрална сцена. С времето се развих и имах години наред възможността да работя като стилист на костюми за рекламни продукции. Някои от тях, доколкото знам, са били показани и по българската телевизия, като „Perwoll Black Red Carpet“. Прекрасно, но и невероятно интензивно време.

За подготовката и реализацията на една реклама имаш максимално два, три дни. Понякога дори с помощта на асистенти сме стигали до ръба на отчаянието и безсилието, защото роклята която търсим се намира в Лондон и няма как да дойде навреме, а клиентът държи да се снима само с нея. Филмовата продукция в която участват повече от 40 човека, чака само теб. Това беше времето, в което още пушех :-)

Последните години имах шанса да работя за онлайн магазина на Servus/ Red Bull Media House, една от най-успешните медийни къщи в Австрия. В сътрудничество с редакцията създадохме серия от атмосферни снимки с много природни материали. От подбора до композицията, всяка една снимка носи моя почерк. Това е сфера, в която винаги бих продължила да работя.

Снимки: Stefan Baumann за Servus am Marktplatz

А какво отглеждаш в градината си? Как изглежда тя? 

Градината беше мое невероятно силно желание, което в труден момент от живота ми, прерасна в ентусиазиран проект. Градината, която поехме беше в окаян вид. Обрасла, занемарена и безразборно засадена с кониферии, японски декоративен клен и всякакви други екзотични чудеса.

Стремежът ми е градината да е част от природата, максимално естествена. Подарих всички екзотични растения и започнах да замествам със стари сортове плодове и зеленчуци, които се чувстват добре в нашата почва. В момента части от нея са превърнати в малки пермакултурни острови.

Около 20 сорта домати живеят заедно с целина, копър, алабаш и невени. Краставиците си делят мястото с туфи от циния. Тиквичките обичат червено цвекло и магданоз до себе си. Имаме ябълки които съжителстват с мента и латинки и още много други. В пермакултурата целта е всяко растение, почва и вода, всяка една част, да си взаимства и хармонично да подпомага останалите. Почвата се мулчира с отпадъците, за ужас на някои съседи, защото при нас няма лехи и градината изглежда като дива гора.

Но е вълшебно – в един момент природата се връща в това кътче земя. Всяка година е неизвестност какво семе ще порасне и цъфне. Понякога е море от синчец, понякога ме изненадва чесънът, който бях посяла преди две години, но бях убедена че е загинал, защото имаме много глинеста и мокра почва.

Градината е едно прекрасно място за живеене. Всяко свободно време прекарвам ровейки в почвата, докато дъщеря ни с една тумба деца тича боса и кална из съседите. Това е, както в България, така и тук, един рядко срещан лукс за съвременните градски деца.

Разбрахме, че през 2018 г. ти предстои да реализираш отдавнашна мечта – авторска книга с илюстрации за деца? Би ли открехнала завесата на този проект?

Проектът е още в самото начало и се надявам това лято да осъществя всички илюстрации. Книгата се роди от моята необходимост да удължа вълшебното време, което дъщеря ни прекара в нейния Kinderwald. Буквално преведено означава “Детска гора” и е горска детска група. Инициативата свързва недирективната педагогика, ориентирана към децата и процесите, с гората и природата.

Малките, от 3 до 7-годишни, са всеки ден, при всяко време, дори и при минус 20 градуса, които имахме една зима, сред природата. Едно чудесно място да си дете, да си жизнен, креативен, любопитен и в хармония със света.

Книгата ще илюстрира моменти от тяхното ежедневие, горски обитатели и приятели. Желанието ми е да събудя любопитството към естественото пространство.

Наскоро се състоя прекрасната изложба „Поколението Милениум – илюстратори“, представяща 30 млади и талантливи илюстратори, работещи в България и чужбина. Това е първото ти участие в изложба у нас. Как така? 

Моето любопитство и безграничните възможности, които интернет пространството ни предоставя като артисти ме срещна с тази възможност. С Милена Радева се запознахме виртуално преди около година и тя ме покани да участвам в изложбата.

Невероятно е с какъв ентусиазъм Милена Радева курира, организира и осъществи тази изложба! Благодаря за предоставената възможност заедно с толкова впечатляващи илюстратори да покажа своята работа.

Какво мислиш по темата на дискусията, съпътстваща откриването на изложбата: „Поколението Милениум – илюстратори. Трудната среща с българския издател“?

Дискусията осветява само една малка част от живота на илюстратора. Жалко е, че издателствата предпочитат да преиздадат вече съществуваща книга. Че много малко от българските издателства изобщо дават поле за изява на млади, оригинални илюстратори. Това съзнание и тези ресурси тепърва трябва да бъдат забелязани в България. Много колеги търсят пътя си извън страната, за съжаление.

Прекрасно би било на бъдещите панаири на книгата, не само да има съпътстваща изложба на млади таланти, а да има и терен, на който може да се осъществи контактът между илюстратор и издател. Може би след няколко години ще успеем да видим опашка от ентусиасти, здраво стиснали папката с работите си, както на Панаира във Франкфурт или Воlognia Children’s Book Fair.

Милена Радева, довела ни при теб с любимата „щафета“, в което се превърна поредицата (Не)познатите визуални артисти на България, сподели, че ѝ е любопитно „тези магии, които ги твориш как и колко време ти отнемат“? На нас също…

“Магии” приемам като почетен комплимент от една толкова талантлива, нестихваща и професионална артистка. Благодаря ти!

Магиите излизат сами изпод четката ми. Времето, докато преодолея представите и идеите в главата си за това как бих искала да изглеждат, е космически дълго. Успея ли да си изключа мислите и да се отдам на самият процес, се загубвам в спокойствие и вътрешна тишина. Аз, цветовете и листът.

А ти имаш ли си незададен въпрос към любим, български визуален артист? 

Бих искала да попитам Мона Караиванова (@ghostpuff) как проектът “Little Book for Big Changes: Kid‘s Activity Book“ стигна до нея?

Прекрасни са илюстрациите ѝ, с характер и леко иронично намигване, и ще се радвам да сподели с нас, къде ги намира всички тези чудни образи?

На нас също ни е любопитно и обещаваме да я попитаме. Очаквайте продължение…

Мариана Пашева може да откриете на: mariananikolai.com, Facebook, Instagram 

Всички гости в поредицата (Не)познатите визуални артисти на България ви очакват тук.