Ако има някого, за когото можем да твърдим, че е бестселъров автор на New York Times, то това е Нора Робъртс. Писателката безспорно е едно от явленията в съвременната американска литература с повече от 200 публикувани книги, издадени в над 30 страни по света в общ тираж от над 400 000 екземпляра.

Неудържима страст, белезници и съспенс срещаме по страниците страниците на четвъртата книга от поредицата „Станисласки” на известната американска писателка Нора Робъртс. Романът „Дръзко ченге” ни запознава с историята на най-малкия брат от рода Станисласки – Алекс, който е дълбоко убеден, че е видял всичко на този свят, докато не среща русокосата красавица Бес Макний.

Предишните три книги от поредицата са „Наташа”, „Нежно откритие” и „Съдружник по неволя” (ИК „Сиела“).

Дръзко ченге
(откъс)

Нора Робъртс

 

– Виж какво, новобранец, идеята е да пипнем една, а може и две. – Алекс огледа тротоара пред себе си. Проститутки, пияници, наркомани и нещастниците, които трябваше да минат покрай тях, за да се приберат вкъщи. – Моят информатор твърди, че онази високата чернокожа – Розали – е познавала и двете жертви.

– Тогава защо просто не я отведем на разпит? – Джъд Малой нямаше търпение да се впусне в акция. Носеше детективска значка едва от четирийсет и осем часа. И работеше с Алекси Станисласки – ченге, което се ползваше с репутацията, че действа бързо и експедитивно. – Или още по-добре, защо не пипнем сводника й?

Новобранци, помисли си Алекс. Защо винаги го слагаха в екип с новобранци?

– Защото искаме да ни съдейства. Ще я пипнем, като заговори някой мъж, тогава ще я арестуваме и хубавичко ще си поговорим с нея, преди Боби да се яви и да й нареди да си затваря устата.

– Ако жена ми разбере, че прекарвам нощта в преследване на проститутки…

– Умното ченге не дава на семейството си никаква излишна информация. – Тъмнокафявите очи на Алекс хладно проблеснаха, когато той изгледа новия си партньор. – Правило номер едно на Станисласки.

В този миг той забеляза блондинката. Беше се втренчила в него. Алекс отвърна на погледа й. Странно лице, помисли си. Сексапилно въпреки тежкия грим. Очите й бяха яркозелени. Самото лице бе доста ъгловато. Носът бе леко гърбав, сякаш е бил чупен. Някой клиент или пък сводник, мина му през ум, сетне сведе поглед към устните й.

Пълни, прекалено пълни и бляскаво червени. Не му стана приятно, че усети възбуда. Без да се интересува коя е тази жена, с какво се занимава. Леко вирнатата брадичка и изпъкналите скули придаваха на лицето й лукаво изражение, също като на малка лисичка.

Плътно прилепналата трикотажна рокля очертаваше всяка извивка на стройното и стегнато тяло. Винаги си беше падал по жени с атлетично телосложение – ала си напомни точно в какво се изразяваха тренировките на тази непозната.

Във всеки случай не търсеше нея.

Сега или никога, каза си Бес, срещнала погледа на мъжа.

– Ей, миличък… – Макар да не пушеше от петнайсетгодишна, гласът й бе дрезгав. Като изрече наум молитва към боговете, които в момента я слушаха, тя приближи към Алекс. – Искаш ли да се позабавляваш?

– Може би. – Той плъзна пръсти под презрамката на роклята й и с изненада забеляза, че жената трепна. – Но не си представях точно теб, сладурано.

– О? – А сега какво? Като се довери на инстинкта и наблюденията си, тя отметна глава и се наведе към мъжа. Изпита мимолетното усещане, че се притиска към стомана – твърда, непоклатима и много студена. – И какво точно си представяше?

За миг се почувства съвсем разголена. Тъмните очи я пронизваха. Пръстите на мъжа се плъзнаха по кожата й точно над гърдите. От тях струеше топлина. Докато продължаваше да се взира в него, пред очите й изникна ярка картина – как двамата се любят страстно на тясно легло в някаква тъмна стая.

А това нямаше нищо общо с бизнеса.

За първи път в живота си Алекс виждаше проститутка да се изчервява. Стъписа се, прииска му се да се извини за фантазията, завладяла за миг съзнанието му. Сетне се опомни.

– Просто не си мой тип, миличка.

С високите си обувки тя бе почти колкото него. Прииска му се да изтрие тежкия пласт грим и да види какво има отдолу.

– Мога да бъда и друг тип – подхвърли Бес, доволна от съобразителния си отговор.

– Ей, приятелко. – Розали приближи и прегърна Бес през раменете. – Няма да бъдеш алчна и да вземеш и двете момчета, нали?

– Аз…

Платен боклук, помисли си Алекс и насочи вниманието си към Розали.

– Заедно ли работите?

– Тази вечер. – Тя премести поглед от Алекс към партньора му. – А вие двамата?

Джъд бе загубил дар слово. Би предпочел да се изправи срещу въоръжен престъпник в тъмна уличка. И просто не бе в състояние да докосне тази едра и красива жена, когато в съзнанието му като неонова реклама проблясваше доверчивото лице на съпругата му.

– Аха. – Той въздъхна и опита да изглежда самоуверен като Алекс.

Розали отметна глава и се разсмя, сетне пристъпи напред и се притисна в Джъд. Той инстинктивно отстъпи назад, когато червената кожа на ръкава й обви врата му.

– Май си новак в тая работа, сладур. Защо не оставиш Розали да те ориентира?

Тъй като партньорът му, изглежда, внезапно се бе разболял от ларингит, Алекс се намеси:

– Колко?

– Ами… – Розали не си даде труда да погледне Бес, която бе мъртвешки пребледняла. – Тази вечер със специална отстъпка. Ще ни имате и двете за стотачка. През първия час. – Тя се наведе и прошепна нещо в ухото на Джъд. Той избъбри нещо неразбрано в отговор. – След това може отново да преговаряме.

– Не съм… – започна Бес, ала усети пръстите на Розали да се забиват в голото й рамо като остри малки ками.

– Мисля, че това е достатъчно – рече Алекс и извади значката си. – Дами, арестувани сте.

Ченгета, със сладостно облекчение осъзна Бес. Докато Розали изразяваше мнението си с една-единствена яростна ругатня, Бес с мъка се удържаше да не избухне в див смях.