„Книгата „Да оцелееш като родител“ е точно това, от което има нужда всяка майка с желание да се самоубие в 4 сутринта“.

Това съвсем сериозно (макар останала част от думите й да накараха десетките присъстващи да се превиват от смях) каза Оля Антонова, позната като Оля Идва – една от авторките в сборника, събрал 41 действителни истории на супермайки и татковци.

Тя откри събитието по представянето на първата (надяваме се) книга на Красимира Хаджииванова и Елисавета Белобрадова.

Оттам щафетата поеха двете фурии от Майко мила! (което някак не можем да наречем просто сайт) и ни показаха съвсем нагледно, че  е  възможно  ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ (ИК „Сиела”).

Оля Антонова, позната като Оля Идва, споделя впечатленията си от „Да оцелееш като родител“Красимира Хаджииванова и Елисавета Белобрадова, докато разказват колко са си приличали и като децаМалка част от опашката за автографиНямаше как да не си вземем от чудните мартеници, изработени от майки на деца с увреждания, част от социалния проект olemale.bg

За изненада на всички майки, татковци и деца, присъстващи на събитието, двете не разказаха за перипетиите си като майки, а за също толкова бурното си и забавно детство.

„Не сме били деца за пример, от което следва и че не сме майки за пример“,

Някак успокояващо увериха Елисавета и Красимира. И ни накараха да се чувстваме добре от това, че просто правим каквото можем и… се забавляваме, докато оцеляваме като родители.

Книгата ДА ОЦЕЛЕЕШ КАТО РОДИТЕЛ излезе преди седмица и вече влезе в класациите за най-продавани книги.

Сборникът предлага на читателите 41 смешни, вълнуващи, поучителни и действително случили се истории, свързани с родителството.

Сред авторите на текстовете в сборника са както Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова, така и други, редовно пишещи в Майко мила!.

В изданието е представена гледната точка не само на майката, но и на бащата, а няколко от статии са писани и от специалисти – педиатър, акушер и специалист по хранителни разстройства.

На всички, които не успяха да дойдат на веселото събитие или още не са разгърнали удивителната книга, предлагаме кратък откъс (като предупреждаваме правите да седнат, за да не паднат от смях).

Бързаме да се похвалим също, че – след 2 чаши малиново вино – събрахме кураж да поканим Елисавета Белобрадова и Красимира Хаджииванова да ни гостуват с едно интервю (очаквайте продължение!).

Из „Майко мила представя: Да оцелееш като родител”

Да имаш три деца, означава много неща, но едно от най-отличителните характеристики на многодетното семейство е, че когато се разболеят всички, ТОВА СА СТРАШНО МНОГО ХОРА, КОИТО СА СЕ РАЗБОЛЕЛИ. И като в прочутия сериал „Игра на тронове“, тук героите повръщат и падат покосени един след друг. Има ли надежда???

Игра на вируси

Автор: Елисавета Белобрадова

Сериал с много жестокост, жертви и сълзи. Би трябвало да бъде забранен за всякаква възраст, но никой не ни пита.

Главни действащи лица:

• Домът Ланистър (девиз: „Ланистър винаги повръщат това, което са изяли“)
• Майка
• Баща
• Тийнейджър
• Шестгодишно
• Бебе
• Баба 1
• Баба 2
• Домът на Вируса от Север
• Домът на Вируса отвъд предела зад морската шир
• Случайни граждани
• Сервитьор

Първи епизод – „Невидима заплаха“

Виждаме весело, жизнерадостно семейство, което не подозира какво го грози. Всъщност семейството САМО ИЗГЛЕЖДА весело и жизнерадостно. След първите минути зрителите бързо разбират, че майката е невротична, истерична и склонна към крясъци. Бащата е негативно настроен към живота и в поведението му се наблюдава доза цинизъм, комбиниран с депресия, а децата са като всички деца в реалността – непоносими. И все пак, това семейство живее, смее се (малко нервно), работи, децата капризничат и всичко е наред.

Една нощ, докато боровете шумят заплашително, а майката е на работа на другия край на България, бебето… започва да повръща, повалено от коварния вирус от Дома на Севера, изпратен вероятно посредством таен пратеник – друго дете на детска площадка. Бебето на Дома Ланистър пада жертва на подли кроежи, вдига температура и предизвиква небивала паника.

Страховитото нападение се осъществява без съмнение в петък, часът е вечерен – всеки опитен родител знае, че тогава се случват всички тези неща.

И така, бебето започва да повръща и майката разбира за това дистанционно. Започват телефонни обаждания на педиатри, бащата трепери в стрес, бебето повръща веднъж, два пъти, 3… 4… 5… Паниката нараства, майката изгаря в чувство за вина, но нищо не може да направи.

Втори епизод – „Началото на разпада“

Следват дни на повръщане, температура и наложена диета с кралски бисквити и солети. След дълго отсъствие, майката най-сетне се връща у дома, възседнала кон. Тя дори успява да сготви и да прегърне децата си, които я поглеждат със съмнение, защото не са я виждали от толкова отдавна, че е възможно да не е тя, а някоя натрапница, която няма дом и се възползва от възможността за покрив над главата.

Щом се завръща, се установява, че бебето е отслабнало като клечка, има дълбоки кръгове под очите и жалейно плаче за домати и мляко, но е на диета въпреки владелческия си статут.

Епизодът завършва със сцена на особена жестокост (забранена за хора до 73-годишна възраст) – всички ядат домашни виенски шницели и салата, само бебето се навърта със солета в ръка около масата на клечавите си, тънки крачка и тъжно приплаква за шницел. Всички гузно ядат и гледат настрани.

Трети епизод – „Кошмарът“

Шницелите са изядени. Шестгодишното лекомислено е погълнало един шницел, хляб, много домати, диня и два шоколадови бонбона. В 23:00 часа вечерта се оплаква от остри болки в стомаха. Майката дава уверено хапче и всички си лягат. В 23:15 се чува пронизителен писък в тъмнината и Домът Ланистър скача на краката си, за да установи, че подът на стаята е залят от ветрилообразен потоп от парчета шницел, диня, домати, бонбони и други неща.

Шестгодишното държи в ръцете си леген, трепери, плаче и повръща. И пищи, разбира се, защото повръща за първи път в живота си. Убедено е, че ще умре, и писъците му се носят из цялата къща. Бебето чува зова на сестра си и на свой ред започва самоотвержено да пищи, просто така. За подкрепа. Бащата се провиква от хола „КОЙ ПИЩИ!!!“ и майката отговаря: „ВСИЧКИ!!!“.

Тийнейджърката седи на леглото, гледа как сестра й повръща, слуша писъците, гледа майка си как маже с парче хартия, а бащата тича по джапанки, и реве от смях. Тихо, разбира се, за да не вбеси някого истински. (По-късно майката ще се сети за този смях и ще си запише да я изпрати далеч на север, като съпруга на свиреп и безмилостен лорд, който не пуска парното в замъка и държи всички чинии да се мият на ръка със студена вода.)