Няма неподходящо време на годината за посещение на Мадрид и моето октомврийско приключение го доказа красноречиво.

Мадрид е щедър: топъл, пъстър, гостоприемен, различен на всяка улица… Разнообразен, дори ако искате да видите всичко – от музеи, паркове и фонтани до стадиони, ресторанти, барове и дискотеки.

Мадрид и парковете

След дълъг, изморителен полет няма нужда да се хвърляте да търсите забележителностите, препоръчани в пътеписи, туристически сайтове или гайдове. Мадрид така или иначе ще ви ги предложи – те сякаш всички са разположени на удобно, пешеходно разстояние една от друга.

Вместо това се насладете на атмосферата на някой от многобройните паркове – зелени, добре поддържани, изпълнени с живот (и, оказа се, дори с музеи и галерии за съвременно изкуство).

Паркът Ретиро (Parque del Retiro)

Най-големият в града. Изключително красив с поддържаните си алеи, изобилието от зеленина, няколкото езера с лебеди, патици и костенурки (на които можете да се насладите и от лодка), изящните статуи и дори… галериите и музеите за съвременно изкуство.

Оказа се, че в Ретиро има два – „Паласио де Кристал“ (Palacio de Cristal или Стъкленият дворец), в който периодично се сменят изложби със съвременно изкуство и „Паласио де Веласкес“ (Palacio de Velázquez – внушителна сграда, в която очаквате да видите Гойа, но вместо това често се крият модерни арт инсталации).

„Паласио де кристал“, красиво разположен край едно от езерата в РетироВ момента в „Паласио де кристал“ потъва един Титаник. Вие сигурно ще заварите други красоти…Вътрешността на „Паласио де кристал“Детайл от входа на „Паласио Веласкес“

Мадрид и площадите

Не бързайте още да „покорите“ музеите и другите знакови забележителности.

Мадрид предлага да се отпуснете в малко кафене на някой от многобройните му площади. Сред тях:

Главният площад (Plaza Mayor)

Внушително по размери открито пространство със симетрична архитектура.

Построен през 1617-1619 г. за Филип ІІІ, чиято конна статуя се издига в средата на площада, площадът е бил свидетел на канонизацията на светци, изгаряне на еретици, фойерверки и кориди.

Днес – на тълпи туристи и представители на туристически фирми за безплатни турове, открояващи се с огромните си цветни чадъри…

Портата на слънцето (Puerta del Sol)

Площад в самото сърце на Мадрид. И на Испания: разстоянията за цялата страна се измерват от нулевия маркер – месингова плоча на южния тротоар на Пуерта дел Сол.

В средата на площада се издига конна статуя на Карлос ІІІ, пак там може да откриете и популярната скулптура Мечката с ягодите – символ на града.

Аз пък искрено препоръчвам който и да е малък площад – всеки е различен с архитектурата си, със заведенията и хората, които привлича…

Мадрид и музеите

В испанската столица те са десетки. Буквално! Но аз ще ви „заведа“ в любимите си три:

Прадо (Prado)

Казват, че да отидеш в Мадрид и да не посетиш Прадо е като да се озовеш в Париж и да не разгледаш Лувъра. Имат право!

Музеят е невероятно богат на картини на европейските майстори от 16 до 19 век, в основната му колекция присъстват изключително много картини на Веласкес, Ел Греко, Гоя (чиято колекция се радва на най-широко представяне), Рубенс, както още Мурильо, Рафаел, Веронезе и др.

Най-добрата колекция в световен мащаб на Йеронимус Бош също е в Прадо (и само заради нея си заслужава да „изгубите“ от ценното си време в Мадрид).

Музеят е определян като „най-голямата концентрация от шедьоври на квадратен метър“.

Полезен съвет: Прадо може да бъде посетен безплатно всеки ден, в рамките на два часа. През лятото това време е от 18 до 20 часа, но е най-добре да проверите за промени на официалния сайт: museodelprado.es

Пред картините на Йеронимус Бош обикновено се вият опашкиПрадо се гордее с Менините или „Придворни дами“, най-известното платно на Диего Веласкес

Музеят Кралица София (Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofía)

Ако сте се нагледали на класическа живопис, е време да се отправите към Музея Кралица София.

Той се нарежда сред първите по заемана площ музеи в света, а постоянната му колекция – основно от 20 век – се състои от над 10 000 картини, разположени на 6 етажа.

Пабло Пикасо, Хуан Грис, Пабло Гаргайо, Жоан Миро (винаги съм мислела, че е Хуан Миро, но се оказа, че щом е художник, роден в Барселона, е по-правилно името му да се изговаря на каталонски) са сред избраните да представят течения като конструктивизъм, кубизъм и дадаизъм.

Една от най-популярните творби, изложена в самостоятелна зала на испанския музей е монументалната творба „Герника” на Пикасо, сътворена след бомбардировката на едноименния баски град от немската авиация.

Кралица София излага още емблематични картини, като „Великият мастурбатор” на Салвадор Дали, геометричните абстракции на Серж Поляков, разрязаните и прободени платна на Лучо Фонтана и мн. др.

Полезен съвет: както и Прадо, Музеят Кралица София е отворен безплатно за посетители по два часа на ден (през лятото от 19 до 21 часа), а в неделя след 14 ч. до края на работното време. Може да проверите дали тези часове са актуални по време на престоя ви на официалния сайт: museoreinasofia.es

Входът на музея, „пазен“ от любопитна скулптура с надпис „Народът на испания си има стълб към звездите“Детайл от най-прочутата картина в музея – „Герника“ на Пабло ПикасоЕдно от най-известните платна на (вече любимия) Грис – „Бутилка мастика“Скулптура на Миро в красивия вътрешен двор на Музея Кралица София

Музеят Тисен-Борнемиса (Museo Thyssen-Bornemisza)

Така или иначе сте попаднали в „Златния триъгълник на изкуствата“, не пропускайте да се насладите и на третия му връх.

Културното богатство на третия музей, под надзора на испанската Баронеса Тисен-Борнемиса, се измерва с 1600 творби, от които над 50 са признати световни шедьоври.

Сред тях изпъкват творби на италиански и фламандски примитивисти. Добре представени са също германската школа (с „Исус сред книжниците” от Албрехт Дюрер и мн.др)  и венецианската школа (с Ел Греко, Тициан, Тинторето и Басано). Ранния барок е разкрит в целия си блясък от Барнини и Караваджо.

Следват живописците на 19 и 20 век. Почетно място е отредено на големите импресионисти Мане, Моне, Реноар с „Жена с чадър”, Дега с „Въртяща се танцьорка”.

Картини на Гоген, Дега, Ван Гог, Сезан и Тулуз Лотрек илюстрират приказно постимпресионизма.

В музея е изложен и Пикасо с „Човекът с кларнет“, „Арлекин с огледалото“, като не са пропуснати и неговите приятели сюрреалисти Жоан (все още го наричам Хуан) Миро и Салвадор Дали, както и абстракционистът Кандински.

От кубизъм (Брак, Хуан Грис, Пикасо) до футуризъм, конструктивизъм, дадаизъм и сюрреализъм – изглежда няма течение в изкуството, което да не е представено тук…

Един от шедьоврите в музея – “Мечта” на Пол Делво“Изглед към селцето Весено” на Винсент Ван Гог “Портрет на селянин” на Пол Сезан„Пушач“ на Хуан Грис

Полезен съвет: Отново може да се възползвате от часове за безплатни посещения. В нашия случай бяха в понеделник от 12:30 до края на работното време, но е най-добре да проверите за промени на официалния сайт на музея: museothyssen.org

Мадрид и другите знакови забележителности

Кралският дворец (Palacio Real)

Великолепна грамада от гранит и варовик. Съвсем не се шегувам!

Разказват, че Филип V, първият бурбонски крал на Испания, тъгувал за дома си и своя любим Версай и затова решил да пресъздаде неговото богатство и великолепие.

Всички, видели 2800 стаи на двореца с тяхната пищна украса в стил рококо, ценните килими, порцелана, часовниците, огледалата и полилеите, казват, че усилията му са били успешни.

Аз не успях да се уверя (има дни, в които дворецът е затворен, там все още се състоят официални събития, особено при посещение на коронована особа), но дори разходка из пищната му градина, осеяна със статуи  на испанските крале, е достатъчна, за да се усети царствената атмосфера на мястото.

Градините на Сабатини (Jardines de Sabatini)

Удобно разположени в непосредствена близост до Кралския дворец, градините, дело на архитекта на Музея Кралица София, смятан също за един от най-успешните кметове на Мадрид, представляват китен, добре поддържан лабиринт от красива растителност.

Храмът на Дебод (Templo de Debod)

Един от най-изненадващите монументи на Мадрид.

Храмът на Дебод е съвсем автентичен египетски храм. Посветен на Амон и Изида, храмът бил построен в близост до езеро Асуан. С издигането на Асуанската язовирана стена обаче, в периода от 1960 г. до 1970 г., много исторически важни постройки в Египет започнали да се рушат и били застрашени от наводнение.

Испански инженери помогнали на египетското правителство да премести важните монументи на безопасни места. През 1968 г. Египет дарявя една от своите забележителности – Храмът на Дебод на Мадрид в знак на  благодарност.

Разглобен камък по камък, натоварен на кораб, преплавал Нил, а после и Средиземно море, отново сглобен в испанската столица… Мадрид е толкова щедър, че дори ни предлага кратко пътешествие из Египет.

Стадионът Сантяго Бернабеу (Estadio Santiago Bernabéu)

Знакова забележителност за Мадрид, особено ако сте футболен фен.

Аз не съм. На внушителния (признавам си) стадион „ме замъкна“ испански приятел. И все пак съм му благодарна. Дори и да не знаете какво е дузпа, няма как да не се впечатлите от това как испанците умеят да развиват всякакъв вид туризъм – включително футболен.

Стадионът е огромен, музеят му – също. Турът из Сантяго Бернабеу предлага да седнете на резервната скамейка или дори на официалната ложа, да минете през съблекалнята и стаята за пресконференции, да си направите (изглеждаща доста реално) снимка с избран от вас футболист…

Мадрид и малките улички

Разхождайте се! Мадрид е град за неуморни пътешественици. От квартал на квартал не спира да учудва с контрастите си. С малките улички и широките булеварди. С цветните фасади, от които ви гледат ту внушителни скулптури, ту миниатюрни балкони с решетки от ковано желязо, на които все пак някой е успял да смести цяла ботаническа градина…

Ако последвате горния съвет, ви очакват много… любопитни гледки. Две от моите любими:

Табелата принадлежи на мащабна кампания, заляла цял Мадрид. Надписът гласи: „Късмет е да имаш чист квартал“Опашка пред… кино. Нямам обяснение за нея. Кадърът не е успял да побере цялата, а и това е само една от двете опашки…

Мадрид и храната

С две думи: поръчвайте си (даже на сляпо) и няма къде да сбъркате.

Дори малките квартални кафенета предлагат храна. И независимо дали сте избрали едно от тях, уютно бистро или изискан ресторант – ястията са обилни, вкусно приготвени на място, със свежи продукти.

Испанците се хранят късно за нашите стандарти (но пък под формата на празник за сетивата). Обядът е към 15 ч., вечерята след 22 ч. (когато и целият град започва да кипи за нощен живот).

Много заведения предлагат обедно 3-степенно меню. Освен първо, второ и десерт (наистина кръстени така, чувствах се все едно съм в училищния стол, но само по отношение на наименованията ;-)), менюто включва напитка (обикновено чаша бира или вино) и щедър панер хляб.

Не пропускайте да опитате студеното гаспачо или някоя топла супа, тортилята от яйца, картофи (и каквото друго харесва готвача), предястията (на една от снимките ще видите най-божествените гъби, които съм вкусвала), свежите салати, паелята, пресните риби, чоризото, дори… опашката от бик (комплимент за любителите на крехко и сочно месо)…

Мадрид и близките дестинации

Толедо

Разположен на около 70 километра югозападно от Мадрид (но с удобен редовен транспорт от и към испанската столица), Толедо не е град, който искате да пропуснете.

Обявен е за световно културно наследство от ЮНЕСКО, поради съчетанието на три култури : християнска, юдейска и мавърска. Градът е бивша столица на испанската империя и родно място на много художници и творци (сред които Ел Греко).

Историята му е хилядолетна (и със сигурност ще го усетите, докато се разхождате из тесните улици или се любувате на гледката, разкриваща се от високите крепостни стени). Според легендите е основан през 540 г.пр.Хр. от еврейски заселници. Историците обаче смятат, че е по-вероятно Толедо да е бил финикийско селище.

Днес посетителите му имат чувството, че са се върнали назад във времето и са попаднали в средновековен град. Зад крепостните стени на града се крият добре запазени църкви, дворци, крепости, джамии и синагоги.

Смесицата на различни култури е дала своето отражение върху архитектурата. Стилът мудехар (смес от християнски и ислямски стил) е преобладаващ, макар красиво да се преплита с римски и юдейски елементи.

Снимки: личен архив