Емблематичната пиеса на американския драматург Тенеси Уилямс „Трамвай „Желание“ зарадва почитателите на Мелпомена със своя дебют на сцената на Младежки театър „Николай Бинев“ (Младежки театър Николай Бинев). Зрителите вече могат да се насладят на емоционалната история на Бланш Дюбоа (в ролята – Веселина Конакчийска), разказана през погледа на режисьора Антон Угринов. Образът на сестрата на Бланш – Стела – е поверен на Ния Кръстева, а Владимир Карамазов се превъплъщава в съпруга на Стела – Стенли Ковалски. В пиесата участват още Божидар Йорданов, Зорница Маринкова, Ивана Керанова, Йордан Върбанов, Кирил Недков, Кънчо Кънев, Мая Бабурска и Моника Иванова. Преводът е на Евгения Панчева, сценографията и костюмите са на Ванина Цандева, а музиката – на композитора Калин Николов.

Сюжетът

Пиесата проследява историята на Бланш, която решава да избяга от личните си проблеми и отива при по-малката си сестра Стела и нейния съпруг Стенли в Ню Орлиънс. Съзнанието и сърцето на Бланш са разклатени и въпреки опита за бягство – миналото ѝ я застига. Невъзпитаното и грубо поведение на Стенли само и единствено успява да направи дните ѝ още по-тежки за преглъщане.

Конфликтът между двамата е онази линия в пиесата, която може да бъде интерпретирана по различни начини и оправдана чрез различни средства. Всяка сценична реализация на „Трамвай „Желание“ буди вълнение и любопитство у зрителите, които очакват да видят как тези души, наситени с толкова много бурни емоции, проблеми и нужди, оживяват на сцената.

Историята, която Тенеси Уилямс създава, продължава да вълнува читатели и зрители години след създаването си, именно защото се занимава с теми, които винаги ще бъдат актуални и значими, като поставя ярък акцент върху човешката уязвимост и онези вътрешни битки, които може да отведат да абсолютна разруха.

Впечатленията

Трагичната и емоционална история на Бланш Дюбоа е добре позната на любителите на театъра и киното. Тенеси Уилямс я пише в далечната 1947 г., като тя веднага става хит и нарежда името му сред звездите на американската и световна драматургия. Въпреки че е писана преди близо век, моралните и житейски въпроси, които поставя, са актуални и днес. Именно по тази причина вече 70 години „Трамвай „Желание“ (в оригинал заглавието е A Streetcar Named Desire) има хиляди сценични версии, като една от най-известните е с Джесика Тaнди и Марлон Брандо като Бланш и Стенли. На българска сцена пиесата също има своята история, като зрителите сигурно си спомнят постановките на Театър „Българска армия“ с Камен Донев и Бойка Велкова под режисурата на проф. Крикор Азарян и на Пернишкия театър с Асен Блатечки и Нона Йотова в главните роли и режисьор Димитър Еленов.

Желанието. Това е основният мотив, който Уилямс разглежда в постановката. Желанието като илюзия, като движеща сила, като стимул за живот и като противоположност на смъртта. Ексцентричната Бланш е преживяла много загуби в живота си и е достигнала момента, в който съзнанието й се затваря за тъгата и скръбта и тя започва да живее в свой свят, в който се води единствено от желанието да бъде щастлива, обичана (от изискан мъж) и богата. Всичко, което тя не е. Този образ се развива най-много по време на пиесата, защото в началото на повърхността зрителят я вижда просто като превзета и капризна, но с течение на времето успява да надникне в уязвимата й и наранена душа, за да си обясни постъпките й.

Веселина Конакчийска се справя повече от страхотно в ролята на Бланш и на мен лично ми въздейства всяка една емоция, която тя ни предаде от сцената.

Другата основна сюжетна линия е семейната динамика на по-малката й сестра Стела и нейния съпруг Стенли Ковалски. За разлика от сестра си, Стела е по-земна и търпелива, тя се води от сърцето си и обичта към своя мъж. Тя ясно вижда недостатъците му, но съзнателно ги игнорира в името на брака и семейното съжителство. И колкото и да е безспорно, че Стенли също обича „своето момиче“, той е недодялан, агресивен, груб, с просташки език и обноски. За него физическата и психическа агресия са нормална норма на поведение, защото той е „кралят в къщата“. И ако тези разбирания са били традиционни за обществото през 1947 г., към днешна дата има много по-малка толерантност към подобно поведение. Много ми се иска да мога да кажа, че е отдавна забравено, но, уви, не е непознато и днес. Именно заради това тази сюжетна линия остава актуална, макар че отношенията мъж-жена безспорно са се развили от тогава. Владимир Карамазов и Ния Кръстева си партнират чудесно в тази динамика, като балансираният образ на Ния много добре подчертава контраста с тези на Конакчийска и Карамазов.

Най-взривоопасният и чувствен елемент на „Трамвай „Желание“ е именно сблъсъкът между Бланш и Стенли. Той предопределя съдбата на героите и изкарва на показ силата на желанието, на характера, на агресията и на отчаянието. А, някъде там, сред цялата буря от емоции, има и хумор. Обещавам, че искрено ще се усмихнете на тези дълбоко наранени герои. Защото човешкият живот е една динамична палитра от цялата тази чувственост… докато не настъпи вечната тишина на смъртта.

И не на последно място, музиката на композитора Калин Николов допринася чудесно за емоцията и атмосферата на постановката. Меланхолията на желанието, която достига директно до сърцето:  

Малко за Тенеси Уилямс

Американският драматург Тенеси Уилямс (1911-1983) се отличава като един от най-значимите драматурзи на 20-ти век. Всяко едно от произведенията му е наситено с крайно мощен емоционален заряд, в който се откроява истинското познание, което авторът притежава към човека.

„Трамвай „Желание“ (1947), „Котка върху горещ ламаринен покрив“ (1955) и „Стъклената менажерия“ (1944) са само част от забележителното му творчество, които продължават да се поставят активно и до днес по цял свят.

Уилямс е носител на множество награди за творческата си работа, а пиесите „Трамвай „Желание“ и „Котка върху горещ ламаринен покрив“ биват отличени и с една от най-престижните награди – „Пулицър“.