Разлистваме разкошен сборник с италиански народни приказки, преразказани от Итало Калвино, един от най-виртуозните и велемъдри италиански разказвачи. Магичната атмосфера на това издание се допълва от изразителните рисунки на художничката Тоня Горанова. Превода дължим на Светозар Златаров и Никола Иванов.

През 1956 г. Итало Калвино, един от най-популярните следвоенни писатели на Италия, публикува „Италиански народни приказки“, колекция от 200 приказки, черпещи от богата фолклорна традиция. Отбелязан е източникът на всяка приказка, изданието е снабдено с обширни бележки. Обилният набор от истории, теми, мотиви и персонажи очертава ярък, пълнокръвен образ на Италия, отразява светогледа, вярванията и ценностите на нейните обитатели.

„Вярвам, че вълшебните приказки са истина“, казва Итало Калвино, наречен „италианският Грим“.

В. „Ню Йорк Таймс“ обявява сборника за книга на годината и повече от половин век по-късно тя продължава да се преиздава. В началото на столетието американският актьор, режисьор и сценарист от италиански произход Джон Туртуро поставя театрална адаптация по приказките на Калвино, която се играе при огромен интерес на италианските сцени.

Настоящото българско издание (ИК „Колибри“) съдържа 11 приказки – екстракт от колекцията на Калвино, който включва текстове, произхождащи от различни региони на Италия, не толкова известни на българските читатели. Чудесният превод на изявените преводачи и съставители Светозар Златаров и Никола Иванов и естетическият усет на художничката Тоня Горанова, която се нарежда сред най-талантливите български илюстратори на детска литература, предават по най-добрия възможен начин посланията на Калвино и засилват въздействието на тези вечни приказки.

Приказки

Итало Калвино

Откъс от приказката „Двамата търговци“

Живели някога двама побратими. Единият от тях нямал деца, а другият имал син – млад момък. И двамата еднакво силно, с цялото си сърце, обичали момъка. Двамата побратими били богати търговци, които търгували по море. Корабите им обикаляли всички царства.

Веднъж търговецът, който нямал деца, взел да се стяга за далечно плаване. Докато товарели кораба му със стока, момъкът му се примолил да го вземе със себе си, за да свикне с морето и да се научи да търгува. Помолил се и на баща си да му позволи да тръгне с неговия побратим. На бащата не му се щяло, на побратима – още по-малко, но синът настоявал и най-после му позволили да тръгне. Приготвили му кораб, който трябвало да плава заедно с кораба на търговеца.

Когато излезли в открито море, извила се страшна буря. Двата кораба били отнесени на различни страни. Корабът на търговеца се спасил, а корабът на сина потънал и всички хора се издавили. Младежът по чудо се избавил, като възседнал една маса. Дълго плувал по морето, докато стигнал един пуст бряг. Като излязъл на сушата, започнал отчаяно да се лута. Навлязъл в една гора, пълна с диви зверове. През нощта от страх се скрил между клоните на един дъб.

Като настъпил денят и като видял, че наоколо няма диви зверове, момъкът слязъл от дървото и тръгнал из гората. По едно време стигнал до едно място, където гората била преградена с висока стена, на която не се виждало нито началото, нито краят. По клоните на дърветата момъкът успял да се покатери на стената и да види какво има от другата страна. Там имало град, а стената била издигната за защита от дивите зверове.
Момъкът успял да слезе от високата стена и влязъл в града. „Сега ще отида да си купя нещо за хапване“ – рекъл си той. Тръгнал из една улица, по която били наредени магазини. Влязъл в една хлебарница, попитал за хляб, но хлебарят не отговорил. Влязъл в една саламджийница, поискал салам, но продавачът не отговорил. Обиколил
всички магазини, но никой не му обръщал внимание.

„Ще отида да се оплача на царя!“ – рекъл си младежът и се упътил към двореца.

– Може ли да вляза при царя? – попитал той пазача.

Но пазачът бил ням като риба. Уморен и ядосан, че никой не му говори, момъкът влязъл в двореца. Започнал да обикаля стаите. Намерил най-хубавата стая. В нея имало царско легло, царска мивка и царско шкафче. Като видял, че там няма никой, момъкът си казал:

„И без това никой нищо не ми казва – я да легна да поспя“.

Веднага отнякъде изскочили две хубави прислужнички и без да продумат, сложили една маса, на която му поднесли богата вечеря. Той вечерял, после си легнал.

Така в този мълчалив град момъкът започнал да води хубав живот.

Една нощ, докато се протягал в царското легло, видял да се появява, придружена от двете прислужнички, една чудно хубава млада красавица, лицето на която било забулено с воал. Тя го попитала:

– Притежаваш ли смелост и твърдост?

– Да – отговорил момъкът.

Тогава непознатата хубавица му казала:

– Щом като притежаваш смелост и твърдост, ще ти открия моята тайна. Аз съм дъщеря на Коравосърдечния император. Преди да умре, баща ми омагьоса този град с всичките му жители, със слугите, с войската и мене заедно с тях. Тази магия сега се пази от един магьосник. Но ако ти останеш година в двореца с мене, без да ми видиш лицето и без да откриеш тайната ми на никоя жива душа, магията ще се обезсили, градът ще бъде свободен, аз ще стана императрица, а ти – император, обичан от целия народ.
– Притежавам смелост и твърдост! – повторил момъкът.

Но след няколко дни той казал на императрицата, че за да бъде спокоен и за да остане цяла година с нея, трябва да отиде да види баща си, майка си и побратима на баща си. Уверил я, че ще се върне веднага. Императрицата се съмнявала в това и не искала да го
пусне, но той молил, настоявал и най-после тя му приготвила един кораб, натоварила част от съкровищата си и му дала един бастун.

– Заповядай на този бастун, и ще се намериш където пожелаеш. Но помни, че не трябва да издаваш на никого моята тайна.

Момъкът се качил на кораба, ударил с бастуна и се намерил в пристанището на града, където живеели баща му и неговият побратим. Заповядал да отнесат богатствата му в най-богатата странноприемница и се установил там да живее.

Попитал хората от странноприемницата:

– Познавате ли в този град някой търговец, който търгува по море?

– В този град има двама – отговорили му, – двама побратими, много големи търговци бяха, но сега и двамата просят.

За автора

Итало Калвино се ражда през 1923 г. в Сантяго де лас Вегас, Куба, но отраства в Сан Ремо, Италия. Първия си роман публикува на 24 години, литературен кръстник му е Чезаре Павезе. През 50-те и 60-те става известен с „Разполовеният виконт“, „Италиански приказки“, разказите за Марковалдо, „Космически комедии“. Заселва се в Париж, сприятелява се с Реймон Кьоно и през 1973-та се присъединява към неговата „работилница за потенциална литература“ – Oulipo. През 70-те се появяват „Невидимите градове“, „Замъкът на пресичащите се съдби“, „Ако пътник в зимна нощ“. Отива си ненадейно през 1985-а година, в едно градче на тосканското крайбрежие, докато подготвя курс от лекции по теория на литературата за Харвард.

Откъс от „Нека спи под камък. Размисли за литературата и обществото“ на Итало Калвино

Откъс от „Паломар“ на Итало Калвино

Откъс от “Невидимите градове” на Итало Калвино

“Невидимите градове” – по-различен поглед към пътешествията на Марко Поло