За първи път на български: „Автобиографията на Алис Б. Токлас“ от Гъртруд Стайн

За първи път на български език излиза „Автобиографията на Алис Б. Токлас“ от Гъртруд Стайн – ключово произведение на литературния модернизъм и едно от най-влиятелните свидетелства за художествения живот в Париж през първата половина на ХХ век.

Книгата е написана от Стайн с гласа на Алис Б. Токлас – нейната дългогодишна партньорка – и разгръща панорама на цяло поколение писатели и художници: Пабло Пикасо, Анри Матис, Ърнест Хемингуей, Гийом Аполинер и други, сред които и художникът с български произход Жул Паскин, около когото още приживе се носят митове за

„неясен произход и вероятно кралска кръв“.

Това е едновременно мемоар, литературен експеримент и ироничен портрет на една епоха, в която изкуството радикално променя посоката си.

Българското издание е на издателство „Брегов и Радев“, в превод от английски на Олга Николова. Книгата е във формат 60×90/16 и включва цветни и черно-бели илюстрации, подбрани в съответствие с историческия и културния контекст на текста.

„Една леко хаотична, остроумна и донякъде злостна антология.“

The New York Times Book Review, 1933

Изданието вече е по книжарниците. Книгата се издава с подкрепата на Министерство на културата.

Гъртруд Стайн (1874–1946) е американска писателка, поетеса и есеистка, една от ключовите фигури на литературния модернизъм. Дълги години живее в Париж, където домът ѝ се превръща в средище на авангардното изкуство. Около нея се формира т.нар. „изгубено поколение“ – сред посетителите и приятелите ѝ са Пабло Пикасо, Анри Матис, Ърнест Хемингуей и Ф. Скот Фицджералд. Стайн е известна със своя експериментален стил, радикално отношение към езика и с трайното си влияние върху литературата и изкуството на ХХ век.

Из „Автобиографията на Алис Б. Токлас“ от

Гъртруд Стайн

Елен вече от две години работеше при Гъртруд Стайн и нейния брат. Тя беше от онези достойни за възхищение bonnes или с други думи отлична домашна прислужница и добра готвачка работеща неуморно за благоденствието на работодателите си а и за своето собствено, твърдо убедена че всичко което купува е прекалено скъпо. О, много е скъпо, беше отговорът ѝ на всеки въпрос. Не прахосваше нищо и поддържаше цялото домакинство за постоянната сума от осем франка на ден. Стремеше се дори и гостите да включи в тази сума, беше въпрос на гордост, но разбира се това беше трудно тъй като за честта на поверения ѝ дом както и за да задоволи работодателите си тя винаги трябваше да поднася на гостите достатъчно храна. Беше изключителна готвачка и правеше много хубаво суфле. През онези дни повечето от гостите водеха малко или много беден живот, никой не гладуваше, някой винаги помагаше, но все пак повечето не живееха в охолство. Брак беше онзи който около четири години по-късно когато всички започнаха да стават известни каза с усмивка и въздишка, как се променя животът, сега всички имаме готвачки да ни правят суфле.

Елен си имаше свое мнение, например не харесваше Матис. Тя казваше че един французин не бива да остава за вечеря, още повече ако преди да реши дали да остане е попитал прислужницата какво има за ядене. Тя казваше че чужденците имат всякакво право да постъпват по този начин но не и един французин, а Матис веднъж вече се беше провинил. Така че когато госпожица Стайн казваше на Елен, господин Матис ще остане за вечеря тази вечер, тя отвръщаше, в такъв случай няма да приготвям омлет ами ще изпържа яйцата. Ще отнеме същия брой яйца и същото количество масло но ще покаже по-малко уважение, и той ще разбере.