Обожавам топлите думи на Катерина Хапсали. Нейните литературни светове винаги водят към някой дом, чийто обитатели пазят мъдростта на живота, припомнят ни кое е наистина ценното в него, трогват ни с човечността си. Такава лична и човешка история ни представя и в своята нова книга „Индрише“ (Изд. „Колибри“). Докато трепетно разлиствах страниците на романа, който нетърпеливо завърших за ден, се радвах, че и аз помня от детството си точно как мирише индришето. И, да – това е мирис на дом, който никога не се забравя.

Сюжетът

Когато Капитан Беноа, преуспял мъж с вълнуващо минало, решава да покани в имението си няколко свои съученици от гимназията, дори и не подозира, че сантименталната идея – някогашните приятели заедно да приготвят сладко от смокини, ще претърпи неочакван обрат.

„Индрише“ е болезнено откровена книга за липсите, които всички носим в себе си, и за неистовото ни желание да ги попълним или поне да ги маскираме пред света; разказ за опита ни да съхраним всичко важно в „бурканчето“ на живота си, и за препятствията, които неизбежно срещаме по пътя. Романът е и скъпоценно ковчеже, и кутията на Пандора – между кориците си е приютил много любов, но и най-низките страсти; галерия от прекършени мечти, но и химн на надеждата; есенцията на приятелството, но и тежестта на предателството.

Една вълнуваща история, разказана полифонично на единайсет гласа, в която всеки герой звучи автентично и разтърсва със своята лична съдба – неделима частица от онзи пъзел, който непрестанно подреждаме в търсенето на смисъл.

Впечатленията

Смея да твърдя, че „Индрише“ стана любимата ми книга на Хапсали. Харесвам стила и героите й, но с тази творба наистина е разгърнала литературната си дарба. Това е една многопластова история, въпреки че на пръв поглед историята е за главния герой със звучното прозвище Капитан Беноа, неговия дядо, неговия внук и най-близките им хора, които формират семейството му. И оригиналният Капитан Беноа, и неговият внук са мъдри и борбени хора, които търсят одобрението и мястото си в обществото. Те искат да имат верни другари – техният екипаж, и разтварят сърцата си за хората. За съжаление, човешката природа е двулична и доста често тъмните страни на другите надделяват и им пречат да отвърнат на доброто с добро. А така нараняват дори и онези мечтатели, които са склонни да се прекършат от подобно предателство.

В „Индрише“ Катерина Хапсали майсторски говори от името на 11 човека, които са много различни един от друг, имат коренно различни ценностни системи, мечти, житейски опит, постижения, нещастия и тайни. Всеки един от тях разказва историята си от първо лице – със свои изразни средства, жаргон и поглед към света. Наистина впечатляващ е начинът, по които ни се дава възможност да прескачаме от човек на човек и свят на свят. Това прави книгата динамична и дори леко тайнствена, защото основното действие се случва едва накрая. Да, срещата на Капитан Беноа с неговите съученици от гимназията е развръзката и най-важната сюжетна нишка на историята, но като цяло мога да кажа, че книгата е посветена на многополюсните човешки страсти.

Много любим герой и разказвач ми стана Асенов. В него има толкова искреност и чувство за хумор, че някак много ми се искаше да има поне още една глава, разказана от него. Историята на Силвия ме разтърси и разплака, тази на Мария ме накара да повярвам в доброто и мъдростта на хората. Или поне ми даде вярата, че някъде все пак има добри и мъдри хора като тази жена, която е пълната противоположност на онези, които отдават живота си на низки страсти и неосъществими мечти.

Не мога да не подчертая, че макар и фокусът да е наистина върху липсите и комплексите, които носим в себе си, това не е присъда спрямо онези, които са загубили достойнството си и са продали част от себе си в името на някаква повърхностна, но важна за тях цел. Не, напротив – това не е осъждане, а разказ за болките и нещастията, през които хората преминават, докато търсят по-добър живот, щастие, успех и просперитет. Именно заради съществуването на всички тези предизвикателства и травми, трябва да ценим малките неща в живота, семейството и домашния уют, да можем да прощаваме и да имаме силата да гледаме на живота с по-добри очи… За да усетим и ние тайнството и аромата на сладко от смокини със стръкче индрише.

Избрани цитати

–        Все си мисля, че капитаните не трябва да живеят и особено да умират така. И съм сигурен, че самотата не ни отива. Самотата е само за тези, които няма какво да кажат. За всичко друго си трябват хора. Така е било винаги.

–        Дяволът никога не прави подаръци. Дяволът дава всичко за временно ползване. А когато реши да си го вземе обратно, винаги си прибира и част от теб. В моя случай Дяволът първо си взе кредитните карти, парите, колите. Бижутата, които толкова години бяха уж личен подарък за мен. После обаче последва най-страшният удар – взе и сина ми.

–        Разделих се преди доста години с едно прекрасно момиче, което бе решило на своя глава да ме спасява. Без обаче първо да ме попита дали съм съгласен. А човек насила няма как да спасиш. По-лесно можеш да го убиеш. Само дето спасителките са страшна работа: стават адски досадни и ужасно настоятелни в мисията си да се отърват от теб самия. Чакай, бе, моме, ти в кой точно се влюби? Не беше ли в същия този, дето толкова държиш сега да променяш?

–        То достатъчно горчилка има навън, Миме, а на теб много захарта ти се вижда! Ти, девойко, едно трябва да знаеш: сладките моменти е добре човек да ги усеща докрай. Както и всичко друго в живота. Не наполовина и не почти, а напълно и без остатък. Иначе какво, полусладко ли искаш да ти приготвя? А ти полуиграеш ли си, като тичате с момичетата на двора? Аз полуобичаш ли дядо ти, като го взех едно време? Хайде, бъркай сега захарта и мълчи.

–        А лъжата от близки хора, Иванчо… боли. Тя боли до последно.

Откъс – Откъс от „Индрише“ на Катерина Хапсали | Jasmin.bg

Друго ревю – Балканската емоция на Човеците в разказите на Катерина Хапсали | Jasmin.bg

Катерина Хапсали: Думите са неизбежни (видео интервю)

Малко за Катерина Хапсали

Катерина Хапсали е писател, журналист, лектор по творческо писане и PR специалист. Нейно дело са романът „Гръцко кафе“, който й донася литературните награди „Перото“ и „Цветето на Хеликон“, стихосбирката „През девет планини“, бестселърът „Сливовиц“, както и сборниците „Вкусни разкази“ и „Хора“.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева.

Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции.

И от онези, които събират усмивки“, както казва тя. Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.