Имате ли стратегия за четене на разкази от любими писатели? Аз да. Първо прочитам сборника на един дъх (стига авторът да не се е отплеснал, разбира се), а в следващите седмици препрочитам бавно разказите, които най-много са ме докоснали, за да хвана и по-малките детайли и да им се насладя още веднъж. Това се случи в последните няколко седмици с томчето „Вкусни разкази“ и малко по-ранния сборник „Хора“ на Катерина Хапсали. Бях завладяна от нейния емоционален вихър от човешки съдби. Тя знае как да бърника в душите на нас, балканците, и да изкарва на показ нежността, хумора и неподправената ни първичност.

Сюжетът

Всичко започна с излизането на новия сборник на Катерина Хапсали, който примамливо се нарича „Вкусни разкази“ (Изд. „Колибри“). В него има пет истории, които леко ни дръпват към Ориента и неговите натрапчиви аромати на кафе и загоряла сладост – „Баклава“, „Кюфтета за Богородица“, „Захар“, „Симид на Босфора“ и „Закуска в тролея“. Томчето много напомня на атмосферата от „Гръцко кафе“. В него са събрани няколко истории за вкуса на живота, който може да е горчив, но и сладък, тръпчив, изискан или пикантен; за аромата на дом и копнежа за любов и общуване; за онези символи на всекидневието – храна за душата, които свързват хората и така му придават стойност, устойчивост и екзистенциален смисъл. И понеже тези разкази наистина отварят апетит, се сетих, че в библиотеката ме чакат и други истории на Хапсали, които наистина трогват душата.

Сборникът „Хора“ (Изд. „Колибри“) излиза през 2021 г. В него има повече действие и повече разкази – „Поп Дмитри“, „Летящото килимче“, „Гръцка соната“, „Мома за женене“, „Там, под ореха“, „Такси за Париж“, „Лудата от „Дойран“, „Вечерта на Олигарха“, „Да бъдеш Олга“ и „Перушан доктор”. Фокусът е върху човешките съдби и превратностите на живота. И ако в най-новата книга има и щипка магия, то „Хора“ е по-земна и всеки един от нас може да открие по нещо от себе си в някой от героите.

Впечатленията

Първата книга от Хапсали, която прочетох, беше “Сливовиц”, а след това наваксах и с „Гръцко кафе“. Една от най-успешните ни писателки ме спечели с емоцията и душевността на героите си. И не само защото те са си наши хора от нашия регион. Балканската душевност е сложна и трудна за описване, каквато е била и съдбата на хората, чиито кости почиват в тези земи от векове. И докато „Гръцко кафе“ е по-скоро семейна история с балкански привкус, „Хора“ и „Вкусни разкази“ разгръщат таланта на авторката.

Всеки един от разказите в сборника изследва конкретен аспект на човешката душевност – самота, предразсъдъци, навици, страх, пороци, импулсивност, нерешителност. Всеки един от нас в различна степен робува поне на един от тях, всеки има демони. Понякога се изправяме срещу тях, понякога им се подчиняваме. Именно тези борби ни показва Хапсали – можем ли да надскочим страховете и предразсъдъците си, можем ли да се променяме, да обичаме повече, да тъжим по-малко. Можем ли да се борим за щастието си, особено когато сме привързани за хора, които ни дърпат назад? Можем ли да бъдем по-добри или поне по-малко лоши?

Прави впечатление, че по-голямата част от историите се развиват в по-малки населени места (или по-затворена обществена среда), където доминират старите привички, говор, импулсивност и неподправеност. Хората от тези земи са отворени, бъбриви и искрени до болка. Като цяло те са гостоприемни и обичащи, но понякога и ненужно жестоки, често дори без да осъзнават. Именно без да съзнаваме и целим, ние често нараняваме близките и приятелите си, опитваме се да им влияем, да ги ръководим, да определяме желанията им. Това често води до конфликти и дори отчуждение. Скъсаните отношения трудно се лекуват, а душевните рани никога не заздравяват напълно.

Житейските истории на героите на Хапсали ни показват, че в живота има баланс и освен зло, има и добро. Понякога дори най-хубавото ни чака в края на на някое ужасно преживяване (например, да намериш любов, след като те пребият заради недоразумение. Сещате ли се за кой разказ става дума?). Вратите към обичаните от нас хора могат да бъдат отворени, а грешките да бъдат поправени. Ако пък изгубим някого безвъзвратно, значи така е било писано да стане и може би най-хубавото предстои. Може дори да ни чака в някое такси.

Въпреки че всеки един от разказите на Хапсали има своя болка и поука, двата тома с пъстри съдби оставиха у мен усещането, че човек трябва да се научи повече да цени малките моменти на щастие. Глътката ароматно кафе, милувката на любим човек, майчината усмивка, смехът на детето. Тези малки моменти ни зареждат с енергия, сила и търпение, успокояват ни, придават значимост на съществуването ни на този свят. Те са надеждата, че утрешният ден ще бъде по-добър от днешния. И никога не трябва да им обръщаме гръб. Човек трябва да бъде глагол.

Препоръчвам всеки един от разказите в двата сборника, защото те са много различни един от друг. Със сигурност няма да скучаете, трябва само да си добавите едно хубаво кафе или чай за компания. И, все пак, ако трябва да откроя по един разказ от книжка, нека бъдат „Перушан доктор“ и „Захар“. Емоция, която ще ме държи дълго. Или поне до следващата чувствена книга.

Избрани цитати

–          Ако не си знае човек мярката, спира да бъде човек. Джин някакъв се вселява у него – от ония, дето нощем си решат брадите над селото. Затова има толкова горски мъх там, от брадите на отегчени от вечността джинове. („Вкусни разкази“)

–          Ние, човеците, имаме нужда още от пещерни времена да бягаме от кръвожадните демони, които ни разкъсват най-яростно в самота; да сме някъде, където и друг диша близо до нас и ще метне спасително въже, ако трябва. („Хора“)

–          Съчувствието няма нищо общо с красивите думи. Съчувствието не е набор от фрази, то е винаги действие. Човек трябва да бъде глагол. Всеки от нас все някога е призован от живота да защити някой друг и именно лицето на другия е Божията присъда дали си се справил. („Хора“)

–          Животът, оказва се, не е сбор от факти, а чиста импровизация без инструкции. Всеки ден. Странно започват някои приятелства. Необичайно. Можеш ли да кажеш защо срещаш някого днес? Пък все едно сте заедно на маса от поне сто години. И защо цял живот се знаете с друг, а си кимвате студено като далечни познати? („Хора“)

–          Знам, че човек носи мъката си на гръб където и да отиде, но пътуването винаги пуска свеж въздух в склада на спомените. („Хора“)

–          Всеки има нужда да излезе от живота си за малко понякога, да стъпи в чужда илюзия, да си вземе отпуск от съдбата. Няма как да я влачиш все на гръб участта. Щото и хубава да е, натежава. („Вкусни разкази“)

–          Изведнъж се сетих как така и никога не казах на татко за моя страх от високото. Всяка  уязвимост трябваше да се изкорени от зародиш. Така правеха истинските мъже, нали? Дори когато коленете им потреперваха (…) И смяташе, че страхът се лекува така. Като се изправиш пред него. Грешеше, разбира се. Прехапах устни. А как се лекува страхът? (…) Не се лекува. Но можеш да го приемеш и да го превъзпиташ. Като ревматизъм, като тайна мечта или стара любов – все неща, които носим подкожно. („Хора“)

–          Навремето един мъдър човек ми каза, че порастваме истински само тогава, когато вече не ни боли от най-близките. („Хора“)

–          Щото тоя, който мрази, всъщност страда най-много, отвътре зян става, разпадат му се болтовете, дето го държат събран заедно като човек, ама хич и не си дава сметка за тая подробност, иначе щяхме да живеем на една по-щастлива земя. („Вкусни разкази“)

–          Всички имаме неочаквани ангели или по-точно – забравили сме, че ги очакваме. („Хора“)

–          Хората стават повече за обичане, когато не ги познаваш твърде добре. („Вкусни разкази“)

–          Нашите се разсмиваха – знаеха, че за нищо не бива да ми се налагат. Щото всеки човек потегля, след като му клъцнат пъпната връв, по свой друм, под ръка със съдбата си. И тръгнеш ли да го дърпаш зорлем нанякъде, да го влачиш, само я ядосваш тая съдба, предизвикваш я свирепо да си го върне на пътя. („Вкусни разкази“)

Откъс „Вкусни разкази“ – Симид на Босфора: откъс от „Вкусни разкази“ на Катерина Хапсали | Jasmin.bg

Откъс от „Хора“ – Из разказа „Поп Дмитри“ от сб. „Хора“ на Катерина Хапсали | Jasmin.bg

Интервю – Катерина Хапсали: Думите са неизбежни (видео интервю) | Jasmin.bg

Малко за Катерина Хапсали

Катерина Хапсали е разказвач, PR и най-продаваният български автор на издателство „Колибри“. Нейно дело са „Гръцко кафе“ и „Сливовиц“, а „През девет планини“ е сборник със стихотворения, също пожънал голям успех сред читателите.

За романа „Гръцко кафе“ Хапсали печели награда „Перото“ в категория проза за 2015 г., както и приза „Цветето на Хеликон“ за 2016 година.

* * *

geri

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.

  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук