Изложба на Деяна Стаматова, Кирилка Савова, Лиляна Георгиева, Лоте Михайлова, Петра Атанасова, Румяна Бояджиева, Румяна Чапанова, Янка Кюркчиева

„Тиха сила“ представя творчеството на осем жени, които се появяват на фотографската сцена в България през 60-те и 70-те години на ХХ век. В основата на изложбата са няколко дарения, постъпили в архива на Национално сдружение Фотографска академия „Янка Кюркчиева“.

Кураторка: Надежда Павлова
20 октомври – 5 декември 2026 г.
Откриване: 20 октомври, 18:30 ч.,
в присъствието на Румяна Чапанова и Кирилка Савова

Съпътстваща програма:

• 27 октомври, 18:30 ч. | Кураторски  тур в изложбата с Надежда Павлова
• 26 ноември, 18:30 ч. | Прожекция на филмите
  „Наследството на Янка Кюркчиева“(2023), 49 мин., реж. Елена Ангелова и Антон Даскалов и „Българските фотографи – Кирилка Савова“(2022), 19 мин., реж. Емануил Трейман

Наред с познати произведения са включени непоказвани досега фотографии и материали от личните архиви на авторките. Изложбата позволява да се потърси паралел между професионалната и художествената им дейност и да се проследи как тези две сфери се пресичат във визуалната култура и фотопропагандата от времето на социализма. 

В този период жените започват да заемат все по-видимо място в професионалната фотография у нас. Както отбелязва Катерина Гаджева: „Най-сетне фотографките стават необходими – за да отразяват новостите в социалистическото ежедневие, за да създават такива образи на съвременната българка, на които всички зрителки и читателки биха искали да подражават, за да надникнат с камерата там, където мъжете не могат – в родилното отделение, в детската градина, в стаята на девойката…“²

Професионалните им качества са отбелязани и от вече утвърдените им съвременници. През 1981 г. Николай Щерев пише, че българските фотографки са създали „школа“, като посочва публикациите, самостоятелните прояви, участията и наградите им у нас и в чужбина. 

Присъствието им е видимо и на страниците на списание „Българско фото“, където техни творчески портрети пишат Борис Юскеселиев, Кръстан Дянков, Петър Боев, Николай Щерев и др. Факсимилета на тези текстове са включени в изложбата.

Самите авторки си спомнят този период като време на интензивна работа. Кирилка Савова споделя: „Ние, заедно с Румяна Бояджиева и Деяна Стаматова, бяхме една силна вълна в нашата журналистика. Имена, за които не можеше да не се говори.

Ние просто кипяхме.“

Сред първите им отличия са златният медал на Лоте Михайлова от Втората национална фотоизложба през 1963 г., наградата на „Photokina“ в Кьолн, присъдена на Румяна Бояджиева през 1966 г., както и изборът на нейната фотография „Най-развълнуваните“ за плакат на World Press Photo в Хага същата година

Изложбата разглежда фотографската практика на тези осем жени отвъд лесното разделение между „професионална“ и „артистична“ работа. При много от тях двете сфери се преплитат: фотографии, създадени по конкретна задача, по-късно участват в конкурси и изложби, печелят награди и се превръщат в самостоятелни авторски произведения. Такива примери са серията „Щедростта на Посейдон“ на Лиляна Георгиева³, „Режисьорски мигове“ на Румяна Бояджиева, балетните фотографии на Кирилка Савова и „Портрети без четка“ на Румяна Чапанова. Професионалната задача тук се превръща в поле за наблюдение, интерпретация и изграждане на личен фотографски език.

Паралелно с това всяка от авторките разработва собствени теми и експериментира извън непосредствените си ангажименти. Деяна Стаматова работи с голото тяло; Петра Атанасова снима Родопите; Лоте Михайлова се връща към майчинството и връзката между поколенията; Янка Кюркчиева експериментира с цветни фотографски техники.

Така професионалната среда се обособява като пространство на постоянно договаряне между редакционната задача и личния интерес, между институционалните очаквания и възможността за собствен поглед.

Именно тук се появяват и някои въпроси: Каква е ролята на тези фотографки в пропагандата? Къде преминава границата между редакционната задача и авторската работа? До каква степен са разполагали с творческа свобода? И как да виждаме тези фотографии днес, без да ги поставяме в една от двете крайности – само продукт на идеологическата система или напълно независими от нея художествени жестове? 

Работните копия, контактните листове, изрезките, дипломите и писмата от личните архиви на фотографките, които са показани в изложбата, променят начина, по който гледаме на някои вече познати фотографии. Към тези материали е добавена и ретроспекция на присъствието на авторките в списание „Българско фото“. То се превръща в своеобразен архив на публичния им образ и проследява неговото изграждане през годините.

Личните архиви и публикациите се допълват: едните ни срещат с ежедневието и материалните следи от работата им, а от другите разбираме как тя е била представяна пред публика. Те показват жени, които работят в конкретна политическа и професионална система, следват редакционни изисквания и изпълняват поръчки, но едновременно с това развиват собствени интереси, участват в изложби и конкурси и търсят възможности за личен изказ. Този изказ не може да бъде разглеждан нито като напълно независим от идеологическата рамка на времето, нито като изцяло определен от нея. 

Изложбата не се стреми да изолира един исторически момент, а да проследи траекториите на тези фотографки – от първите им професионални задачи до по-късните им търсения.

„Тиха сила“ е диалог през времето с осем жени, с които можем да общуваме чрез запазените фотографии, вещи и думи. Кутиите, които някога са затворили, днес отваряме отново и от съхранените фрагменти разказваме техните истории.

¹ Словосъчетанието „дамската група“ е употребено от преводача и журналист Кръстан Дянков в статия, публикувана през 1970 г. в сп. „Българско фото“, за да обозначи активно работещите по това време фотографки.
² Катерина Гаджева, 2019. „Жените в българската фотография. Фокус върху 70-те години на ХХ век“. Проблеми на изкуството 1:13-21.
³ Фотографиите на Лиляна Георгиева са предоставени от архива на Виктор Герасимов.

Изложбата е продуцирана от галерия „Синтезис“ и Национално сдружение „Фотографска академия – Янка Кюркчиева“ с финансовата подкрепа на Министерството на културата и „Фотосинтезис“, в партньорство с „Филм Скан“, Фондация „Трейман“ и Сдружение „Кино-фото клуб Бистрица“.
Тя е част от програмата на Фестивала за фотография, хора и идеи, с който „Фотосинтезис“ отбелязва своята 20-годишнина и 17-ото издание на фестивала „Месец на фотографията“.