Програмата на Балканския конкурс на София Филм Фест по традиция включва 12 от най-успешните филми, създадени в региона през последната година
Най-новият филм на Теона Стругар Митевска е „Майка Тереза“ (Mother) – интригуващ разказ за седем дни от живота на жената, посветила себе си в служба на другите. Надежда, терзания, нерешими дилеми и драматични обрати са пресъздадени по уникално въздействащ начин от актьорския екип, начело на който са Нуми Рапас и Силвия Хукс. Както споделя режисьорката Митевска, която е и съсценаристка, заедно с Гоце Смилевски и Елма Татараджич, създаването на този филм е сбъдването на дългогодишна нейна мечта, зародила се по време на работата върху документалния проект „Тереза и аз“ – „Нужни ми бяха 25 години, за да се превърна в тази жена, която съм днес, и да направя „Майка Тереза“ – филм, представящ ме такава, каквато искам да бъда: смела, дръзка и свободна… Майка Тереза беше строга, сурова, с безупречна дисциплина, и в същото време за милиони хора майчински грижовна, отвъд нашето разбиране; не беше съвършена, но беше наистина забележителна… „Майка Тереза“ провокира размисъл и предлага един различен поглед към светостта, женствеността, сестринството и майчинството!“ Премиерата на филма, копродукция между Северна Македония, Швеция, Белгия, Дания и Босна и Херцеговина, беше в програмата „Хоризонти“ на Венецианския филмов фестивал.
Два от филмите на турския режисьор Йозджан Алпер са участвали в международния конкурс на София Филм Фест през годините – „Есен“, удостоен с приза за най-добър режисьор през 2009, и „Бъдещето е завинаги“ през 2012 година. Неговият осми пълнометражен филм, озаглавен „Ранна зима“ (Early Winter), ще има своята международна премиера в София!
Чрез характерния за Алпер усет за оформяне на драматичните акценти в историята, той разказва за раздялата между младата, красива Лиа и детето, което е създала като сурогатна майка; за отношенията между нея и мъжа на бездетното семейство от Истанбул; за безнадеждната реалност, в която военни действия и бежански проблеми са част от ежедневието. Меланхолия, вина, състрадание се преплитат с човешката болка в този впечатляващ кинематографичен образ.
Още един филм в Балканския конкурс на 30 СФФ е включен след премиерата му в секция „Хоризонти“ на Венеция – „Млечни зъби“ (Milk Teeth) на сценариста и режисьор Михай Минкан. Творбата е копродукция между Румъния, Франция, Дания, Гърция и България (Поли Ангелова и Николай Тодоров, Screening Emotions) и среща публиката с едно семейство, в което внезапно и съвсем необяснимо изчезва една от дъщеричките. Родителите се сблъскват с неработеща съдебна система, надеждата постепенно ги напуска, но по-малката 10-годишна Мария няма намерение да се предава и прави всичко възможно, за да намери сестра си.
Премиерата на „Как така всичко стана зелено?“ (How Come It’s All Green Out Here?), втори пълнометражен филм на сръбския режисьор Никола Лезаич, бе в програмите на Пула и Карлови Вари. Копродукцията между Сърбия, Хърватия и България (Николай Мутафчиев, PREMIERstudio) е своеобразен филм „по пътя“, проследяващ един режисьор, потеглил към спомените, заедно с баща си и част от семейството към Далмация, за да погребат останките на баба му. И макар нищо специално да не се случва по време на това пътуване, в полуавтобиографичния сюжет се прокрадват детайли за семейни отношения, свързани с паметта за миналото и отломките от постюгославска реалност, в която съществуват героите на тази история.
„Видра“ (Otter) е най-новият филм на босненския сценарист и режисьор Сърджан Вулетич, чиито пълнометражен дебют „Лято в златната долина“ участваше във втората конкурсна програма на София Филм Фест през 2004 година. В центъра на историята, която разказва две десетилетия по-късно, отново са млади хора и техните несгоди в опит да се адаптират към света на възрастните. След поредица загуби и разочавания, едно срамежливо 16-годишно момиче се опитва да се справи с чувствата си към свой съученик, но попада в хаоса на емоционална драма, в която са замесени различни потърпевши. Филмът е копродукция между Черна гора, Босна и Херцеговина, Италия, Хърватия и Косово.
Трогателен, изпълнен с хумор, брутално честен и вдъхновяващ е „Бялото се пере на 90 градуса“ (Whites Wash at Ninety), новият пълнометражен филм на словенския режисьор Марко Набершник, по едноименния автобиографичен роман-бестселър на Броня Жакел. Филмовият разказ проследява етапи от живота на младата героиня, на която е поставена онкологична диагноза. Въпреки наглед непреодолимите изпитания, пред които се оказва тя, действията ѝ свидетелстват за нейната воля и оптимизъм. Режисьорът е автор на третия най-гледан словенски филм за всички времена („Закуската на петела“) и продължава да създава завладяващи киноразкази – новият му филм е номиниран за наградата на публиката на фестивалите в Сараево, Любляна, Котбус, Скопие и др.
След премиерата му в програмата Spotlight на Венецианския филмов фестивал, наградата на публиката в Хихон и три приза от „Златна роза“ ’25, сред които Голямата награда за най-добър филм, новият филм на Стефан Командарев „Made in EU“ е българското предложение в забележителната селекция на Балканския конкурс. Историята проследява кошмарната реалност, в която заживява една работничка в шивашка фабрика, когато става ясно, че тя е първият случай на болен, заразен с Ковид в малкия провинциален град. Постепенно тя става жертва на всеобщо възмущение, близките ѝ и общността я отхвърлят, а филмът се превръща в актуален и откровен разказ за онези безмълвни работници, които често са безогледно експлоатирани, без право на глас. В главната роля е Гергана Плетньова, която е наградена за своето изпълнение на фестивала във Варна; сценаристи са режисьорът и Симеон Венциславов, а оператор е Веселин Христов. Филмът е копродукция между България (Стефан Командарев, Катя Тричкова – Арго Филм), Германия и Чехия.
„Юго Флорида“ (Yugo Florida) е пълнометражен дебют за режисьора Владимир Тагич. Чрез необходимостта от непрестанни грижи за болния си баща, героят в тази история израства емоционално и се опитва да преодолее неизбежните различия между поколенията, да превъзмогне бивши конфликти и предразсъдъци, превърнали се в сериозни емоционални прегради. Тагич разказва една човечна история за семейните връзки и помирението в абсурдната реалност, която е част от уникалния балкански бит. Филмът е копродукция между Сърбия, Черна гора, България (Катя Тричкова, Contrast Films) и Хърватия.
Най-новият филм на опитния кипърски сценарист и режисьор Маринос Картикис е озаглавен „Отклонение“ (Diversion) и ще бъде представен пред българската публика като участник в Балканския конкурс. Тази история проследява деформациите в отношенията, които настъпват при деградация на хората, провокирана от най-различни житейски проблеми. Главният герой, около чиито действия е конструиран сюжетът, е изоставил всякакви скрупули и краде бижута от мъртвите, които като полицай има ангажимента да закара в моргата. Ала едно специално колие попада пред очите на жената, с която измамникът поддържа любовни отношения – и кошмарно заплетеното кълбо от връзки започва да се променя. Дали ще се стигне до възмездие? Творбата на Картикис получава номинации за най-добър филм от фестивалите в Солун, Дака, Атина, Александрия, Жирона и има три награди (за актьор, режсьор и най-добър филм) от фестивала в Боден, Швеция.
След „Академията на Платон“, представян в програмата на София Филм Фест през 2010 и номиниран за Наградата Лукс, ще имаме удоволствието да видим най-новия пълнометражен филм на гръцкия сценарист и режисьор Филипос Цитос, озаглавен „Коктейли“ (Receptions). Историята, която разказва, може да бъде определена като комична трагедия за един неизвестен, но безкомпромисен журналист, специалист по древногръцки поговорки. Той е разорен, но е винаги добре облечен, напомня един съвременен Чарли Чаплин, който се опитва с трогателна наивност да спаси самоуважението и достойнството си, без да се отказва от принципите си и без да губи своята почтеност. Но в един момент попада сред една особена група хора, които нямат морални бариери и се промъкват неканени на престижни коктейли. Има случаи, в които нуждата от храна се оказва по-важна от истината, толерантността или взаимното уважение.
С „Господ няма да помогне“ (God Will Not Help), втория си пълнометражен филм като сценарист и режисьор, Хана Юшич отвежда зрителите към миналото и разказва за странни отношения между хора в отдалечени планински територии. Една жена се появява изневиделица, за да погребе костите на мъжа си – най-големият брат в семейство овчари, емигрирал преди много години в Чили. Недоверчивите братя и сестра им трябва да направят своя избор дали да приемат твърденията на пътешественичката, или да се опитат да стигнат до истината, без да изпитват страх. Копродукцията между Хърватия, Италия, Румъния, Гърция, Франция и Словения бе показана премиерно в Локарно, където актрисите Мануела Мартели и Ана Мария Веселчич бяха удостоени с приза за най-добро актьорско изпълнение.
След премиерната си среща с публиката в Ротердам, „3 дни през септември“ (3 Days in September) на Тудор Джурджу ще участва като още едно румънско предложение в Балканския конкурс на 30-ия София Филм Фест. Забележително предизвикателство е драматичният разказ за едно провалено сватбено тържество да бъде предаден в един кадър. Този експлозивен филм се превръща в реалистичен портрет на предателството, пропит с черен хумор. Една емоционална връзка се разпада пред очите на зрителите, а героите на тази история трябва да се справят с шокиращото объркване, тоталната истерия и желание за отмъщение, за да достигнат до неизбежния момент на себепознание.
Още за 30-ия София филм фест
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.