Красив и изпълнен с идеи роман

носител на огромно интелектуално и емоционално богатство.

~ Виктоар Видал-Вивер, библиотека La Manufacture (Роман-Сюр Изер, Франция)

Книги като тази ни поднасят света. Те трябва да се вкусват с наслада.

~ The Irish Examiner

Една сензация от Иран.

Dagbladet, Норвегия

Чрез личностите на героите си писателката си пробива път през времето и през исторически събития, които много разказвачи не биха посмели дори да споменат. Закалена от изпитанията, на които е подложена по време на революцията, тя поема по пътя на своя съпруг – през телените мрежи, към днешната политическа кланица.

~ Hemlock Magazine, Иран

Тези, които останаха и онези, които заминаха

Паринуш Сании

„Мамо, я кажи за кого от тях най-много ти е домъчняло?

Мама занарежда с тежки въздишки:

– Какво да кажа? За кого по-напред. Сърцето ми се къса за всички тях. За всеки по различен начин. Как да реши човек коя сърдечна болка е най-силна?

– То се знае, че за Мохамад! – Чичо вдигна рамене. – За господин доктора, или, както татко го наричаше, престолонаследника. Още повече че него най-отдавна не го е виждала. Нали така? От колко години?

– От трийсет.

– Трийсет ли!? – възкликна леля. – Скъпа мамо, грешиш. Той два пъти си идва. Колко години от тогава?

– Трийсет и пет. За това време дойде веднъж през седемдесет и трета и после още веднъж през седемдесет и шеста.

– Браво, мамо, каква памет имаш! Изобщо не се оплаквай, че си стара и вече нищо не помниш. Виж колко добре помниш дати!

– Та това са най-важните дати в живота ми! Никога няма да ги забравя! Като рождените дати на децата ми и датата на сватбата ми. Пък и това беше първото отпътуване, първата раздяла.

Помня дори деня и часа. С Мохамад си отиде частица от сърцето ми. Тогава бях още млада, а и бях улисана с грижи по другите деца. Имах един куп задължения. Волю-неволю животът ме завъртя. Но болката дори за миг не ме напусна.

Чичо повиши глас, размаха ръце и с патос изрецитира:

Ей, Саади, Пророкът е казал: „Любовта към родината е неотделима от вярата“. Но трябва ли да умреш в страдания, защото си роден тук?“

За авторката

­Паринуш Сании е родена през 1949 г. в гр. Техеран. Завършва психология в Техеранския университет. Печели стипендия в Калифорнийския университет, в който има възможност да защити докторат, но тогава избухва Ислямската революция и тя се прибира в родината си.

­В продължение на двайсет години е главен консултант на изследователски проекти към Министерство на образованието. Именно естеството на професионалните ѝ задължения я подтиква към писателското поприще. Проникновен познавач на душевността на иранската жена, Сании използва резултатите от направените през годините проучвания в първия си роман Моята орис, отпечатан от издателство Рузбехан през 2003 година.

Въпреки че е забраняван на два пъти по време на управлението на Ахмадинежад, той претърпява двайсет издания и се превръща в световен бестселър, преведен на повече от 20 езика (включително и на български – издателство Жанет 45, 2014). В негова подкрепа се обявява и известната иранска общественичка и защитничка на правата на жените и децата Ширин Ебади, лауреат на Нобеловата награда за мир за 2003 г. През 2010 г. Моята орис става най-продаваната книга в Италия, а Паринуш Сании е удостоена с престижната литературна награда Джовани Бокачо за най-добър чуждестранен автор. През 2015 г. романът получава литературната награда Сан Себастиан.

Обхващащ пет размирни десетилетия от историята на Иран, Моята орис е забележителен разказ за приятелството и отдадеността, надеждата и страха и един необичаен поглед към иранското общество отвътре. Това е „викът на всички ирански жени, които не желаят повече да бъдат жертви“. В Иран вторият ѝ роман, Бащата на другия, надминава по популярност първия; филмиран е през 2015 г. В него Сании умело въвежда понятия и теории, свързани с психологията на детето и демонстрира колко лесно е да причиниш като родител необратими щети на едно дете. Мнозина критици съзират в него и своеобразна алегория: немотата на неговия герой е всъщност немотата на една нация, управлявана от жесток режим.

Последният роман на Сании – Тези, които останаха и онези, които заминаха (2022), разглеждащ темата за разпръснатите по света ирански семейства, все още чака разрешение за отпечатване от Министерството на културата и ислямската ориентация на Иран. Преводните права на романа са откупени в Азербайджан, Испания, Норвегия, Румъния, Северна Македония и Франция.

За преводачката

Людмила Янева е родена през 1954 г. в София. Завършва английска филология и персийски език в Техеранския университет и СУ Св. Климент Охридски. От 1986 г. е преподавател по персийски език в Центъра за източни езици и култури към Софийския университет. Превежда някои от най-известните произведения на основоположника на съвременната иранска литература Садег Хедаят. Особен интерес проявява към творчеството на пишещите жени в Иран.

Освен романите на Паринуш Сании Моята орисБащата на другия и Тези, които останаха и онези, които заминаха, в неин превод на български език излизат световноизвестната повест на писателката Шахрнуш Парсипур Жени без мъже и много ирански разкази от съвременни писатели, отпечатани в сборниците Да си жена от ИзтокаНепознатият ИзтокНовото лице на ИзтокаРавноправиеСмях с преваляванияТолкова близо, толкова далеч.

­

What do you think of this post?
  • удивителна (0%)
  • вдъхновяваща (0%)
  • любопитна (0%)
  • забавна (0%)
  • гореща (0%)
  • щура (0%)
  • необикновена (0%)
  • плашеща (0%)
  • обезпокоителна (0%)
  • дразнеща (0%)

Подарете си вдъхновение

Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.

Запишете се за нашият имейл бюлетин тук