Самостоятелна изложба на Калия Калъчева / Куратор: Теодосий Георгиев

14.10—09.11.2025 / Откриване: 14.10 (вторник) 18:30 ч. / Среща с артиста и куратора: 30.10 (четвъртък) от 18:00 ч.

CHRYSOPOEIA

(букв. „златотворство“ – от χρυσός „злато“ и ποιεῖν „правя, творя“ – алхимичната трансмутация на базов метал в злато)

Дори за непосветения любител окултното търсене на философския камък, вечния стремеж към тайната формула за превръщане на живак в злато и неутолимата жажда за еликсира на живота разпалват особена форма на любопитство. И има защо. Още от Хермес Трижвелики и неговата „Смарагдена табла“ през Платон до Исаак Нютон адептите на това изкуство следват основополагащия принцип, че

„както битието се отнася към сътворяването, така се отнася истината към вярата.“ (1)

Първата позната употреба на термина „chrysopoeia“ идва от средновековен препис на старогръцки оригинал вероятно датиращ от първите векове след Христа. Свитъкът се пази в Библиотека Марчана и е декориран с уроборос, в който се разчита херметичният девиз „ἕν τὸ πᾶν“,(2) а текстът е атрибуиран на Клеопатра. Не обаче онази прочута изгора на Марк Антоний, последната египетска кралица от династията на събратята Птолемеи, а една друга, у която „е скрита странна и ужасна мистерия“ и за която се вярвало, че е една от малцината древни чародейки, притежавали тайната на философския камък. Prima materia, произлизащите от нея четири елемента и тяхната конвертируемост присъстват както във физическото, така и в духовното царство. Понятието набира популярност във Византия благодарение на едноименния трактат на Стефан Александрийски и чрез златния ентусиазъм на Калия Калъчева и скромен принос от страна на моя милост достига до последната ѝ самостоятелна изложба.

И нищо случайно не е случайно. Тъкмо когато съвременната наука, която още от времето на Просвещението отхвърля подобни лиготии, бележи постижения като електромагнитна дисоциация на олово в злато и солидификация на светлина, точно тогава Калия се чувства най-готова и след дългосрочни инвестиции в работа с различен метален варак надскача собствените си постижения и въвежда в творчеството си практиката на полагане на истински 23-каратов златен лист върху платното. Техниката ѝ еволюира и се превръща в алхимична per se, водена от порива да разкрива точно толкова, колкото и да прикрива.

(1) Платон. Диалози, т. 4, „Тимей“ 29c, пр. Георги Михаилов, София, Наука и изкуство, 1990.

(2) „Всичко е едно“.

— Теодосий Георгиев, 5 октомври 2025, Балчик