Ранна сутрин през май 2024 г. Замених гледката на притихнала и спяща София с пробуждаща се Катания – вторият по големина град на Сицилия, който се намира на източния бряг на острова. Посрещат ме палми и влажен, прашен и тежък въздух. Следват още 2 часа и половина не особено приветлив път с автобус през острова, за да стигна до северозападната му част и столицата на региона Палермо. Излива се пороен дъжд. Мрачно посрещане от един иначе слънчев град с усмихнати и дружелюбни хора.

Палермо е известен с уличната си храна. През 2012 г. списание „Фобрс“ му отрежда 5-то място в света сред градовете, които предлагат най-добрата улична храна. Пазарите за хранителни стоки имат вековна традиция в цяла Сицилия, а вкусовете и ястията смесват различните кулинарни култури на народите, които са окупирали острова през годините. Те обикновено се провеждат на малките градски площади, сгушени между тесните улички на града. Веднага ще познаете, че сте стигнали до такова място – то кипи от живот, продавачи и клиенти се пазарят за стоки и цени, скарите с месо и риба пушат, а до някой фонтан уличен музикант допринася за атмосферата, типична за Италия.

Вкусът и ароматите на уличната храна на Сицилия са смесица от кухните на Близкия Изток, Африка и Европа. Освен това, уличната храна специално в Палермо е доста евтина и следва принципа за лесни рецепти и приготвяне. Продуктите, които се предлагат, са свежи и пресни, а изобилието от морска храна е огромно – все пак става дума за остров в Средиземно море. Сред най-известните морски деликатеси са риба тон, лаврак, риба меч, миди, калмари, октопод, сардини и аншоа. Плодовете и зеленчуците са почти изцяло местно производство, като близо 50% от фермите за цитрусови плодове на Италия се намират в Сицилия. На всеки ъгъл има количка с лимони и портокали, като продавачите предлагат и прясно изцеден на място сок. На пазарите пък ще намерите ароматни и свежи домати, патладжани, тиквички, маслини, чесън, грах, боб и нахут.

Баларо (Ballarò) и Ла Вучирия (La Vuccirìa) – двата най-древни пазара на Палермо

Двата най-стари и известни традиционни пазара за улична храна в Палермо са Баларо и Ла Вучирия. Историята на Баларо датира от X век, когато Сицилия е под арабско владение и първоначалното му наименование е Suq Al-Balhara или „пазар на огледалата“. С течение на времето езикът го променя на по-благозвучното за региона – Баларо. Пазарът се намира при улица Via del Bosco в историческия център на Палермо.

В етимологията на името на другия древен пазар Ла Вучирия (Vuccirìa) се крие френската дума boucherie, която означава месарница. Както подсказва името, в началото на него се е предлагало предимно месо, но днес събира цялото изобилие на сицилианската кухня. Той е по-малък и по-спокоен,  намира се на площад между улиците Via Maqueda и Via Mariano Stabile, а вечер е популярно място за срещи и забавление.

Panelle – традиционната улична храна на Палермо

Когато отидете в Палермо, няма как да не опитате една от традиционните храни на града – panelle или пърженки от брашно от нахут. Рецептата е простичка, има арабски корени и датира още от IX век. Нахутът се смила, докато консистенцията му стане като тази на брашно. След това се добавя вода, сол и различни ароматни подправки (най-често магданоз). От тестото се оформят малки тънки блокчета, които се пържат в нагорещено олио или зехтин. Сицилианците я похапват за лека сутрешна или следобедна закуска или обяд. Можете да я намерите и в питка като сандвич.

Crocche – картофени крокети  

Друга пържена лека храна, която можете да намерите в менюто на всеки хранителен щанд или ресторант в Палермо, са картофените крокети. Приготвят се от смачкани варени картофи, овкусени с черен пипер и мента и изпържени в горещо олио. Сервират се топли, за да са хрупкави, подправят се с магданоз или изстискан лимон.   

Както пърженките panelle, така и крокетите често се предлагат във фунийка или малка картонена кутия като порции I Coppi. В този вид можете да намерите всякакви комбинации от крокети и мини panelle, както и пържени парчета моцарела или пържени калмари, миди, скариди, октопод или лаврак. Като тип улична храна се предлагат и различни по-малки видове пържена пица (както виждате и в менюто по-горе, става дума за pizza fritta, която идва от Неапол. За нея съм разказвала в пътеписа – С дъх на лимони: По улиците на Неапол и Амалфийското крайбрежие | Jasmin.bg)

Sarde a Beccafico – пълнени сардини

Един от деликатесите с риба на Палермо е т.нар. Sarde a beccafico или пълнени сардини. Рибата се пълни със смес от галета, кедрови ядки, стафиди, чесън и магданоз. След това се навива на руло и се пече с дафинови листа и портокал. Името на ястието идва от неговата по-скъпа версия beccafichi или малките птици градинско коприварче. В миналото тези птици са били високо ценени заради месото си и са присъствали на масата на сицилианските благородници, които са ги набавяли за кухнята по време на лов. По-евтината и достъпна версия на яденето обаче е тази със сардини. С течение на времето тя се превръща и в истинския деликатес на кухнята на Палермо.

Варен октопод – purpu vugghiutu / polpo bolito

Вареният октопод е много обичана улична храна в Сицилия, като е и едно от най-популярните ястия в Палермо. На пазарите се предлага свеж октопод, който се вари на място, реже се на парчета и се сервира с изцеден лимонов сок. На снимката горе можете да видите традиционна салата морски дар с варен октопод, миди, маслини, свежа маруля и други зеленийки и разбира се – лимон.

Cannoli – родени в Сицилия

Канолите са един от най-известните италиански десерти. И Сицилия е родното им място – по-специално районът на Палермо и Месина! Така че, за да се насладите на автентичния вкус на този сладкиш, просто трябва да влезете в която и да е сладкарница или кафене в който и да е град на острова. Канолите представляват хрупкави фунийки от сладко тесто, които в момента на поръчката се пълнят с различен вид крем. Традиционният вкус обаче е с рикота, гарнирана със захаросана портокалова или лимонена кора или нарязан шам фъстък. Вървят чудно с капучино, лате, еспресо и слънчева гледка към морето от някой бряг на Сицилия.

Аранчина – Arancina – перлата на Сицилия

За тръгване от Палермо оставих перлата сред обичаните храни на града – аранчина (ж.р.) или пържена оризова топка. В източната част на острова и Катания тази храна се нарича arancino (м.р.) и е под формата на конус, който символизира вулканa Етна. Сицилианците много държат на разграничението между мъжката и женската версия и двете наименования са задължителна част от туристическата информация за острова. Както и да се наричат, топките от предварително сварен ориз обикновено се пълнят със сос рагу от телешко месо, овалят се в галета и след това се пържат в олио. Разбира се, има богато разнообразие от пълнежи – с говеждо месо, грах, сирене, шунка, моцарела, гъби, риба. Предпочитани са като лека закуска или предястие и дори като основно ястие. Рецептата също е древна – от VII век.   

С историята на Arancino и Arancina потеглям обратно към Катания. Вторият по големина град на Сицилия се намира в подножието на Етна. Действащият вулкан, който привлича туристи от цял свят и по няколко пъти в годината създава транспортен хаос с изригванията си, също е оказал влияние върху кухнята на града и района. Както и върху архитектурния облик на града, но това е тема за друг път.

За разлика от Палермо, Катания не предлага такова голямо изобилие от улична храна. Градът обаче се радва на близост до море, планина и богатата вулканична почва на Етна. В района на вулкана, например, се отглежда специален вид червеникави или „кървави“ портокали. Уникални са, защото температурните колебания, причинени от вулканичната планина, правят пулпата на портокала червена и сочна, като са и изключително богати на витамин С.

Едно от най-известните ястия, което, признавам си, умишлено не опитах, са кюфтетата от конско месо. Приготвени с кайма, билки и подправки, те често се сервират със салата от лук и домати и домашен хляб. Бих обаче препоръчала, ако искате да ги пробвате, да заложите на ресторант, за да сте сигурни, че месото ще бъде приготвено добре. И тъй като избрах по-леки и свежи храни в този град, нека ви представя пастата, която няма да намерите в друга част на Италия.

Pasta alla Norma – най-популярната храна на Катания

Ястието е кръстено на известната опера на Винченцо Белини – Norma. Ако не знаете, със сигурност се досещате – известният композитор е роден в Катания, а пастата често се представя като истинска симфония от вкусове. Култура, класическа музика, кулинария и традиции в едно – толкова италианско, нали? Рецептата включва паста, като традиционно се използват видовете ригатони или пене, а сосът се приготвя от пресен доматен сос, пържен патладжан, настъргана осолена рикота и пресен босилек.

Granita – разхлаждащият десерт на Сицилия

Гранита е полузамразен сицилиански десерт. И неговият произход е около X век и управлението на арабите. Те събират снега на планината Етна, като го овкусяват с плодове, сокове и ядливи цветя. Днес има много вкусове на гранита, но традиционният и най-харесван е този с лимон. Този десерт се предлага и за закуска в комбинация с хлебче бриош и чаша кафе или чай.

Minne di Sant’Agata – десертът на Катания

Minne di Sant’Agata или гърдите на Света Агата, е десерт, който произхожда от Катания. Той се приготвя традиционно за фестивала в чест на девицата светица и покровителка на града – Света Агата. Фестивалът се провежда от 3 до 5 февруари и на 17 август всяка година. Малките сладкиши са умалена версия на сицилианската торта Kасата (Cassata), като в повечето сладкарници и двете версии носят едно и също име – касата. Мини версията представлява полусферично сладкарско тесто, напълнено с комбинация от прясна овча рикота, тъмен шоколад, пудра захар и захаросани плодове. С идеално гладка, гъста, чисто бяла глазура и ярко червена захаросана череша, поставена в средата, десертът придобива отличителна форма на женски гърди… Идеята е, че напомня за гърдите на младата Света Агата, които според легендата са били жестоко отрязани като наказание за нежеланието й да изостави християнската вяра.

Рибният пазар на Катания

На последно, но не по важност място – ако искате да усетите атмосферата и културното многообразие на Катания – посетете рибния й пазар. Той е традиционен, старинен, шумен, миришещ. Жителите на града го посещават, за да си купуват прясна риба на цени, които могат да договорят. Туристите го посещават като атракция, защото атмосферата му, повярвайте, прави силно впечатление. Близкият Изток, Африка и Италия се събират на едно жужащо място, за да отдадат заслужена почит на храната, която морето дава на региона в изобилие. Намира се на Piazza Alonzo di Benedetto 9, близо до централния площад Дуомо (Duomo).

… И така, с много шум точно по италиански завършва кулинарното ми пътешествие из слънчева Сицилия. Във втората част на пътеписа ще препоръчам интересни туристически обекти и градове (освен Палермо и Катания), които да посетите, ако имате път към Средиземноморския  остров.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.