След вкусната кулинарна разходка из Сицилия, която си направихме (Вкусовете на Сицилия (част 1) | Jasmin.bg ), дойде време да допълня разказа и с малко културни и природни забележителности, които ме впечатлиха по време на едноседмичната ми обиколка на най-големия италиански остров. Сицилия е и най-големият остров в Средиземно море, както и дом на най-високия активен вулкан в Европа – Етна. Островът е част от южните райони на Италия, намира се в близост до Африка, така че е най-добре да го посетите през май или юни. Ако отидете там през юли и особено август, трябва да се приготвите за горещини и местния наплив от туристи, тъй като тогава италианците традиционно използват голяма част от годишните си отпуски.

Сицилия, както и цяла южна Италия, е известна още с по-голямата бедност в сравнение със северната част, както и със своята неподреденост, обезлюденост и не на последно място – като родното място на мафията. Тук ще вмъкна книжна препоръка от 1984 г., когато на пазара излиза криминалният роман „Сицилианецът“ на американския писател Марио Пузо, считан за продължение на по-известния му роман „Кръстникът“. През последните две десетилетия обаче местните власти в Южна Италия предприемат редица мерки за справяне с престъпните кланове и облагородяването на историческите квартали и туристическите забележителности на региона, стимулирани от все по-големия туристически интерес.

За разлика от северната част на страната, и особено градове като Флоренция и Венеция, в които местните вече открито се дразнят на нашествието на туристи, в Сицилия потокът от хора е важен и желан източник на средства за препитание на местните и модернизирането на градчетата й. Ако сте чували за кампанията за продажба на къщи за 1 евро в Италия (разбира се, с няколко важни условия, едното от които е купувачът да остане да живее в региона поне няколко години!), тя се провежда предимно в няколко от по-малките сицилиански градчета навътре с острова.

Традиционно, туристите посещават Сицилия поне за седмица и включват в обиколката си някои от най-красивите й крайбрежни градове, сред които столицата Палермо, втория по големина град Катания, Таормина, Сиракуза, Ното, Чефалу, Трапани, Месина. Разбира се, моите впечатления ще покрият само местата, които бяха включени в маршрута ми, а в края на текста ще оставя кратък списък с допълнителни препоръки, които съм получила, но не съм потвърдила лично.

Ще започна обиколката с града, който най-много ми хареса като атмосфера (и храна):

Палермо (Palermo)

Столицата на Сицилия се намира в северозападната част на острова, а историята на града може да се проследи близо 2,700 години назад във времето. Архитектурата и кухнята му разказват легендите на древни цивилизации, а сега е дом на доста приветливи и гостоприемни хора. Най-красивата му и известна забележителност е католическата катедрала „Успение Богородично“ (Basilica Cattedrale Metropolitana Primaziale della Santa Vergine Maria Assunta или Duomo). Строежът й започва в далечната 1185 г., а днешният неокласически облик придобива в първите години на XIX век. Входът за основната част на катедралата е безплатен, а различни комбинации от билети се продават за параклиса, терасите към куполите, музея и катедралния комплекс. За мен лично обаче по-впечатляващ беше обликът на катедралата отвън. Различните фасади и кулите й са строени през различни векове и носят влиянието на всички тези периоди – от арабско-нормански през готически до ориенталски стил. Повече информация за цената на билетите и работното й време можете да получите на официалния й уебсайт – https://www.ticket-shop-cattedraledipalermo.it/

Много близко до катедралата се намира и Кралският дворец / Дворецът на Норманите (Palazzo dei Normanni), който от 1946 г. насам е и седалището на регионалното събрание на Сицилия. Той също е отворен за посещения, а пред него се намира не особено голям, но много приветлив парк (Villa Bonanno), който горещо препоръчвам за разходка, зареждане и почивка на сянка.

Пешеходната разходка из Палермо започва от центъра на историческия град, познат като „Четирите ъгъла“ или Quattro Canti (официално – Piazza Vigliena). Всеки „ъгъл“ на бароковия площад, построен в началото на XVII в., е дом на по няколко статуи – на четиримата испански крале на Сицилия, на фонтани, които изобразяват четирите сезона, на четирите покровителки на Палермо – Кристина, Нинфа, Оливия и Агата.

Оттам можете да тръгнете по пешеходната улица „Македа“ (Via Maqueda), по която има много магазини и ресторанти и която ще ви отведе директно до историческата сграда на операта „Масимо“ (Teatro Massimo). Ако имате време и желание, можете да влезете да разгледате сградата през деня, като информация за билети и времето за посещения, можете да намерите на официалния уебсайт – https://www.teatromassimo.it/ А защо не и на вечерно представление?

И не на последно място – не пропускайте да отидете на пристанището (Porto di Palermo) и бреговете на Тиренско море, което също е на пешеходно разстояние от историческия център. До него се стига по много оживени и красиви улици и площади, като на връщане се отбийте и в парка „Гарибалди“ (Giardino Garibaldi), който е дом на най-голямото екзотично дърво в Европа, Ficus macrophylla, което достига 30 метра височина.

Катания (Catania)

Следващата спирка е вторият по големина град на Сицилия, Катания, който се намира на северното крайбрежие на острова, докосва се до водите на Йонийско море и е сгушено в подножието на вулкана Етна. Жителите на града са свикнали да го виждат на хоризонта, а вулканът често им напомня за присъствието си с изригванията си по няколко пъти в годината, които покриват улиците и фасадите на града с черен прах, блокират транспорта и затварят международното летище. Тъй като вулканът е активен, площта му е голяма, а времето горе е променливо, задължително се включете в организираните за туристи обиколки, които включват транспорт и посещение на по-малките кратери.

Ще бъда искрена – на пръв поглед Катания ме стресна с глъчката, „опушената“ визия, боклука и блъскането по улиците. Дори и самите жители на града с успокоителна усмивка ми го описаха като особено място, със свои собствени правила или по-скоро – с липсата на такива. И въпреки че след няколко дни претръпнах и свикнах с улиците му, това е едно от местата, на които съм напълно сигурна, че не бих искала да живея.

И все пак, когато така и така се озовете там, не пропускайте централния площад „Дуомо“ (Piazza del Duomo) с фонтана на черния слон (Fontana dell’Elefante), който е символ и пазител на града. Построен е през 1735 г. и  е дело на архитекта Джовани Батиста Вакарини. Вакарини има огромни заслуги за съвременния облик на Катания и възстановяването й, след като Етна я залива с лава през 1669 г., а след това преживява и опостушително земетресение през 1693 г. Фигурата на слончето е изсечена от вулканичен камък от Етна, издигнато е на византийска колона, а на гърба си има египетски обелиск с йероглифи, посветени на богинята Изида.

На същия площад се намира и Катедралата на Катания, която носи името на покровителката на града Света Агата (Duomo di Catania , Cattedrale di Sant’Agata). Високо от кулата й се открива хубава гледка към града и Етна. Повече за посещенията на катедралата можете да научите на официалната й страница Home | Basilica Cattedrale S.Agata V.M. di Catania.

От статуята със слончето започва и търговската улица, кръстена Етнеа (Via Etnea). На нея можете да намерите много магазини и заведения, а някои от пресечните й улици се трансформират в пазари на изкуството. Улицата ще ви отведе и до големия и много зелен (и леко стръмен) парк на града “Белини“ (Villa Bellini), в който да се скриете за малко спокойствие, зеленина и чист въздух. Паркът е и предпочитано място за среща на младите, което го превръща в една от най-динамичните и изпълнени с живот части на града.

Не пропускайте да видите Римският Амфитеатър на Катания (L’anfiteatro romano di Catania), който е част от археологическия гръко-римски комплекс на града. Смята се, че театърът е построен през II век, като днес малка част от него е видима от нивото на улицата при Piazza Stesicoro. През годините многократно е затварян за разкопки и укрепителни реконструкции. По тази причина се поинтересувайте на място дали има възможност да разгледате подземните му коридори, които ще ви отведат назад в древността. Ако имате допълнително време в Катания, можете да посетите и замъка „Урсино“ (Castello Ursino) или Бенедиктинския манастир „Свети Никола“ (Monastero dei Benedettini di San Nicolò, Monastero dei Benedettini di San Nicolò l’Arena | Catania ).

Историческият център на града е сред световните исторически обекти, защитени от ЮНЕСКО.

На по няколко часа разстояние от Катания се намират няколко градчета, които горещо препоръчвам да посетите – на север са Таормина и Месина, на юг – Сиракуза и Ното. Близко до Палермо пък е Чефалу.

Таормина (Taormina)

Таормина за мен е бижуто на Сицилия – малка, кокетна, със зашеметяващи гледки и история. Градчето е малко, туристическо, може да се разгледа в рамките на няколко часа. Основната му забележителност е Античният театър (Teatro Antico di Taormina,  TEATRO ANTICO DI TAORMINA – Parco archeologico di Naxos e Taormina), чиято история датирa от II век пр. Хр. Разположен е на хълм и от него се открива спираща дъха гледка към Йонийско море и вулкана Етна. И днес театърът се използва за културни събития, концерти и театрални постановки, които съживяват духа на древността. Макар и онлайн, сигурна съм, че ще усетите магията от концерта на Андреа Бочели там през 2023 г.

След като посетите това древно място, хапнете местна кухня в някоя trattoria и обиколите магазините за сувенири, посетете и градския парк (Villa Comunale), който предлага още гледки към морето, вулкана, градина и пищна зеленина.

Сиракуза (Syracuse)

Ако искате да си направите дълга разходка по крайбрежието на малък град, да разгледате стари площади с барокови църкви и много, много тесни улички, то Сиракуза е за вас. Старинната част на града се намира на остров Ортиджа (Ortygia). Сиракуза дълго време е била гръцка колония, като името на стария град идва от гръцката дума órtyx (ὄρτυξ), която означава пъдпъдък.

Катедралата на Сиракуза, която се намира на площад „Дуомо“ (Duomo di Siracusa), първоначално е била храм, посветен на богинята Атина. В старата част на града се намира и музеят на Архимед (Leonardo Da Vinci and Archimedes Museum in Syracuse – Sicily ) и Фонтанът на Аретуза (Fonte Aretusa). Според гръцката митология изворът на фонтана е мястото, от където нимфата Аретуза се връща на повърхността на земята, след като избягва от подводния дом в Аркадия. Аретуза е и покровителка на древна Сицилия, която се изобразява като младо момиче с мрежа в косата и риби, кръжащи около главата й. Не пропускайте и амфитеатъра на Сиракуза, разположен в археологическия парк Неаполис (Parco Archeologico della Neapolis, Neapolis Archeological Park, Syracuse – Italia.it)

При допълнително време на остров Сицилия, посетете и:

–         Ното (Noto) – малко градче, което се намира в региона на Сиракуза. Известно е с красивия си фестивал на цветята (Infiorata), който обикновено се провежда в края на май. Наричат го златния град на Сицилия заради златистожълтия цвят на дворците и църквите му, като най-очарователен е точно преди залез.

–         Чефалу (Cefalù) – намира се на 70 км. източно от Палермо. Малкото градче с население под 14,000 жители привлича туристи от цял свят с местната си кухня, историческите забележителности, старото рибарско пристанище и спокойната си атмосфера.

–         Месина (Messina) – градът се намира в североизточния ъгъл на острова и го свързва с континентална Италия. Месина е 13-ият по големина град в Италия, третият по големина в Сицилия и е важно търговско пристанище. В него може да останете няколко дни, за да имате възможност да разгледате всички културни и религиозни  забележителности. Известен е с винарската си промишленост, а в регионалния му музей любителите на изкуството могат да видят творби на Караваджо.

–         Модика (Modica) – намира се в югоизточната част на Сицилия. Градчето е планинско и хълмисто, така че трябва да приготвите удобни обувки за изкчаване на стръмните му улици. Шоколодът, който се произвежда в Модика, е известен по цял свят. Той следва рецепта от Средновековието, донесена от испанските завоеватели, а изобилието от вкусове в множеството занаятчийници и магазинчета ще ви зашемети.

С тези скромни, но много лични препоръки, приключва и разходката ми из Сицилия. Островът е историческо, културно и природно богатство и носи духа на древната и автентична Италия. Местните твърдят, че никой не познава Италия, ако не посети Сицилия. Убедих се, че е точно така.

Вкусовете на Сицилия (част 1)

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.