НЯКОГА БЯХ

Фотография и поезия от Цочо Бояджиев (16 октомври – 22 ноември 2025)

Откриване: 16 октомври, 18:30 ч. в присъствието на автора

Съпътстваща програма:

4 ноември, 17:00-20:00 ч.
Библиотека ФотоСинтезис I Фокус – фотокниги, избрани от Цочо Бояджиев
10 ноември, 18:30 ч.
Представяне на книгата на Цочо Бояджиев и Николай Трейман „Снимащият човек“ във Фото „Братя Трейман“
18 ноември, 18:30 ч.
Поетично четене на стихове на Цочо Бояджиев, четени от Стефан Прохоров

Галерия Синтезис ни кани да се срещнем с поезията и фотографията на известния български философ и поет  Цочо Бояджиев. Изложбата взима като отправна точка една от последните му стихосбирки „Някога бях“ (изд. „Захарий Стоянов, 2024) и представя четиридесет поетични етюда. 
 
     „Някога бях равен на ръст с времето това ми даваше
     правото да го гледам спокойно в очите и дори
     да го потупвам снизходително не съм и помислял
     да започвам стиха си с „някога бях”“
 
Жизненият и творчески път на Цочо Бояджиев е белязан от уникалното съчетание на академични изследвания от световен мащаб, преводаческа отдаденост, оригинално поетично творчество и любов към фотографията. С приноса си към хуманитаристиката и литературата той е сред най-значимите фигури в съвременната българска култура.

В своя текст „Пастир на образи и думи“ Катерина Гаджева пише: „Добри кадри и литературен талант, съсредоточени в една личност – това е рядко срещана, почти невъзможна комбинация. Невъзможните комбинации обаче не са непостижими за човек като Цочо Бояджиев, който живее с тях спокойно, без да демонстрира каквато и да е необичайност. Дали е случайност, че откакто започна да се занимава активно с фотография, той значително увеличи поетичните си изяви? Ако връзката на фотографията с литературата е сложна и бавноразгръщаща се, то поезията естествено и мигновено намира диалог със снимките. Особено ако са правени от един и същ човек. Цикълът е затворен – авторът създава свои светове от думи, които след това легитимира с образи. Дали само аз вече не мога да чета стиховете на Цочо Бояджиев, без да си представям добре познатите ми кадри и обратно, докато съм пред фотографиите, в съзнанието ми блуждаят неговите фрази.”

„Поезията е езикът на моите меланхолии“

– споделял е авторът. Писането е самотна дейност, която не търпи свидетели, но ако тези мигове имаха образ, то той би бил в безбройните нюанси на сивото. Мнозина обаче са виждали радостта на Цочо Бояджиев по време на снимане. Чиста, неподправена радост от рисуването със светлина. Все пак човекът не е нито просто меланхоличен, нито безразсъдно радостен – фотографията и поезията щракват в плътна прегръдка, подобно на дълго търсените части от сложен пъзел. Изтичащото време е във фокуса на стиховете. Прекрасното „тук“ и „сега“ е във всеки кадър.

Цочо Бояджиев – една извънредна личност, има възможността да се докосне до този извънреден баланс, познат на малцина. И спирките по дългия път, водещ до настоящето, са разпределени от провидението в неслучаен ред: философия – поезия – фотография.“

За автора

Цочо Бояджиев е философ, преводач и поет, роден на 25 септември 1951 г. в Троян. Завършва гимназия в Ловеч и специалност „философия” в Софийския университет. Академичната му кариера започва още през 1978 г. като асистент във Философския факултет. През 1987 г. се хабилитира, а през 1992 г. е избран за професор. От 1991 до 1999 г. ръководи катедрата по история на философията, а от 2000 г. е директор на Института за средновековна философия и култура. Преподавал е в различни университети и висши школи. Специализирал е в Тюбинген, Кьолн, Берлин, Будапеща, Поатие, Рим и Цуг. Съосновател е на Европейския висш колеж за антична и средновековна философия (EGSAMP) и членува в редица академични институции, сред които  Европейската академия на науките и изкуствата.

Дейността му е отличена  с множество награди за цялостно творчество, преводи и поезия.  През 2021 г. е удостоен с орден „Стара планина“ – първа степен, а през 2022 г. става почетен гражданин на София.

Към богатата му биография трябва да добавим и интереса към фотографията – както практически, така и теоретичен. Като резултат от съвместната му работа с фотографа Николай Трейман и изкуствоведката Катерина Гаджева са публикувани няколко книги свързани с теория и философия на фотографията, както и книги с негови фотографии.