Плевенчанката Виктория Бешлийска, която плени читателите у нас още с дебютния си роман „Глина“, ни посвещава в тайните на женската душа с новата си книга, озаглавена „Нишка“ (Изд. „СофтПрес“). Тя ни запознава със седем героини, които живеят в различни времена и нрави, но са неразривно свързани една с друга. Благодарение на кръвта и на един изящен килим, който носи тайнства и магии. Обединява ги и българското, родната земя и език. Бих казала, че ги обединяват и несгодите. Просто погледът и решенията им са различни в зависимост от годините, в които живеят.

Сюжетът

Утрото на Видовден изправя Мария пред отдавна приспаната истина – всичко скъсано в живота й е следствие не от слабостта, а от силата, която носи. За да го съшие, тя трябва да се върне там, където е залюляна, а именно – в Балкана.

Докато се приближава към светлите къщи в градчето Елена, към нея се движат историите на други шест жени, придърпвани от нишката на котленски килим с неземна шарка. Магическата тъкан на килима свързва Мария с вечно дейната й майка Ружа, успяла да открие щастие в реда; с баба й Дана, предала й дарбата да твори с ръцете си; с прабаба й Зорка, изградила къщата, която винаги ще бъде свиден дом; и с три непознати, стъпващи по познати за сърцето пътеки – пианистката Ана, хаджийката Скарлада и тъкачката Йова.

Сновейки между днес и някога преди, главите в „Нишка“ се движат като совалката на стан и рисуват извечната истина, че настоящият ден е проявление на всички минали и бъдещи времена. Че всеки от нас носи и предците си, и онези, които ще се родят. Но и че имаме свободата сами да начертаем своя път тогава, когато вземем силата на невидимото и я втъкнем във видимите неща. Това е книга, която носи утехата, че истинският спасител е реалността.

Впечатленията

Още с първите страници на „Нишка“ знаех, че този роман на Бешлийска вече е любимият ми от нейното творчество (засега). Изключително чувствен и динамичен. Много харесвам „Глина“ и „Сърце“, но докато ги четях, на много моменти ми напомняха фолклорните приказки и легенди, които са се разказвали по нашите земи. А приказките и легендите са малко далечни като съпреживяване. Поне за мен. В „Нишка“ намерих онази частичка неподправена житейска история, която може би ми липсваше в първите две.

Интересният елемент в това ново четиво е и структурата му. Бешлийска ни разхожда в рамките на над 100 години по една внимателно опъната нишка, която подрежда героините в стройна система. По този начин тя успява умело да разкаже на пръв поглед доста различни истории и съдби, които се провеждат и в различен отрязък от време. Например, съвременната героиня Мария ни запознава с историята си в рамките на няколко дни през 2023 г. За да разберем колоритната Скарлада, разполагаме с отрязък от близо 2 години и пътуване до Божи гроб и обратно.

Скарлада беше и героинята, която най-много предизвика емоциите ми. Тя има изключително силен характер, искрено се посмях на някои от хрумванията и мислите й, особено на магарешкия й инат и личното й магаре, което изпълни много тежка и важна задача. Историята на нейното семейство е и най-трагичната.

Най-кротка и миловидна от всичките е Дана. Тя е една типична възрастна жена от 90-те на миналия век, която сама обитава къщичката си, готви си скромни гозби, грижи се за цветята и чака децата да я навестят, за да изпълнят стаите на дома й със смях и живот. Видяла е и хубаво, и лошо, прекарва времето си в спомени и не иска нищо повече от живота. В нейната история няма динамика и не се случва нищо неочаквано, но това не я прави по-малко емоционална и топла.

Ана е преломната героиня на романа. Срещаме я през 1921 г. Тя е първата, която се опитва да живее по по-различен ред от установената традиция. Мести се в столицата, мечтае за образование, за право на личен избор и независимо мнение, което да може да изказва в обществото. Мечтае и за сватба с мъж, когото сама си е избрала да обича. Борбена, нежна и много емоционална. Също като Мина Тодорова, любимата на поета ни Пейо Яворов, която също се появява в романа, макар и за кратко. Бешлийска няма как да пропусне една от най-известните жени, които Еленският Балкан е дал на страната ни.

Няма как да пропусне и магическото и приказното, което познаваме от предишните й два романа. В този то е съсредоточено върху килима, който се появява в живота на всяка една от героините. По тази причина приказната героиня тук е Йова, която е тъкачката на килима през 1893 г. Тя му дава живот и магия, с която да печели сърцата на жените в „Нишка“. Всяка го цени и всяка му отдава почит по своему. Интересен е начинът, по който Зорка се сдобива с него през 1930 г. и му отделя специално място в новия си дом. Зорка, също като Скарлада, е борбена и трудолюбива жена. Тя върти къщата самостоятелно, докато съпругът й работи далеч от дома през по-голямата част от времето. Въпреки трудностите и изкушенията, тя подкрепя семейството си безрезервно, като печели уважението на околните.

Ружа и Мария, майка и дъщеря, са най-съвременните героини на романа. С тях започва и с тях завършва нишката на тази история. На Ружа се е паднала тежката задача да търси път към дъщеря си Мария, която се оказва на кръстопът в живота си след развода си. Тя й дава подкрепата си, а младата жена намира в себе си силите да се пребори с нещастието и да потърси себе си като майка, артист и жена с интересна професия, която я среща с много хора. А отговорите в края на търсенето винаги се намират някъде в миналото.

Не на последно място – препоръчвам „Нишка“, защото Виктория Бешлийска не изневярва на стила си. Тя дава на героите си красиви и запомнящи се имена и съдби, които ни разказва със завидно богатство на езика. Нейните романи са изпипани до последната дума и всяка дума в тях има свое точно място и значение.

Ако искате да разберете повече за книгата, разгледайте блога на „СофтПрес“, където можете да прочетете как Бешлийска представя героините, които срещаме в „Нишка“ – Запознайте се със седемте героини от новия роман на Виктория Бешлийска „Нишка“ (soft-press.com)

За тези от вас, които още не са разгръщали някоя от книгите на Виктория Бешлийска, съм подбрала и цитати от „Сърце“ и „Глина“, които да допълният тези от „Нишка“. Всички те са част от литературния свят на една българка, която с цялата си душа обича земята и родината си.

Избрани цитати от „Нишка“

–          Мария знаеше, че спомените драстично променят онова, което е в тях, нагаждайки го според желанията и вътрешните нужди на човека, и понякога се превръщат в щитове срещу останалото, което не искаме да помним. С Васил не се бяха виждали повече от петнайсет години, достатъчно време за дорисуване на реалността.

–          Мария се замисли. За дълги години бе изгубила природата си, разтваряйки се напълно в другите. Бракът й с Калин беше такава сляпа, отдадена служба на една идея, която постепенно погълна силите и ценностите й. Беше давала, без да взема обратно – не и истинска храна. Чак когато усети, че жизнените й сили са на свършек, реши да направи същото, което Мина Тодорова описваше – да скъса връзката с него и да увисне между земята и небето. Беше време за ново вкореняване и за нови криле. Да не се допираш до никого, беше илюзия, особено за майка на две деца, но да търсиш онова, което е твое, не беше. Мария бе стигнала до корена на неизменната своя част и й даде живот.

–          Що говориш, безумна жено? Как смееш да определяш какво е по-добре да върши Господ? Ти вяра нямаш ли? Не знаеш ли, че което както го е наредил, все е за добро. По-лесно ви е да виждате дявола, нежели Бога във всяко нещо… Слаби, слаби са сърцата ви, пък езиците ви пръскат огън и жупел навред.

–          Майката стисна очи и зарови пръсти в бухналата си червена коса. Не бе съзнала как могат да бъдат изтълкувани думите й. Съжали на мига за казаното. И все пак то идваше от същината на мирогледа й, от начина по който бе живяла собствения си живот. В пълна посветеност към другите, с вярата в свещения ред. Животът беше низ от неща за вършене и каква по-дълбока връзка можеше да има човек с него от това да ги прави. Любовта не беше летливо вещество, още по-малко един-единствен човек, който въплъщава цялата й природа. Тя беше във вниманието към нещата, в признаването на реда, в умението да правиш неотменното. Поливаш цветя, тупаш черги, готвиш супа, омъжваш се, раждаш деца, гледаш ги и строиш фабрика, защото това са проявленията на живота. И да има други, те са в кратките, почти невидими моменти между основните. Ружа се питаше има ли разделителна линия между нейния живот и този на дъщеря й?

Бяха ли се променили идеите на времето, или се беше изчерпала силата на хората да ги осъществяват?

Избрани цитати от „Глина“

–          Но ако човек не е устроен така, че пред най-голямата заплаха да добива смелост и да успява да надвие несигурността с последната жива клетка от тялото си, в която е скътал надежда, този свят отдавна да бе останал само със сушата, морето и рибите. А ако човек винаги се опитва да чертае ясен план за това, което предстои, никога никой нямаше да направи първата крачка в каквото и да било. Защото смелостта не е да поемаш към ясната трудност, а да се впуснеш там, където е съвсем тъмно, дълбоко и непознато. Без да е подправена с лудост, смелостта бързо се превръща в страх.

–          Изведнъж усети пристъп на болка в корема. Случваше се всеки път, когато стигнеше до този въпрос, а с него пред очите й изникваше лицето на Велико. Тогава нещо силно я притегляше надолу, сякаш не кръв, а кална вода потичаше във вените й и тя ставаше неспособна да се отлепи от земята. Това странно чувство първо я плашеше с тежестта си, но постепенно Жара започна да се привързва към него. Сякаш в сърцето й забиваше друго сърце, изваяно от глина, и то можеше да бъде докоснато и погалено, уловено и укротено. В тези мигове тя преставаше да се носи на мощни талази като въздух и вода, а се кротваше тиха като овладян огън. Обладал я бе майсторът със силата си.

–          Вгледа се в ръцете си – с тях години наред бе събирал форми, върху глината те можеха да повторят очертанието на всяко нещо, което бе видял с очите си. Всичко, което бе минало през тях, бе дадено от Бога, знаеше го майсторът. – А любовта, Господи, нали и тя от теб идва? Защо страдаме, когато я показваме? Защо я губим, когато я претворяваме в нещо? Защо разболяваме хората, които обичаме? (…) Това бе първият път, когато Велико се обръщаше направо към Бог.

–          С времето знаялицата бе научила, че има неща, които не се лекуват – като болките трупани една в друга през годините, и че най-трудно заздравява душата на онзи, който сам не си прощава. Знаеше Зевна, че това е като да се опитва да шие гърлото на стовна, пълна с катран; нито иглата ще пробие изпечената глина, нито бод ще задържи течността.

Дивно е майчиното сърце, което дори окъпано в най-кървавата болка, намира утеха.

–           От утеха се ражда светът и човекът роден от утеха, а не от любов, е. Самата любов е утеха и утехата също е любов, ала тя е и повече. Утешаваме, когато лекуваме. Лекуваме, за да спасим. Спасяваме, защото обичаме. Обичаме, защото има какво да дадем. Даваме, защото сме дарени с повече живот. Ето какво е утехата – живот в повече.

Откъс от “Глина” на Виктория Бешлийска

Избрани цитати от „Сърце“

–          Добрана се замисли над неочаквания въпрос. Макар да бе свикнала с говора на Хвала, необичайно зрял и проникновен спрямо този на връстниците му, никога преди това тя не се бе питала какво е надеждата. Знаеше, че я носи с всеки свой нов живот, както се носи риза на гърба, пък макар и да е единствената, която човек има. Ала чувстваше и, че надеждата е повече от това – неизкоренима като душата, която си отива чак след смъртта.

–          Човекът е най-разумната твар между всички, а никой не иска да го среща в тъмното. Тъмнината е неспособна да отнеме погубващата сила на човека. Неговият мрак се смесва с хладния обгръщащ мрак на нощта и поражда страх у другите. А сам човекът не се страхува от нищо. Владетел на тъмното, цар в нощта.

–          Заблуждаваш се, ако мислиш, че ще я спечелиш с един накит. Скръбта е неподкупна. Ти си причината за нейната, от себе си трябва да откъснеш нещо, ако искаш да се поправиш пред нея – изрече прямо монахът. Сетне умолително добави: – Имаш сила, братко, познавам те. Превърни я в оръжие срещу злото, което те яде. Не товари душата си с повече грехове. Ще се моля за теб.

От всичко, ще е за пазене, най-много пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.

„Притчи Соломонови“, 4:23

Откъс от „Сърце“ на Виктория Бешлийска

Малко за Виктория Бешлийска

Виктория Бешлийска е родена през ноември 1981 г. в Плевен. Завършила е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Има професионален опит като учител по български език и литература и като редактор на списания и художествена литература. Осем години работи в сферата на маркетинга като копирайтър и продуктов мениджър. Автор на романите „Глина“ и „Сърце“, на самобитния бележник „Словник“ и на блога „По дирите на думите“. Носител е на престижни отличия, сред които Почетен знак „Стоян Михайловски“, „Избор на книжарите“ на „Хеликон“ и „Най-четен автор на художествена литература“ на Столична библиотека. „Нишка“ е третият й роман.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.