Колъм Тойбин повдига завесата зад бурния живот на Томас Ман

Най-новото заглавие в каталога на ICU пасва като дълго търсено парченце в пъзела на издателския план. След възраждането на класиката на Томас Ман „Вълшебната планина“, идва ред на „Вълшебника“ – роман на ръба на фикцията и биографията, която ни води из лабиринтите на противоречивия вътрешен свят на Томас Ман. За книгата на Колъм Тойбин писателят Джон Банвил пише:

„Вълшебника“ е забележително постижение.

Чете се като роман, написан от Томас Ман, базиран на живота на Томас Ман.

Драматизацията на живота на Ман е представена в обемен труд, който освен фактологично правдоподобен, е и наситен с литературни достойнства. Действието започва в родния град на немския писател Любек през 1891 г. и завършва в Лос Анджелис през 1950 г. Период, обхващащ две световни войни, в който няма как да живееш безгрижно. Тойбин поставя фокуса на творбата си върху скритите копнежи на автора като женен баща на шест деца, както и върху неизбежното въвличане на Ман в политическата обстановка на ужаси в нацистка Германия.

Всички почитатели на творчеството на Томас Ман ще имат удоволствието да прочетат историята на написването на любимите им творби – Буденброкови, Смърт във Венеция, Вълшебната планина. Поставянето им в контекста на времето, в което са създадени, дообогатява литературата и ни доближава до сърцевината на техния замисъл.

Но повече от всичко го тревожеше мисълта дали читателите ще разберат идеята му да драматизира хода на времето, забавянето на времето, сякаш самото време бе герой. Понякога се усмихваше сам на себе си при мисълта, че този роман, възникнал от най-съкровените му мисли, вероятно щеше да вирее най-добре в затворени светове.

Наред с това надзъртане в ежедневието, а и в главата на великия писател, читателите имат възможност да се насладят на великолепната проза на Тойбин. „Вълшебника“ отваря вратата към интимния свят на Томас Ман без грам осъдителност и с онази деликатност, която оставя усещане, че четем завладяваща художествена творба.

Вълшебника

Колъм Тойбин

След смъртта на майка си Томас не бе в състояние да прави нищо друго, освен да пише. Когато Катя му предложи да отидат в Италия, той отвърна, че е готов да отиде навсякъде, но едва след като завърши Вълшебната планина.

Междувременно представяше книгите си и изнасяше лекции в съседни градове. Установил бе, че публичните изяви го зареждат с енергия. Часовете преди и след събитие бяха особено плодотворни, хрумваха му нови идеи, нови сцени, с които да оживи романа си.

Споделил бе с Ерика за книгата, но с Катя внимаваше да не говори твърде много за сюжета. Тя знаеше единствено, че действието се развива в санаториум в Давос. Томас написа някои от епизодите, тласкан единствено от мисълта за Катя. Представяше си я като единствен читател на книгата, съзнавайки, че романът съдържа лични за тях теми, включително сцени и герои, които бе заимствал от писмата ѝ. Понякога, докато преглеждаше изписаните страници, се тревожеше, че никой освен Катя няма да оцени напълно какво е създал. Притесняваше се от множеството подробности, от многото герои и дългите философски спорове за бъдещето на човечеството.

Но повече от всичко го тревожеше мисълта дали читателите ще разберат идеята му да драматизира хода на времето, забавянето на времето, сякаш самото време бе герой. Понякога се усмихваше сам на себе си при мисълта, че този роман, възникнал от най-съкровените му мисли, вероятно щеше да вирее най-добре в затворени светове.

Когато текстът на Вълшебната планина най-после бе напечатан и завършен, Томас съобщи на Катя, че е получила колет. Когато тя изрази изненада, той ѝ подаде картонена кутия със страниците на книгата.

Наблюдаваше я внимателно, когато седнаха на вечеря, но Катя само се усмихна загадъчно, а после, когато стана от масата, отново се усмихна и заяви, че е много заета и трябва да се върне към работата си.

Напоследък Голо проявяваше неутолимо любопитство към родителите си и по-големите си брат и сестра. Ако никой не знаеше къде са Ерика и Клаус, Голо винаги бе в течение.

Томас често го засичаше да се навърта пред кабинета му. Един ден Голо го причака и го попита дали знае какво чете майка му.

– Защо се интересуваш?

– Защото се смее през цялото време. Доколкото разбрах, чете новата ти книга, но твоите книги не са смешни.

 – Някои хора ги намират за забавни.

– Не, мисля, че се заблуждаваш по този въпрос – отвърна Голо, смръщен като някой професор.

По време на разходката Томас очакваше, че Катя ще спомене нещо за романа, но тя зачекна само обичайните въпроси, които ги тревожеха – финансовото състояние на Лула и лудориите на Ерика и Клаус.

Когато една сутрин Катя се появи пред кабинета му с поднос с кафе и бисквити, Томас разбра, че е прочела книгата.

– Имам много да говоря – започна Катя. – Радвам се, че си ме превърнал в мъж, при това много мил мъж. Но това са дреболии. По-важното е, че сега всичко ще се промени, и за двама ни.

– Заради книгата?

– С нея сериозността ти излиза на преден план. Книгата прелива от сериозност. Ще я прочете всеки германец, който се интересува от литература, ще я четат по целия свят.

– Не мислиш ли, че се получи наша си, лична книга?

– Така е. Но това не интересува никого освен мен. Нужни ти бяха години да я напишеш. И сега е моментът всички да я прочетат. Това е книга, уцелила момента.

За автора

Колъм Тойбин е роден на 30 май 1955 г. в Енискорти, Ирландия. Романист, автор на разкази и есета, журналист, драматург, литературен критик, поет. Университетски преподавател (Колумбийски университет, Манчестърски университет). На български е познат с романите „Маестрото“, „Бруклин“, „Нора Уебстър“, „Разказът на нощта“ и „Светлина в черната вода“ и със сборника с разкази „Празното семейство“. В списание „Съвременник“ излиза и откъс от романа му „Евангелие от Мария“. Сред нехудожествените творби на Тойбин има книги за Барселона, за Дъблин и дъблинчани, за живота на хомосексуалния мъж от Оскар Уайлд до Педро Алмодовар, за писателите и техните семейства. Също монография, посветена на американската поетеса Елизабет Бишъп. След „Вълшебника“ – романа за Томас Ман, през 2023 г. излиза и своеобразно продължение на „Бруклин“ – „Лонг Айлънд“.

Колъм Тойбин е носител на някои от най-престижните литературни отличия, включително International IMPAC Dublin Literary Award, Costa Novel Award, неколкократен финалист за Man Booker и т.н.

Тойбин е писател на сдържаната емоция и умерения жест. По неговите думи „писането произхожда от тишината“ и това се долавя осезаемо в книгите му. „Да завършиш роман е почти като да сложиш дете да спи – казва той пред Guardian, – няма как да го направиш рязко и отведнъж“.