Британският писател Тим Колинс превръща децата в детективи

Шаро Холмс, най-великият кучешки детектив в света, е повикан да разреши нов загадъчен случай. В „Шаро Холмс и проклятието на маската на фараона“, издание на „Ентусиаст“, читателите ще бъдат главните помощници на прозорливия Холмс и приятеля му доктор Котсън. Забавната история включва 25 игри и задачи, сред които откриване на разлики в изображения, разшифроване на кодове и логически главоблъсканици.

Шаро Холмс и неговият доверен помощник доктор Котсън се отправят на заслужена почивка в Египет, където разбират, че много ценна маска е била открадната. За тяхна изненада те са главните заподозрени. Смелите герои ще трябва да се измъкнат от гробницата на котешките царе и да развалят проклятието на фараона, за да докажат, че са невинни. Приключението им ще ги изправи пред невиждани досега древни мистерии, които бързо трябва да разгадаят, за да хванат истинския крадец навреме.

Забавните въпроси, скритите в илюстрациите послания, заплетените лабиринти и загадки ще превърнат малките читатели в истински детективи, които заедно с Холмс и Котсън ще разрешават най-сложния им случай досега.

Шаро Холмс и проклятието на маската на фараона

Тим Колинс

ПЪРВА ГЛАВА

Къде, за бога, беше Хейстингс? Старият ми приятел беше казал, че ще ни чака пред кафенето на пазара, но нямаше и помен от него.

Виждах стотици котки, които се тълпяха около сергиите с храна, но никоя от тях ни най-малко не приличаше на него. Запитах се дали изобщо щях да го позная след толкова време.

Не бях виждала Хейстингс, откакто преди десет години беше заминал за Египет, за да основе антикварен магазин. Бях му писала веднага щом направихме резервация за почивката си в Ел Коте, голям град на река Нил, и много се бях зарадвала, когато беше отговорил и ни беше казал къде да се чакаме.

Но не изглеждаше да е наблизо. Дали бях сбъркала часа?

Холмс стоеше до мен, скръстил лапи.

– Трябва да е тук някъде – казах. – Отваряй си очите на четири.

Вдигнах лапа, за да предпазя лицето си от силното слънце, и се огледах.

– Винаги си отварям очите на четири, Котсън – каза Холмс. – Нищо не ми убягва. Забелязваш ли онази чакалка?

Посочи към животно, което се приближаваше към сергия за плодове наблизо.

– От гладката козина под очите ѝ познавам, че обикновено носи очила, но днес не ги е сложила. Мисля, че ги е забравила и се съмнявам, че нещата ще завършат добре.

След секунда чакалката се блъсна в сергията, а портокали и ябълки се затъркаляха на земята. Зебрата, която държеше сергията, я погледна намръщено.

– Нали ти казах – отбеляза той.

Аз въздъхнах. Холмс е най-великият детектив на света и обожава да открива следи. Но се надявах да престане, докато сме на почивка.

– Много впечатляващо – отвърнах. – Но трябва да потърсиш Хейстингс. Козината ми беше много по-дълга при последната ни среща, така че би могъл направо да ме подмине.

– В такъв случай вероятно трябва да погледнеш наляво – каза Холмс. – Има котарак с бял костюм, който изглежда като ушит от шивачите от „Барклис“ в Лондон. Несъмнено някога е живял в нашия велик град.

Обърнах се. Хейстингс наистина чакаше наблизо. Козината му беше посивяла, а бузите му бяха по-закръглени, но си беше същият котарак, с когото бяхме седели на един чин в часовете по котешка история. Носеше златен медальон с котешко око, който проблясваше на слънчевата светлина, докато той прекосяваше площада.

– Хейстингс! – извиках.

– Котсън! Изобщо не си се променила! – каза той с високия си дълбок глас и ме придърпа в прегръдката си. Медальонът му се притисна към гръдния ми кош.

Той ме пусна и сграбчи лапата на Холмс.

– А вие трябва да сте прословутият приятел на Джейн – каза. – Новините за таланта ви са стигнали до тази част на света, дори и да не ви се вярва. Тук получаваме бройки от „Сутрешен териер“, макар и след време.

– Издание, достойно за пода на всяка котешка тоалетна – каза Холмс.

Пред кафенето имаше големи маси, над които хвърляха сянка широки бели чадъри. Хейстингс ни заведе при една и щракна с пръсти. Сервитьор газела се втурна към нас, следван от трима помощници сурикати. Наля ни вода, а сурикатите се наредиха зад него.

– Добър ден, Иби – каза Хейстингс. – Ще поръчаме свръхголямото плато.

Сервитьорът го записа в бележника си и се отдалечи с препускане, следван от помощниците си.

Изгълтах водата. Беше ми толкова горещо, че се чувствах, сякаш от ушите и ноздрите ми всеки момент щеше да започне да изскача пара.

– Е, как ти се струва животът в Ел Коте? – попитах.

Хейстингс посочи претъпкания площад пред нас. Наоколо се носеше тропотът от копитата на магарета, импали и окапита, а между тях се провираха кучета с бели къси панталони и котки с черни кафтани.

– Изненадвам се, че има нужда да питаш – каза той. – Виж колко оживен е градът. Човек никога не може да се отегчи. А и времето е страхотно през цялата година.

Виждах защо на приятеля ми толкова му харесваше. У дома се случваше да чакам със седмици за достатъчно слънце, под което да се изтегна. Тук можех да го правя всеки ден.

– Освен това ми харесва да работя с антики – каза Хейстингс. Усмихна се и се облегна на стола. – Изглежда, че имам талант да откривам старинни и ценни предмети.

Сервитьорът се върна и сложи на масата ни чинии с гореща храна, а помощниците му подтичваха насам-натам зад него.

– Яжте! – каза Хейстингс. – Добър апетит! Това е един от най-изисканите ресторанти в града.

Сложих с лъжица от котешкия кускус в чинията си и го опитах. Съчетанието от парчета риба тон, желе и нарязани на едро люти чушки беше превъзходна, но устата ми скоро пламна като останалата част от тялото ми.

Холмс сложи няколко парчета пиле на грил и лук върху парче безквасен хляб и отхапа.

Втренчи се в Хейстингс.

– Ръцете ви изглеждат много силни за антикварен търговец. Изглежда, че сте наострили ноктите си. А в краищата им има петънца от златна боя.

Хвърлих поглед към Холмс и се намръщих.

– Ще спреш ли да оглеждаш под лупа всеки? – изсъсках. – Предполага се, че сме на почивка.

Хейстингс се изсмя гърлено и удари по масата с лапата си. Чиниите ни едва не подскочиха.

– Не се притеснявай – каза той. – За мен е удоволствие да видя как работи великият Шаро Холмс. Вярно е, че трябва да поддържам форма за работата си. Трябва да вдигам маси, легла и статуи, а също и по-дребни предмети. А що се отнася до ноктите ми, с тях чистя праха от скъпоценни артефакти.

Пробвах няколко парчета яхния от сьомга. Беше не по-малко вкусна и пикантна от другото ястие.

– Но стига за мен – каза Хейстингс и се обърна отново към мен. – Какво ви води в нашата велика земя?

– Просто сме на почивка – казах. – Дори детективите имат нужда от отмора от време на време.

– Е, тук има толкова много за разглеждане – каза Хейстингс и се ухили широко. – Мога да ви покажа храмовете, басейна, кралските стълбове за чесане. Знаехте ли, че тук имаме най-големия музей на канапа? Бихте могли да прекарате цял ден там.

Музеят ми се стори голямо развлечение. Веднъж намерих топка канап зад дивана вкъщи и ми трябваха осем часа, за да я разплета.

– Боя се, че няма да имаме време за тези неща – каза Холмс. – Тази вечер ще се качим на кораб за разходка по Нил и ще потеглим към гробницата на цар Тутанкотмон.

Устата на Хейстингс увисна в намусена гримаса. Той впери зелените си очи в Холмс.

– Ако бях на ваше място, нямаше да припарвам до нея – предупреди ни. – Забравете за тази екскурзия.

Не исках да се държа грубо със стария си приятел, но беше изключено да отменим екскурзията. Откакто древната гробница и златната маска на стария котешки фараон бяха открити преди няколко месеца, изпитвахме отчаяно желание да им хвърлим един поглед.

– Дошли сме отдалеч, за да ги видим – казах. – Едва ли бихме могли да се откажем сега.

Хейстингс се наведе към мен.

– В такъв случай трябва да ви кажа истината – поде. – Над това място тегне проклятие. Всеки, който влезе в гробницата и погледне маската, ще бъде сполетян от лош късмет… завинаги.

Хейстингс спря и се огледа.

– Дори се говори, че мумията на Тутанкотмон ще се съживи и ще отмъсти на натрапниците – прошепна. – Наистина ли искате да поемете този риск?

За автора

Тим Колинс е родом от Манчестър, но в момента живее в Лoндон. Той е автор на над 30 детски заглавия. Неговите книги са преведени на повече от 30 езика и печелят редица награди във Великобритания и Германия включително „Manchester Fiction City award“ през 2011 г. и „Lincolnshire Young People’s Book Award“ през 2012 г.