След 18 години мълчание, Тодора Радева ни предлага нова доза от своята „прецизна, изящна, нюансирана, сложна в значенията си и едновременно внушаваща лекота проза“ (Мирела Иванова).

С логото на издателство ICU и под редакцията на Биляна Курташева излиза своеобразното продължение на сборника с разкази „Седем начина да увиеш сари около тялото“ (2005). Новата колекция „Едно възможно начало“ заплита 18 истории за болките, травмите, лутанията и самотата на всеки от нас тук, днес.

Някои от героите – Рая, Калоян, Иво, Нора – преминават от разказ в разказ и създават мрежа от сюжети, в които читателят има възможност да проследи състоянията им в нови ситуации. Поставени в нов контекст, дори познатите вече разкази зазвучават с още по-дълбока психологическа достоверност, придобиват нови пластове смисъл и подчертават онази пряма и сурова връзка с неврозите на днешното. Героите се лутат из себе си и изкарват на показ белези и рани, които обикновено самосъхранително замитаме някъде в ъгъла.

Началото на тези разкази често е нещо дребно, размяна на реплики или обикновена житейска ситуация, които отключват сюжета. Оттам поемаме навътре, към раздробения на парчета собствен свят, който би могъл да се слепи чрез любовта, чрез миналото, чрез изкуството, но много често си остава рана.

Всеки разказ в тази книга ни отвежда право в сърцевината си, където тупти топлият зародиш на история, която вече е започнала и вероятно ще продължи. Героите се срещат и разделят из познати ни улици и площади; в домове, които и ние сме обитавали един ден или цяла вечност; в градове, някога наши; в тела, чиято болка продължава да ни държи будни, заедно, дори когато сме сами. Приятелство, любов, самота, непринадлежност, копнеж за близост, загуба… Тодора Радева пише на език, който незабелязано влиза в живота ни и разказва нашите истории. И така отнема частица от несподелимостта им. (Надежда Радулова)

Едно възможно начало

Тодора Радева

Капана

5.

Всички важни моменти в живота на Рая бяха свързани с дъжда. Валеше, когато майка ѝ счупи 37-те прозореца на къщата им в Първомай. После започнаха да се въртят, хванати за ръце, и да пеят – Тра- ла-ла-ла-ли-нека да вали. От дъждеца-ах-нас не ни е страх. Валеше и когато майка ѝ катастрофира. Не на погребението. В деня, когато се случи. Валеше и в нея, когато не можеше да заплаче над ковчега ѝ. Когато трупаше локви от болка, някъде около сърцето си. Нека да вали.

На четвъртата сутрин за Рая Калоян беше просто още една болка. Тогава тя не знаеше, че той ще остане, че ще търси себе си с такава упоритост, че накрая ще открие нея. Ще избяга, а после ще се върне. Тази сутрин – когато стана още по-задушно, защото дъждът не успя да разхлади – Рая си помисли, че идва момент, когато човек няма нужда от любов. Почувства се странно, сякаш хамелеон, изведнъж изгубил способност да си променя окраската. Но си помисли, че идва момент, в който не си готов да правиш всичко, което любовта изисква, да участваш в игрите ѝ. Когато вече не искаш да изживяваш поредната история с предизвестен край. Да се убеждаваш, че любовта не е и това, не е и следващото, и изобщо нищо, което си преживял и което може да ти се случи.           

На четвъртата сутрин Рая излезе да купи плодове. Не се върна до вечерта. И още два дни след това.

Калоян за първи път нощува сам в къщата. Тя изведнъж му се стори призрачна, дочуваше странни шумове, обзе го страх, че някой ще дойде, че може да падне, докато спи, че ще се случи нещо лошо. Почувства се мръсен и за първи път се запита какво всъщност прави. На сутринта излезе. Уличката се оказа малка, с изоставени, олющени къщи и няколко дюкянчета, претъпкани със залежала прашна стока. Хлябът беше поскъпнал с 14 лева, а по телевизията пак въртяха Туин Пийкс. От вестника разбра още, че доларът е над 200 лева и ако се задържи така, 12 банки ще фалират. Че пловдивски тийнейджър се е отвлякъл сам и иска 1 милион лева, за да заведе гаджето си в чужбина и да си купи маратонки. Че 1,5 милиарда от хората по света са луди или в депресия, а Пепси Кола започва нова игра. Че 85 процента от българките са с провиснали дупета, но затова пък стрелците ще се наслаждават на любовта.

Калоян захвърли вестника и се опита да намери къде се продават пирожките, които Рая носеше за закуска. Не успя и седна в някакво заведение, за да събере мислите си. Сервираха му рядко и безвкусно кафе. Понечи да звънне на приятеля си, при когото беше отседнал, но се оказа, че номерът е останал в раницата му в къщата. Реши, че трябва да приключи тази история и да се върне към търсенето на ръкописа, заради който беше дошъл в Пловдив. Но два часа обикаля безцелно града и мислеше само за Рая – къде ли е отишла, защо изчезна така внезапно. Накрая се върна в къщата, решен да я чака.

Рая не се появи и вечерта. Някъде към полунощ Калоян вече бе преполовил бутилка уиски и ровеше напосоки из къщата. Искаше да разбере нещо повече за нея. А отвътре го разяждаше съмнението, че тя е в някоя съседна къща, с някой друг. Град сводник, това се оказа Пловдив, помисли си той малко преди да заспи. Уж предлага нещо изключително, а всъщност ти сервира поредната банална история.

На другия ден отиде до Галерия Евмолпия, където се запозна с Рая. Изпи три бири във вял разговор с продавачката, докато се появи собственикът. Той му каза, че Рая не е идвала и че всъщност не се отбива често тук.

– Не ѝ се връзвай, тя си е такава.

– Каква?

– Странна птица. Не си нито първият, нито последният, който пита за нея. Прави каквото си поиска. Има едно приятелче в Капана, Иво се казва, можеш да я потърсиш там. Всъщност, ако я видиш, кажи ѝ, че продадох една от картините ѝ, да дойде да си вземе парите.

На Калоян не му хареса начина, по който този мъж се усмихваше, когато говореше за Рая. През цялото време се питаше дали е спал с нея. Представи си го как се увива около тялото ѝ като змия.

Когато Рая се върна, той я попита, а тя се засмя. Любиха се грубо, изтощаващо, незадоволително и въпросът остана да виси – над дупката в средата на къщата, над дните, в които я търсеше, над този град, който предлага само илюзии.

Фрагмент от разказа „Капана“, включен в сборника на Тодора Радева „Едно възможно начало“

За авторката

Тодора Радева е културен мениджър и писател. Завършва Културология в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на сборника с разкази „Седем начина да увиеш сари около тялото“, който печели националната награда за дебют „Южна пролет“ (2005). Книгата е представяна на различни литературни фестивали в Созопол, Виена, Кикинда, Белград, Лайпциг, Франкфурт, Дармщат, Хайлдербег и е издадена на немски език през 2015 г.

Тодора е създател на фондация „Прочети София“, реализирала проектите „Литературни срещи“„ Скритите букви“ и „Литературни маршрути“. Програмен директор на „Софийския международен литературен фестивал“ от 2013-та до 2020 г.

„Езикът е наш дом точно толкова, колкото и градът“ сподели с нас Тодора Радева в един много специален епизод на поредицата Зад завесата:

Зад Завесата на Скритите букви – с Тодора Радева, Боряна Зафирова и Кирил Златков (видео)

За редакторката

Биляна Курташева е доктор по теория и история на литературата, доцент в Нов български университет. Награждаван автор на две литературно-критически книги. Биляна Курташева е съосновател и редактор на независимото списание за литература „Витамин Б“, а от 2000 г. е главен редактор на „Следва“, списание за университетска култура и хуманитаристика, издавано от Нов български университет.

Премиерата на сборника ще бъде на 14 март 2023 от 19 ч. в Топлоцентрала. В началото на събитието танцови миниатюри с хореограф Цвета Дойчева и сценография на Ева Вентова ще потопят гостите в света на книгата. След това представянето ще продължи с разговор с Биляна Курташева.