Авторката на изследването изкуствоведката Елисавета Станчева за изданието“

„Още когато се появява преди двайсетина години издателска къща „Знаци“ с чиято марка излиза изследването на Елисавета Станчева за художника Йоргос Гунаропулос „Триумф на светлината“, прави впечатление с насочването си към автори и заглавия, които говорят за сериозни неща и провокират приятно мисленето и асоциативността на читателя“. Впечатленията за богатата и културно-исторически полезна издателска дейност на ИК „Знаци“, споделени тук, са на Сабина Павлова, езиковедка, теоретик и историк на превода, която съпътства участието на изд. „Панорама“ на СПБ в алеите на книгите. Мнение на професионалист, който се стреми да има общ поглед върху преводната, а и новата авторска литература у нас.

И тази година ИК „Знаци“ имаше участие на фестивала в Бургас „С книга на плажа“ (8-13 август), където бургазлии и гости на града откриваха следващата си любима книга сред изложителите пред Флората в Морската градина. Организатор бе Експозиционен център „Флора“ – Бургас. Книгата „Гунаропулос. Триумф на светлината“ бе представена на 12 август на фестивала „ С книга на плажа“. В нея изкуствоведката Елисавета Станчева проследява житейския и творчески път на родения в Созопол художник. Книгата се издава от ИК „Знаци“.

Основателка и управителка на изд. „Знаци“ е топ журналистката Румяна Емануилиду, омъжила се за грък. Нейната дъщеря Лора Стаматис е телевизионна журналистка и работи като кореспондент на Националната телевизия от Бургас.

Освен книги за изкуство, издателството има и отлични поредици с книги за деца – енциклопедии – оформени текстово и визуално според възрастта на децата, познавателни разкази за музика, рисуване и т.н Сред издадените от него заглавия са и биографични книги за бургазлии с местно или национално значение като „Пандира и останалите бургазлии“ с автор Румяна Емануилиду. Всеки град или село си имат своите чешити. В това отношение Бургас е колоритен. Книгата разказва за оригиналния самобитен талант на Петко Благоев – Пандира, когото се опитват да пречупят в Белене и за други бургазлии от миналия век – широко скроени, бохеми, обичащи живота.

„Пандира имаше специфичен речник и начин на изразяване, а историите му са безброй. Той е от приказните хора. Умря един град с него“, пише режисьорът Рангел Вълчанов.

А друг един талантлив бургазлия, поетът Христо Фотев го обрисува така: „Петьо Пандира беше един спомен, намек за Дон Кихот. Един тъжен човек, обичан и неразбран, струва ми се, по-скоро ненавиждан. Ненавиждан най-вече, колкото и парадоксално да звучи, от хората, които всекидневно го обкръжаваха. Той умря неразбран. Всички го смятаха за смешен, а той беше дълбоко трагичен човек“.

„Румяна Емануилиду има и много лек език и разказвачески похват. Откривам го сега като чета „Пандира“, казва Сабина Павлова.

Неотдавна от „Знаци“ се появи и второ преработено и допълнено издание на „Завещаното от Юлия Огнянова“, което съдържа писмото-завещание на театралната режисьорка до нейните ученици и последователи като един от възможните варианти за правене на театър, както го определя самата тя. Книгата съдържа и пълния списък на реализираните от Юлия Огнянова като режисьор постановки.

„Издателката на „Знаци“ има и силно развит усет за стойностното у другия, което е в полза на хората. Това открих в начина по който е структурирала книгата си за Юлия Огнянова и цитатите от режисьорката, които е подбрала“, отбелязва Сабина Павлова.

На есенния панаир на книгата (4 – 10 септември) Алея на книгата в София водещите български издателства, а сред тях и „Знаци“, представиха свои нови издания. Заслужава да обърнем специално внимание на издателските посоки задавани от „Знаци“.

„Гунаропулос. Триумф на светлината“ е двуезично издание, на български и на английски език, проследява в години и дати живота на художника, и показва илюстрации на най-известните му картини, включени са и семейни снимки. Посветено е на срещите във времето – с виденията от миналото, с носители на изгубената родина, с редица странници, обитаващи полето на творческото въображение – сред тях намираме Жорж Папазов, поета-сюрреалист Андреас Ембирикос, родения в Бургас поет, писател, публицист марксист Костас Варналис, Дечко Узунов, Марк Шагал. Освен задълбочено изследване, посветено на непрекъснатата връзка на Гунаропулос със Созопол, книгата съдържа подробно и богато илюстрирано животоописание, както и албумна част с произведения, постъпващи като дарение от наследниците на художника в ХГ Созопол.

Авторката Елисавета Станчева разказва откъде тръгва замисъла и какви нови пътища отваря книгата й за Гунаропулос: „Изданието е „плод на ентусиазъм, но едновременно с това и на усилията на доста професионалисти. Започна като малък каталог към изложбата в Созопол и се превърна в това, което е. Аз прецених, че има смисъл да обърнем внимание на българската връзка. Книгата е посветена на корените на Гунарополус. Оказа се, че за гръцката страна тази информация е непозната. Ползвала съм български източници, такива, които досега не са били обект на интерес. Има запитване от гръцките библиотеки, от самия музей на Гунарополус в Атина“.

Художникът е роден в Созопол през 1889 г., но през 1904 г. заедно със семейството си заминава да живее и учи в Атина. Запазва обаче завинаги морето и града в сърцето си, които често го вдъхновяват, когато рисува.

„Гунаропулос е малко познат на съвременните жители на Созопол. Ентусиастите и ценители на неговото изкуство, решили да припомнят на созополчани кой е той, се свързахме с наследниците му в Гърция. Те подкрепиха начинанието за организирането през юни на изложба с картини на художника, както и да бъде открит негов бюст в града“, разказва Елисавета Станчева. Изложбата с произведения на Гунаропулос в Общинската художествена галерия на Созопол е открита на 3 юни като част от програмата на франкофонския фестивал „Солей“. В същия ден в Стария град на Созопол е открит и паметник на художника, дело на скулптура Митко Гълъбов. На 27 август в лятното кино на Созопол при при силен интерес от страна на публиката преминава премиерата на документалния филм „Йоргос Гунаропулос от Созопол“ на Елисавета Станчева и Ясен Харалампиев. Филмът проследява житейския път на художника, преплитайки го със спомени, фантастични истории и разказ за търсенето на корените в днешния свят. Предстои неговото представяне през есента в София, както и на международната фестивална сцена.

Гунаропулос за Созопол

„Моят град се нарича Созополис, ние го наричахме Зополи, и се намира на Черно море в България. Той е построен върху висок скалист бряг, който прилича на дълъг и тесен език. Спомням си за Созопол, когато искам да разбера какво представлява изкуството и обсебилото ме желание да приложа в художествената си дейност това, което съществува и не се вижда.“ Тези думи на Йоргос Гунаропулос споделени по Атинското радио през 1972 година и до днес отекват в спомените на някои от по-възрастните созополчани. Те знаят, че в крайморското им градче е роден известен творец, още в младините си получил признание в Париж и затвърдил мястото си сред най-значимите гръцки художници на своето време, но също така знаят, че напускайки Созопол в началото на 20 век, той никога повече не се завръща в бащиния си дом.

Спомените си от Созопол Гунаропулос претворява в своите картини, изпълнени с мистични образи и пейзажи, обляни от светлина – светлината, която той е съзерцавал в детството си. „Роден съм с лице към морето – ще отбелязва често художникът – а в родния ми град се намираха фантастични неща.

„Колкото повече остарява човек, толкова повече той се връща към своите детски видения“, заключва Гунаропулос в чието творчество светлината триумфира, а нейните извори, „живото чувство, което е най-важното в рисуването“, намираме в Созопол.

Елисавета Станчева е изкуствовед с фокус на интерес в областта на графичните изкуства. Има публикации, свързани с рисунките на Константин Щъркелов и Христо Берберов, отпечатъците на Павел Вълков, фотографиите на Петър Морозов, както и две монографични изследвания, посветени съответно на карикатуристите Константин Каменов и Теню Пиндарев. Освен куратор на редица изложби, тя е сценарист и режисьор на документалните филми „Христо Берберов. Портрет на един художник“, „Йоргос Гунаропулос от Созопол“ и „Нестинарка – голямата среща на Марин Големинов и Цанко Лавренов“.

Румяна Емануилиду е от Русе, живее в Бургас. Учила е във Варна, Шумен и София. Има три специалности – в областта на театъра, литературата и маркетинга. От 1989 година е журналистка. През това време е кореспондент на радио „Свободна Европа“, след това на неговия приемник Обществено радио „Нова Европа“ (спряло да излъчва през 2006 година) и на вестник „Континент“ (спрял да излиза през 1999 г.).

Публикуваните в печата разговори с творчески личности събира в книга за 10-годишнината от демократичните промени в България и така се ражда поредицата „Лица“, от която са издадени пет сборника и над десет монографии. Издала е пет сборника: “Лица 1″ (1999), “Лица 2″ (2000), „Лица 3“ (2002), „Лица 4“ (2003), „Лица 5“ (2016). В тях са събрани творчески портрети на над 80 човека от духовната сфера.

Автор е на монографиите „Люба Колчакова – Танцуващата“ (1999, 2005), „Кирил Дончев за звукоблудството“ (2000), „Петър Слабаков, който знае 3 и 300“ (2004), „Димитрина Савова за изкачването на Фудзияма“ (2006), „Цветана Гълъбова – Сатирата. Румяна Емануилиду – Полковникът-гълъб“ (2007), „Георги Шагунов – само два тона за мен“ (2008), „В сърцето на Афродита/Оцелелите дневници“ (2014), „Руси Стоянов – ловецът на чудеса“ (2016), „Юлия Огнянова – автопортрет за разпознаване“ (2016), „Пандира и останалите бургазлии“ (2008, 2019) и други.

Автор е на немалко изследвания, свързани с историята на театъра, музиката и други изкуства и сфери на дейност, сред които са „Юлияда“ (2009), „Театърът АБ“ (2010), „Музикален Бургас“ (2011) и други. Председател е на Сдружение „Общество за духовни изяви“ с филиали в Бургас, Пловдив и Варна, което издава списание „Изгрев“.

Здравка Михайлова, Атина

Музеят на Г. Гунаропулос в Атина е на адрес:

6 Gounaropoulou St., Ano Ilisia, 15771, Athens
Тел: 210 7777601, 210 7487657

Εγκαίνια αίθουσας αφιερωμένης στον Γιώργο Γουναρόπουλο στην Πινακοθήκη Σωζόπολης

Το Σάββατο 3 Ιουνίου πραγματοποιήθηκαν τα εγκαίνια ειδικής αίθουσας αφιερωμένης στον Γιώργο Γουναρόπουλο στην Πινακοθήκη της Σωζόπολης, στη Βουλγαρία. Η αίθουσα θα στεγάζει μόνιμα τη δωρεά των εγγονών του καλλιτέχνη, Μαρίας και Δέσποινας Γουναροπούλου, η οποία περιλαμβάνει εννιά ζωγραφικά έργα, προσχέδια και προσωπικά αντικείμενα του ζωγράφου. Ο Γιώργος Γουναρόπουλος «επιστρέφει» έτσι στη γενέτειρά του, κοντά στα βραχώδη τοπία της Μαύρης θάλασσας που τόσο λάτρεψε και αποθέωσε στη ζωγραφική του.

Στα εγκαίνια της έκθεσης έγινε επίσης και η παρουσίαση πολυτελούς έκδοσης αφιερωμένης στη σχέση του ζωγράφου με τη Σωζόπολη, της Ιστορικού τέχνης Elisaveta Stantcheva.

Νωρίτερα την ίδια μέρα, στο κέντρο της παλαιάς πόλης, έγιναν τα αποκαλυπτήρια ανδριάντα του Γιώργου Γουναρόπουλου από τον Δήμαρχο Σωζόπολης, Tihomir Yanakiev, και τη δισέγγονη του ζωγράφου, Κατερίνα Νέζη. Το άγαλμα είναι έργο του Βούλγαρου γλύπτη Mitko Galabov.

Μέλη της οικογένειας του καλλιτέχνη, από την Ελλάδα και το εξωτερικό, είχαν τη χαρά και την τιμή να παρευρεθούν στις εκδηλώσεις, και φυσικά να γνωρίσουν την πόλη που γέννησε και ενέπνευσε τον μεγάλο καλλιτέχνη. Tο προσωπικό του Μουσείου Γουναρόπουλου προσκλήθηκε επίσης να συμμετάσχει, καθώς συνέβαλε σημαντικά στην τεκμηρίωση του υλικού της μόνιμης έκθεσης αλλά και της έκδοσης που τη συνοδεύει.