От началото на април в репертоара на Театър „София“ изгря постановката „Игри в задния двор“ – ОТКРИТА СЦЕНА ТЕАТЪР СЪЛЗА И СМЯХ (salzaismyah.bg). Пиесата, сътворена от израелската писателка Една Мазия, е по истински случай, а публиката може да й се наслади на сцената на театър „Сълза и смях“ (поради ремонта на сградата на Театър „София“).

Историята проследява срещата на четири момчета и едно момиче, които уж на игра стигат до престъпление. Тя не обвинява едната или другата страна в конфликта, а разказва за оттласването от детството към порива на бушуващите тийнейджърски страсти. Режисьор е Николай Поляков, а женската роля е поверена на младата звезда от трупата на Театър „София“ Елеонора Иванова. Мъжките роли се играят от студентите от НАТФИЗ Даниел Кукушев, Денислав Маринчев, Димитър Стойнов и Рафаел Бижев, които правят своя дебют на професионална сцена.

Сюжетът и впечатленията

В „Игри в задния двор“ непокорната тийнейджърка Двори среща четири момчета, докато се люлее на люлка на площадката в парка. Тя е останала без баща на ранна възраст, има голямо и доста тъмно въображение и почти никакъв страх от неизвестното.  Предизвикателствата и опасностите я привличат. Люшка се между детска наивност, сексуален порив, наивна романтичност, объркани страсти. Момчетата пък са нахакани, будни и авантюристични. Въпреки че на пръв поглед могат да бъдат сложени под общ знаменател „те четиримата“, с разгръщането на пиесата се вижда, че те са различни хора, с различни характери, страсти и ценностна система. Крайната присъда за престъплението е показателна за неравенството между тях, а това остава и леко усещане за липса на справедливост. Но именно тези нюанси във всяко едно отношение изграждат реалността ни, правят я непредсказуема, дръзка и понякога опасна.

Изключително много се впечатлих от таланта на петимата млади хора на сцената. Те дадоха всичко от себе си, раздадоха се за публиката и си личи колко детайлно бяха подготвени да разкажат историята по най-добрия начин. Хореографията беше страхотна и без нея атмосферата на сцената нямаше да бъде същата. Заслужени аплодисменти се чуха в залата, когато публиката трябваше да е най-тъжна, но определено гледахме най-красивия начин за преразказване на сцена на престъпление. Изборът лошото да бъде илюстрирано с красота, а не с ужас, е брилянтен!

Съдебният процес и последвалият разказ за престъпление и наказание правят постановката динамична и непредсказуема, въпреки че основната история се развива в рамките на ден. Петимата герои са едновременно жертви и палачи, обвиняеми и обвинители. Те се лутат между низките си страсти и възвишените си мечти, между привилегията и загубата. Обединява ги чувството за недосегаемост и безнаказаност, което е част от младостта и израстването. Карат ни да се замислим къде е границата между себеопознаването и нараняването на другите? Можем ли да открием себе си без тях? Можем ли да бъдем себе си без одобрението на другите?

Ето, например, поривите на героинята на Елеонора Иванова я карат непрекъснато да търси чуждото внимание и одобрение. Тя има нужда, дори и с измислени истории, да бъде забелязана, оценена… и обичана. Докато в един момент се оказва, че лутането в забраненото я прави не смела и готина, а слаба и наивна. Желанието й да бъде забелязана се сблъсква с болката и страданието. Тя прави грешка след грешка, а преценката й се замъглява от чувствата. Дори и когато в прав текст й се казва, че греши, тя отрича и отблъсква вестоносеца. Отношенията между четиримата приятели пък поставят въпроса за искреността и приятелството. Виждаме как под повърхността на момчешките игри се крие манипулацията, предателството и противопоставянето. Те са заедно, но всъщност не са. Ще разберете защо на сцената на „Сълза и смях“.

В екипа на представлението участват още асистент режисьор – Боян Арсов; сценография – Петя Боюкова; хореограф – Александър Манджуков; композитор – Емилиян Гацов – Елби.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.