В края на ноември една от най-популярните ирландски писателки Лиз Нюджънт беше в България, за да се срещне с почитателите си и да представи новата си книга „Странната Сали Даймънд“ (ИК „Еднорог“). Последният ѝ шедьовър беше отличен на Ирландските литературни награди за Криминален роман за 2023 г.

По време на посещението си у нас, тя даде и специално интервю за Jasmin.bg, в което разказа за любимата си книга от детството, за борбеността и странността на героите си и как се е научила да споделя на съпруга си точно какво иска за Коледа. Поговорихме си за най-мрачните кътчета в човешката душа, за насилието, за това какво би трябвало да е феминизмът днес… и за една чудесна коледна традиция от студена Исландия.

Добре дошла в България! Вие сте тук, за да представите новата си книга „Странната Сали Даймънд“. Нека започнем с това. Каква е странността на Сали?

Сали Даймънд е отшелница. Когато я срещаме за пръв път, тя е на 42 години и живее в дома на възрастния си баща, който тъкмо е починал. Сали няма приятели, тя приема всичко буквално, нищо не оспорва и не е любопитна към света. Така че, когато баща ѝ се шегува, като казва: „Знаеш ли, когато умра, искам да ме хвърлиш на боклука“, тя прави точно това. Разбира се, това я вкарва в полезрението на съседите ѝ, после на полицията и на световните медии, които разкриват коя в действителност е тя. Така ние разбираме, че Сали не е името, което тя е получила при раждането си, както и че е жертва на ужасно и мъчително престъпление.

Ако трябва да изберете само три думи, за да опишете Сали, кои ще са те?

Отшелничка, непоколебима и неспокойна.

Смятате ли, че в днешния свят Сали ще намери спокойствието, което търси?

След книгата – мисля, че да, защото нейната общност, нейните приятели, няма да ѝ позволят да се върне назад. След като оставих Сали на финала на книгата, мисля, че след това тя преподава пиано на деца. Заобиколена е от деца, защото те са на сигурно място с нея. Тя вече се е социализирала повече, научила се да е по-малко странна. Това е животът, който виждам за нея след края на книгата.

Както вече казахте, заради травмата ѝ в миналото, нейните осиновители се опитват да я държат далече от опасностите, за да не бъде наранена отново. Това ли е правилният начин в такава ситуация?

Това е решение на баща ѝ. Нейната осиновителка е по-добрият родител, защото е искала да я накара да отиде в колеж, в университет, да учи, да се среща с хора, да напусне дома си. Тя е искала Сали да се интегрира. Но нейният осиновител е психиатър, а обществото по онова време е било много патриархално, така че една жена не е можела да спори със съпруга си. Той е решил, че Сали не му е просто дъщеря, а е и основният труд в кариерата му и иска да я изучава. Никога не я насърчава да върши нещо, да учи или да има приятели. Едва когато разбира, че умира, той започва да пише тези писма и да се чуди дали не е допуснал грешка. В писмата си той намеква, че е сгрешил, защото вече не може да бъде до нея и да я защитава. Така я оставя напълно сама и съжалява за това.

Нека да поговорим за писането и книгите Ви – героите Ви са много дълбоки, а в сюжетите Ви има много обрати. Не мога да позная какво се случва накрая…

И аз не мога.

Когато пиша книгите си, не зная как ще завършат.

В „Малки жестокости“ (ИК „Еднорог“) в началото не знаех кой брат е в ковчега. Реших го, чак когато стигнах до финалната част с Оскарите. Вкарах братята в ситуация, в която всички да се мразят достатъчно, за да може всеки един от тях да убие другия.

Винаги започвам книгите си от първото изречение. После решавам кой казва това изречение. Също така, сюжетите винаги започват с последиците от  значимо основополагащо събитие. В „Малки жестокости“ единият от братята тъкмо е починал; в „Странната Сали Даймънд“ е починал бащата; в „Загадката Оливър“ (ИК „Еднорог“) главният герой е пребил жена си и тя е в кома; в „Стаено зло“ (ИК „Еднорог“) двама съпрузи тъкмо са убили млада жена.

Вие сте известна и с това, че сте писала истории за деца. Как се стига от истории за деца до трилъри, които разкриват най-тъмните кътчета на човешката душа?

Да, пишех истории за племенниците си. Първоначално учих за актриса и преподавателят ми по актьорско майсторство в края на учебната година каза – „Всеки път, когато правиш импровизации или пишеш сценарий, някой умира“. По тази причина смятам, че това винаги го е имало в работата ми за възрастни – нещо зловещо, нещо лошо, което да се случи. Обичам и да чета такъв тип неща, да пиша, да гледам по телевизията. Само мрачни истории.

Лесно ли се описва душата на злодей? Колко проучвания правите за книгите?

Не правя много проучвания, докато не стигна до края на книгата и завърша историята. Тогава се връщам назад, за да се уверя, че всичко е възможно да се случи. Няма значение колко е възможно, стига единствено да е. В „Загадката Оливър“ имах дилемата дали е възможна ситуацията чернокожа майка  да има напълно бял син. Положих огромни усилия, за да намеря професор по антропология, за да ми потвърди, че това е възможно. Вероятността е много малка, но я има. Това е всичко, което ми трябваше.

Кое е по-лесно за описване като герой – мъж или жена злодей?

Имала съм и двата случая. Мъжете са по-прями. Те не умуват, както често правят жените. Всеки път, като кажа това и съпругът ми се побърква. Той твърди, че размишлява и има съмнения в себе си. И все пак – мъжете имат повече увереност. Помня, че когато работех в една телевизия, се отвори свободна позиция за изпълнителен продуцент на спортен канал. Един колега, с когото работехме едно и също нещо за сапунена опера, също нямаше опит със спортно съдържание. Но той реши да кандидатства и аз се зачудих как така си мисли, че ще го вземат. Поканиха го на интервю, накрая не получи работата, но по никакъв начин не се поколеба дали да пробва. Това не бих го направила, дори в сферата, в която работя – не бих кандидатствала за такава важна работа, защото не се имам за такава.

Мисля, че жените са сурови към себе си, те съдят себе си много по-строго от мъжете.

Когато мъж каже нещо, той го мисли. Когато жена каже нещо, тя го подразбира. Например, когато в началото се събрахме с мъжа ми и веднъж се ядосах за нещо, той ме попита – Добре ли си? И аз отговорих: Добре. Казах добре, но имах предвид – О, ти си най-лошият човек на света. Ето защо казвам, че жените се изразяват по-неясно от мъжете. И така… с годините се научих да казвам на съпруга си какво наистина искам за Коледа, защото просто няма смисъл да го оставям да гадае. Една жена трябва да казва на един мъж какво иска.

Защо мислите, че хората се увличат по мрачни истории и книги?

Мисля, че хората четат криминална литература, защото в повечето случаи лошият бива заловен накрая. Особено в детективската литература, тази по-мека и уютна криминална литература като на Агата Кристи. Извършителят винаги е заловен. В моите книги – не толкова често. Това е привличането.

Живеем в много несправедлив свят и в детективската литература има справедлив край. Редът е възстановен и има справедливост.

Имате ли за цел и да повишите общественото внимание спрямо престъпността и насилието?

Това не е нещо, което съм си казала, че трябва да правя, но е страничен продукт от това, с което се занимавам. Във всичките си книги пиша за мизогинията, защото в нашия свят това е огромен проблем. Например, в моята работа, когато един мой колега се ожени, той получи повишение, нова длъжност и допълнителни 10 000 евро на година. Защото се ожени… И така, когато аз се омъжих, казах на шефа си – „Къде ми е повишението?“ И той отвърна – „Но ти си казвала, че не искаш да имаш деца, а Дейвид иска да има семейство“. Какво общо въобще има това с работата ми?! Ние вършим същото количество работа.

Добре. Тогава как бихте определила феминизма днес?

Феминизмът днес е много объркващ. Някои хора смятат, че феминизмът е правото на жената, да речем, да ходи гола по улицата и никой да не я докосва. Това за мен не е феминизъм. Мисля, че феминизмът трябва да означава равни възможности за мъжете и жените във всички аспекти на живота. Разбира се, не смятам, че една жена трябва да бъде нападана, ако ходи гола по улицата. Смятам, че е глупаво и опасно нещо да се излагаш на риск. Мисля, че порнографията има ужасен ефект върху младите жени днес, защото те растат с виждането, че трябва да се харесват на мъжете. Това е толкова погрешно и сбъркано. И мъжете, и жените трябва да се наслаждават на секса.

Нека обсъдим нещо по-лично. В предишни интервюта сте споделяла, че сте намерила подслон в литературата още от детска възраст поради здравословното Ви състояние. Коя беше любимата Ви книга?

О, тя е с изчерпан тираж, вече не съществува. Това беше първата книга, която прочетох и съдържаше повече думи, отколкото картинки. Това беше и първата книга, която купих със собствени пари, които спестих. Най-хубавата покупка, която някога съм правила – да купя първата си книга със собствени си пари.

Наричаше се „Мечетата от магазина за обувки“ (заглавието е на редактора) от Маргарет Дж. Бейкър. В нея се разказваше за плюшени мечета, които са в магазин за обувки, за да забавляват децата. Идеята е да успокояват децата, докато майките им им мерят обувчици. През нощта плюшените мечета оживяват и и им се случват най-различни приключения. Имаше и едно младо момиче, което работеше в магазина за обувки и беше много бедно. Те му помогнаха да прекара една фантастична Коледа. Това е прекрасна коледна история. Тази книга остана в главата ми с години. Опитах се да я намеря в днешни дни и беше много трудно – търсих в библиотеки, сайтове за стари книги, за антикварни книги. В крайна сметка, намерих копие, което беше изхвърлено от библиотека някъде в САЩ, мисля, че ставаше дума за щата Минеаполис.

Харесвам един Ваш цитат от друго интервю: „Хората ме наричат смела, но аз се чудя какво е смелото в това да оцеляваш, да живееш и да се справяш с нещата? Имам това увреждане от шестгодишна възраст, когато получих мозъчен кръвоизлив. Не можете да очаквате светът изведнъж да се адаптира към вас, вие трябва да се адаптирате към света”. Мислите ли, че светът позволява на хората да се адаптират?

Хората трябва да оставят другите да се адаптират. Например, Сали е различна и не очаква всички да се променят заради нея. Тя знае, че е различна и необичайна и постепенно започва да открива защо. Едва когато започва да разбира, че това е заради детството ѝ, тя казва – „О, затова съм необичайна, затова не обичам да съм сред много хора“. Тя не обича тълпи, не обича силен шум; тя изобщо не желае да има гадже. На някакво подсъзнателно ниво тя знае каква е била връзката между нейната рождена майка и баща ѝ, похитителят. Така че тя не иска никаква романтична връзка, въпреки че приятелите ѝ я насърчават. Исках да имам такъв герой в книгите си – жена, която се чувства удобно в кожата си, в тялото си. Тя не иска да променя външния си вид, не иска нова прическа или пък да отслабва. Тя иска да бъде оставена на мира, за да бъде естествена. Това е много необичайно за една жена и

исках да дам кураж на жените, да им кажа, че всичко е наред, ако не си слагат грим, например.

Аз нося грим, защото е социално прието, но у дома, сама, никога не бих се гримирала всеки ден.

Още един Ваш цитат: „Ти си толкова добър, колкото е  добра следващата ти книга“. Имате ли вече идея за следваща?

Да, имам идея и имам началната реплика. Все още не съм напълно сигурна каква ще е историята. Освен това, всички мои герои имат голяма тайна и аз вече знам тайната на моя нов герой, но не и начина, по който историята ще се развие и тайната ще бъде разкрита.

Когато изобразявате героите си, искате ли читателите непременно да ги възприемат като добри или лоши?

Не, не е задължително. Не искам читателите да ги харесват или да приемат това, което са направили. Искам да разберат защо са го направили. Така че, повече се интересувам от защо, отколкото от това как или кой. „Защо“ е въпросът, който винаги е в съзнанието ми – защо би направил това, какво е оправданието? Героите винаги имат оправдание. Не искам да бъдат харесвани, а да бъдат разбрани.

Вече се срещнахте с българските си почитатели в София. Какво бихте им пожелала за предстоящите празници?

Надявам се да намерят още страхотни книги. Не само мои. В Исландия има традиция на Бъдни вечер хората да си разменят книги и шоколад. Нарича се Jolabokaflod, което се превежда нещо като „потоп от книги за Коледа“. И така, на Бъдни вечер те сядат, изключват телевизора, някои пускат лека музика за фон, четат книгите си и ядат шоколад. Толкова прекрасна традиция! Мисля, че трябва да правим това навсякъде по света!

„Странната Сали Даймънд“ ни разкрива света на различните

Liz Nugent: I Want My Characters to be Understood; The Why is always on My Mind

At the end of November, one of the most prominent Irish writers, Liz Nugent, was in Bulgaria to meet her fans and present her new book Strange Sally Diamond. Her latest masterpiece was also honored at the Irish Book Awards for Crime Novel of 2023. During her visit, she also gave a special interview to Jasmin.bg, in which she shared which her favorite childhood book was, explained the struggle and strangeness of her characters and told us how she learned to tell her husband exactly what she wanted for Christmas. We also discussed the darkest sides of human nature, violence, what feminism should mean today… and a wonderful Christmas tradition from cold Iceland.

Welcome to Bulgaria! You are here to present your new book Strange Sally Diamond. Let’s start with this. What is Sally’s strangeness?

Sally Diamond is a recluse. When we first meet her, she is 42 years old, living with her old father and he has just died. Sally has no friends, she accepts everything that she is told, she does not question, she is not curious about the world. So, when her father jokingly said to her – You know, when I die, put me out with the trash – that’s what she does. Of course, that brings her to the attention of her neighbors, and then the police, and then the world media as they discover who she really is. We discover that Sally is not the name she was given at birth, and that she is the victim of a terrible, traumatic crime.

If you have to pick just three words to describe her, which ones would you choose?

Reclusive, determined, and anxious.

Do you think that Sally will ever be able to find the peace she is looking for in today’s world?

I think after the world of the book – yes, because her community, her friends would not let her regress. Having left Sally in the book, I think now she is probably teaching children to play piano. I think she is a piano teacher. She also has children coming to her, as they are very safe with her. She has learned more social clues; she has learned a lot more how not to be socially awkward the way she was before. So, that’s the ending I see for her in the future beyond the book.

As you said, due to her trauma in the past, her adoptive parents tried to keep her away from trouble so she would not be hurt anymore. Do you think that was the best approach?

That was her father’s decision. Her adoptive mother was much better as a parent because she wanted to force Sally to go to college, to university, to study, to meet people, to leave home. She wanted Sally to integrate. However, her father was a psychiatrist, and at that time the society was very patriarchal, you could not argue with her husband. Her husband decided that Sally was not just his daughter but also, she would be his life’s work, he would study her. He never pushed her to do anything else, towards further education, to make friends. Only when he knows he is dying, he starts to write these letters that he begins to question whether he was right. He hints in those letters that maybe he made a mistake because now he is no longer there to protect her, and to help her and she is very much on her own. He regrets that.

Let’s go to your books and writing – you have very deep characters and interesting plot twists. I could not guess what’s going to happen at the end…

Neither could I. When I write my books, I don’t know the ending. In Little Cruelties I did not know at the beginning which brother was in the coffin. It was only when I got to the Oscars, that last part, and then I decided. I got them in a situation when they all hated each other enough that they all had a good reason to kill one. I always start my books with the first sentence. Then I decide who is saying that sentence. I also always start a book at the aftermath of a big event. For example, in Little Cruelties one of the brothers has just died; in Strange Sally Diamond – her father has just died, in Unraveling Oliver – he has just beaten his wife and she is in a coma; in Lying in Wait – a husband and his wife have just murdered a young woman.

You are also known for writing children’s stories. How did you make the change from stories for children to thrillers that depict the darkest side of human nature?

Yes, I was writing stories for my nieces and nephews. I also trained as an actor originally and my drama teacher at the end of the year said – every time you have to do an improv session, every time you make up a scenario, someone dies. So, I think it has always happened in my work for adults, there was always something sinister, something bad is happening. It’s also the kind of stuff I like to read, to write, to watch on TV – all dark stories.

Is it easy to depict the soul of a villain? How much research do you do when writing a book?

I don’t do a lot of research until I get till the end of a book when I finish the story. Then I go back and make sure that everything I have said is possible. It doesn’t matter if it’s unlikely. Only that it’s possible. For example, in Unraveling Oliver, there was the question of having a black mother and being completely white. I had to go to great lengths to find a professor of anthropology who could tell me that it’s possible. It’s extremely unlikely but it’s possible. That’s all I needed.

Which one is easier to depict – a woman or a man as the villain character?

I’ve had both. Men are more straightforward. They don’t second-guess as often as women do. When I say this, it drives my husband crazy because he says – I second-guess, I am not sure of myself. Yet, generally, men have more confidence. I remember when I was working in TV and a job would come up for an executive producer of sports channel. They guy I worked with, he has the same job as me on a soap opera, with no experience in sport reports. Well, he would go for that job and I was like – why would you think you would get that job? He got the interview, eventually he did not get the job but still, he did not see why he should not try. I would never do that, even in my own field, I would never apply for a job that was important because I did not think I was important. I think women are very hard on themselves, they judge themselves much more harshly than men. When a man says something, he means it. When a woman says something, she implies it. Like, when I first got together with my husband and I was angry about something, and he would say – Are you ok? Then I am like – Fine. I say fine but I mean – oh, you are the worst person in the world. So, that’s why I say that women are far less clear than man. Then, for example, as years passed, I learned to tell my husband what I really want for Christmas, because there is no point in letting him guess. You have to tell a man what you want.

Why do you think people are drawn to dark stories and books?

I think people read crime fiction because most of the time the bad guy gets caught in the end. Particularly in detective fiction, that softer, cozy crime – like Agatha Christie. The perpetrator is always caught. In my books – not so much. That’s the attraction – we live in a very unfair world and in detective fiction you get a fair ending. Order is restored and there is justice.

Was it also your goal to raise social awareness on crime and abuse?

It’s not something I said I had to do but it is a byproduct of what I do. In all my books I write about misogyny because in our world it is a huge problem. For example, in my job, when my colleague got married, he was given a promotion, a new title, and extra 10,000 euros a year because he got married. So, when I got married, I said to my boss – where is my promotion? And he said – but you said you didn’t want to have children and David wants to have a family. What’s that have to do with my work?! We are doing the same amount of work.

OK, then how would you define feminism today?

Feminism is very confusing today. Some people think that feminism is the woman’s right to, let’s say, walk naked down the street and be untouched. That is not feminism to me. I think feminism should be equal opportunities for men and women in all aspects of life. Of course, I don’t think that a woman should be assaulted if she walks naked down the street, I think it’s a foolish and dangerous thing to do, to put yourself at risk. I think pornography has a terrible affect for young women because they grow up conditioned that they must please men. That’s so wrong and disordered. Sex should be enjoyed by men and women.

Let’s discuss something more personal. You have shared in previous interviews that you found shelter in literature at a very young age due to your health condition. Which was your favourite book?

Oh, it’s out of print, it does not exist anymore. It was the first book I read that had more words than pictures. It was also the first book I bought with my own money that I saved. It was the best shopping experience that I ever had – buying my first book with my own money. It was called The Shoe Shop Bears by Margaret J. Baker. It was about those teddy bears that were in a shoe shop to entertain children. They were given to children to pacify them while their mothers were trying shoes on them. At night the teddy bears came alive, and they had adventures around the shoe shop. There was also this young girl who worked at the shoe shop, and she was very poor, and they helped to give her a fantastic Christmas. That’s a lovely Christmas story. That book stayed in my head for years. I tried to find it nowadays and it was very hard – I went to libraries, old book websites, antiquarian books. I eventually found a copy that was thrown away by a library somewhere in America, in Minneapolis, I think.

I also like one quote of yours in another interview: “People have accused me of being brave, and I feel, what is brave about surviving and living and getting on with things? I’ve had this disability since I was six, when I had the original brain hemorrhage. You can’t expect the world to suddenly adapt to you, you have to adapt to the world” … Do you think that world lets people adapt?

Well, people should let other people adapt. For example, Sally is different, and she does not expect everybody to change because of her. She knows she is different and unusual, and she begins to discover why. Only when she begins to discover that it’s because of her childhood that, she says – oh, this is why I am unusual, this is why I don’t like being around many people. She doesn’t like crowds, she does not like loud noises; she has no wish ever to have a boyfriend. At some subconscious level, she must know what the relationship between her birth mother and her father, the kidnapper, was. So, she does not want any romantic relationship although her friends urge her. I wanted to have such a character in my books – a woman who is comfortable in her skin, with her body. She does not want to change how she looks, she does not want a new hairstyle, or to be thinner. She wants to be left alone to be natural. That’s very unusual for a woman and I wanted to empower women, to say that it’s ok not to put on make-up, for example. I wear make-up because it’s socially conventional but at home, on my own, I would never put on make-up every day.

Another quote of yours: You are only as good as your next book. Do you already have an idea for a next one?

Yes, I have an idea and I have my opening line. Yet, I am not entirely sure about the story yet. Also, all my characters have a big secret and I know my new character’s secret as well, just not the way the story is going to develop and the secret to be revealed.

When you depict your characters, do you have an idea whether you want the readers to perceive them as good or bad?

No, not necessarily. I don’t want the reader to like them and to accept what they have done. I want them to understand why they have done it. So, I am more interested in the why than the how or the who. The why is the question that is always on my mind – why would she do this; why would he do that… What is the justification. The characters always have a justification. I don’t want them to be liked but to be understood.

You already met with your Bulgarian fans here in Sofia. What would you wish them for the upcoming holidays?

I hope they find more great books. Not just mine. In Iceland there is a tradition – on Christmas Eve you exchange books and chocolate. It is called Jolabokaflod which translates as Christmas Book Flood. So, on Christmas Eve, they sit down, turn off the TV, probably have some music in the background, and they read their books and eat chocolate. So wonderful tradition! I think we should do that all over the world.