Ирландската писателка Лиз Нюджънт е доказан виртуоз в изследването на отклоненията в човешкото поведение. Българските читатели вече познават спиращите дъха „Стаено зло“, „Малки жестокости“ и „Загадката Оливър“. Дойде време и за четвъртия й роман, преведен на нашия език, който е различен от всички останали. Неговото име е „Странната Сали Даймънд“ (Изд. „Еднорог“), а този път героинята й наистина съчетава в себе си крайности на човешките емоции, житейски преживявания и психика. Този нов роман вече оглавява класацията за най-продавана книга в Ирландия за 2023 г. Сигурна съм, че бързо ще докосне феновете на психологическите трилъри и у нас, като ще направи Нюджънт още по-висок гарант за качествена литература. Като почитател, запознат с всичките й книги на български език до момента, включително и с последната, ви я препоръчвам горещо.

Сюжетът

Смайващи и разтърсващи от първото изречение до последната страница – такива са всички романи на Лиз Нюджънт. „Странната Сали Даймънд“ ни среща с поредния необикновен герой – една невписваща се в обществото жена, която ще се сблъска с последиците от своето мрачно минало. Сали Даймънд е истинска откачалка, но самата тя е напълно наясно с това. Да, Сали е странна, емоционално незряла, никога не е имала приятели и социални контакти и предпочита да живее в уединение заедно със своя баща. Той често й повтаря, че когато умре, ще е най-добре тя да го изхвърли на боклука. Той не го мисли наистина, но тя не го разбира. И когато това наистина се случва и трупът му е открит, бедната Сали ще привлече трайно вниманието на медиите и полицията в своето малко ирландско градче. Така започва и пътят й на опознаване на хората и на самата нея. А тя има да учи много, включително и че хората не винаги казват това, което мислят.

Разбира се, Сали съвсем не е подготвена за онова, което предстои. Не е подготвена за разкритията за самата нея и за нейното минало. А тези разкрития са свързани с ужасите през първите години от живота й, за които тя почти няма спомени. Докато шокиращата истина се разкрива бавно пред нея, Сали за първи път навлиза в света на възрастните. Тя ще намери свои приятели и дори роднини, ще може сама да взема решения за бъдещето си, постепенно ще започне да се учи да разбира хората и да овладява своите обезпокоителни пристъпи на гняв.

Животът на Сали претърпява огромна промяна и привидно тя вече далеч не е толкова странна. И когато започва да привиква с тази нова нормалност, с нея се свързва един непознат от далечна Австралия. Оказва се, че той знае доста смущаващи подробности от миналото на Сали, за които никой не е подозирал. Кой е този човек и дали тя ще се съгласи да му се довери? И какво ще се случи, след като Сали все пак се престраши да погледне към миналото?

Както и в другите си романи, Нюджънт представя сюжетната линия през няколко перспективи. В случая, едната гледна точка е тази на Сали, която ни разказва историята през своя поглед. Другата е на Питър, тайнственият непознат от Австралия. Негова е задачата да разкрие ужасното си минало и противоречивото си настояще, което го отвежда и при Сали. Кога се прекъсва нишката на злото и има ли възмездие за жертвите на насилие?

Впечатленията

Основната тема в „Странната Сали Даймънд“ е свободата и какво се случва с хората, когато са лишени от нея. Тя е имала ужасно детство, а биологичната й майка не успява да избяга от своята трагична съдба. За щастие, малката Сали попада в ръцете на добри осиновители, които отвеждат момичето в малко ирландско градче и полагат усилия да й осигурят душевен и социален комфорт. Те са запознати с всеки аспект от миналото й, а и имат необходимата професионална квалификация да й помогнат. Въпреки старанията им, Сали става възрастен човек, който не успява да се адаптира в обществото и предпочита изолацията. Тя е прекарала целия си живот като различна, а всъщност няма причина от здравословна гледна точка да бъде изостанала от връстниците си. След като губи баща си и се сблъсква с последиците от навика си да приема дори абсурдни твърдения за буквална истина, Сали тръгва по пътя на самопознанието. Благодарение на търпението на новите й приятели и съчувствието на общността, тя постепенно се учи да комуникира в света на възрастните. И докато това привидно я отваря към обществото, редица събития и хора я нараняват. В резултат, Сали не просто не става по-щастлива, а и се изправя пред дилемата дали иска да участва активно в този шарен, но и болезнен свят на „нормалните“.

А колко болезнен може да бъде светът на възрастните, ни разказва Питър. Той ни запознава с трудни за осмисляне кътчета на човешката жестокост, с ролята на насилван и насилник, с подчинението, с отнемането на свободата, с криворазбраната любов и най-вече – с ненавистта към хората. Питър е доказателство, че един човек може да съчетава в себе си емпатия и злина и че трудно може да избяга от психологическите отклонения, които е приел за даденост. Той е доказателство, че злото у хората не може винаги да бъде осъзнато и изкоренено с лека ръка. Питър е и героят, който предизвика у мен най-противоречиви чувства – от състрадание и жал до омерзение и ненавист. И точно това прави романите на Нюджънт толкова добри – техният болезнен реализъм. Нейните герои не са добри или лоши. Те са реалистчна представителна извадка на обществото… и неговите чудовища. За мен нито една книга на ирландката не завършва с хубав край. Но завършва с очакван. Както се случва и в живота наистина.

Освен крайностите на човешката природа, Нюджънт ни разкрива и по-малките грехове на хората – предразсъдъците, завистта, нетърпението, алчността. Дори най-добрите персонажи, като например осиновителите на момиче с трудно детство, имат своите демони и причиняват болка. А болката често прекършва хората и това е напълно нормално. „Странната Сали Даймънд“ ни показва и как онези, които са подложени на много болка, се изключват от света, променят своята реалност и свикват със своите окови. Такава е човешката психика – да се нагажда и към насилието, и към социалната изолация, и към страданието, и към липсата на доброта. Това води до последици, които могат да бъдат опустошителни.

И въпреки демоните и чудовищата сред нас, романът ни доказва, че свободата да общуваме с хора, да обменяме опит, да обичаме и да имаме приятели е най-голямото богатство за едно човешко същество. Приемаме го за даденост, докато насилствено не го изгубим.

Като всички книги на Лиз Нюджънт, и „Странната Сали Даймънд“ е тежък роман, който няма да ви остави безразлични. От първата до последната страница ще предизвика емоциите и възприятията ви за света и точно заради това е литературно преживяване, което си заслужава.

 Избрани цитати

–          Яростта може да бъде отключена от страх или каквато и да било друга емоция, която ни кара да се чувстваме безпомощни и уязвими. Но сега ти си зрял човек, не си заключена в една стая. Разполагаш с разнообразен потенциал, който можеш да използваш. Можеш да използваш гласа си, можеш просто да си тръгнеш. Това са две от най-важните средства, с които разполагаш. Не забравяй, ти не си заключено в една стая дете. Насилието почти никога не е уместна реакция.

„Добре“ не е емоция. Започнах да изучавам чувствата си. Установявах, че съм гневна, възмутена, наскърбена и тревожна, но и благодарна, добросърдечна, добронамерена, деликатна и самотна. Тина казваше, че основният ми проблем бил с доверието, но предвид моята предистория това било напълно разбираемо. Бях разбираема.

–          Познавах това мече. Знаех, че името му е Тоби. Дали не ми го беше подарила мама? Имам отлична памет. Защо не можех да си спомня? Той миришеше на мухъл и мръсотия, но и на нещо добре познато. Заливаха ме вълни от чувства, неразбираеми за мен. Смеех се, бях развълнувана и възбудена.

–          Събудих се в непознато легло в непозната къща, но в леглото бе сложено моето синьо одеяло. Бях го прибрала в багажа снощи. Отворих уста да закрещя, но татко винаги казваше, че не бива да го правя, ако не съм в опасност. А дали не бях в опасност? Скоро щеше да ми се наложи да обяснявам отново защо съм сложила баща си в пещта за отпадъци. Затворих уста и не изкрещях.  Спомних си как мама казваше, че ако говориш истината, нищо лошо не може да ти се случи.

–          Обясних й колко глупави бяха постъпките й. Моята смърт би означавала, че ще умре и тя. Никой нямаше да дойде да я търси, защото всички мислеха, че вече е мъртва. Щеше да умре сама, от глад. Опитвах се да я предпазвам от нея самата. Не разсъждаваше трезво.

Малко за Лиз Нюджънт

Преди да започне своята кариера на писател, Лиз Нюджънт учи актьорско майсторство, но вместо да се изявява в театъра, обикаля света като помощник-режисьор на популярното шоу Riverdance. Впоследствие Нюджънт се завръща към първата си страст и дълги години работи за ирландското кино, театър и телевизия. Между 2003 и 2013 г. тя е сред сценаристите на популярния ирландски сериал „Fair City“. Освен това е автор на няколко радио поредици.

През 2014 г. излиза първият роман на Лиз „Загадката Оливър“, който моментално жъне успех сред критици и читатели. Той се изкачва до върха на класациите за бестселъри и през същата година е отличен на Ирландските литературни награди за Криминален роман на годината. „Загадката Оливър“ печели още няколко престижни награди, а през 2016 г. е номиниран за Международната литературна награда на Дъблин.

Вторият й роман „Стаено зло“ излиза през 2016 г. и дебютира директно на върха на класациите за бестселъри в Ирландия. Той не слиза от там в продължение на почти два месеца и остава осем месеца сред десетте най-продавани книги. За него Нюджънт печели много престижни отличия, включително втората си Ирландска награда за Криминален роман на годината. Общо четири Ирландски награди е спечелила тя за своите четири романа дотук. Нюджънт е удостоена и с наградата „Жена на годината“ в областта на литературата за Ирландия от списание „Татлър“ през октомври 2017 г., а през февруари 2021 г. университетът в Дъблин й връчи наградата на името на Джеймс Джойс за нейните литературни постижения.

Освен автор на бестселъри, Лиз води семинари по писане на телевизионни сценарии, продуцира и ръководи литературни клубове и е куратор на литературното изложение на фестивала на изкуствата в Скибърийн през юли 2016 г. Тя живее в своя роден град Дъблин със съпруга си Ричард МакКълоу, музикант и звуков режисьор.

* * *

Колонката на Гери е поредица на първия ни гост-автор – Гери Бенчева. Блогър, пътешественик, страстен почитател на хубавата литература, кино и театър, Гери е автор на блога Приказки и мисли за непораснали деца.

„От онези с многото мечти и големите емоции. И от онези, които събират усмивки“, както казва тя.

Гери ще продължава да ни вдъхновява да четем книги, да заставаме пред малкия и големия екран, да пътешестваме… да откриваме красотата на света.