Какво означава в Европа да си твърде „черен“, а в Африка – твърде „бял“?
Текст: Бистра Иванова
Фото: Стефан Василев
Бистра Иджома Окереке е първото чернокожо момиче, завършило НАТФИЗ. За да се стопли сутрин през зимата, си пуска афробийтс, които я пренасят в Африка. Мрази да става рано, но го прави всеки ден и винаги, винаги, винаги започва деня си с кафе. Млада, талантлива, позитивна, продуктивна – тя е истинско вдъхновение. Актриса и поетеса с първи късометражен филм зад гърба си (In Between, предпремиера през октомври 2023 г. в София), тя принадлежи на две култури – Нигерия и България. Днес поставяме фокус върху поезията й, за да разберем повече за книгата й „Аз зад черното и бялото“ (изд. Библиотека България).
Ти си артист, който работи в много сфери – театър, кино, поезия… Какво специфично ти дава поезията и защо пишеш?
Започнах да пиша с рими още като бях дете. Доставяше ми удоволствие и ми даваше вътрешен мир. Решавах някаква задача по изразяване и нареждане на думите в ума си.
Поезията я усещам като близък на сърцето ми език, който има смисъл. Вид освобождаване е.
Питала съм много други поети кога пишат. И всички до един имат същия отговор като мен – „Пиша, когато съм тъжен или нещо ме мъчи.”
Как се роди книгата „Аз зад черното и бялото“? Кога са писани стиховете, които влизат в нея?
Роди се преждевременно и много непланирано. Писах, писах и след известно време редакторката ми невинно попита „Не ти ли е време да издадеш книга?”. Никога не ми е било крайна цел, но се случи по пътя. Стиховете са писани в различни периоди, което си и личи. Ако трябва да съм точна – обхваща пет години от живота ми.
Заглавието разкрива основната й тема – твоята идентичност между черното и бялото като дете от смесен брак, което в Европа е „черно“, а в Африка – „бяло“. Разкажи ни малко повече за тази дуалистичност в теб? Ти самата усещаш ли се черно-бяла или това идва повече от външните погледи?
Заглавието не визира само това, че съм от смесен брак, а по-скоро едно междинно състояние на човек, който се припознава в няколко неща, които би трябвало да са взаимоизключващи, но не са. Всеки носи това търсене, а то е и много валидно в 21-ви век, когато хората имат възможност да се докоснат до други култури и да ги осиновят. Това важи и за хора, които изглеждат на външен вид по един начин, а историята им е съвсем друга. Аз съм си аз и съм сбор от две култури и раси. “Аз зад черното и бялото” говори за сблъсъка между това, което си, и това, което обществото вижда или мисли, че си.
Какво не знаят хората за твоята идентичност и какви грешки правят, съдейки те само външно?
Хората не трябва да знаят каквото и да било извън сценичния ми живот. Не е нужно. Това е една и от тезите ми. Грешката е в това да имаш отношение към човека пред теб на база външния му вид.
Как изглеждаме е просто отражение, но не и съдържание.
Какво би казала на други момчета и момичета, които са деца на „черното“ и „бялото“?
Те са много повече от смесените деца на външен вид. Има много примери и за деца на бракове между българи и западноевропейци. Те също толкова усилено се опитват да се наместят в общество, което няма категория за тях. Бих им казала да не се страхуват да излизат извън кутиите и да рушат представите на обществото. Да разказват за себе си както те биха искали да го направят и по свои правила.
Би ли ни споделила някой любим стих от книгата ти?
зад черното и бялото
не съм черна
и бяла не съм
аз съм точката
между черното и бялото
средата на бисквитката
аз съм между
континентите
мисълта
спираща в сивотата
птицата
която плува
неотговореният
въпрос
и неудобната истина
аз съм самотата
в черно-белия свят
дете на негър и бяла
момичето
с къдрава тъмна коса
и момичето
с твърде светла кожа
чужденката
в двете къщи
многоточието
в чуждите погледи
аз съм бяла
и не съм бяла
аз съм черна
и не съм черна
Материалът се реализира с подкрпеата на Европейската мрежа срещу расизма ENAR като част от европейския фестивал #MakeRacismHistory.
Подарете си вдъхновение
Най-интересните статии от изминалата седмица ви очакват! Всяка Неделя сутрин във Вашата пощенска кутия.