27-ият Международен филмов фестивал „София Филм Фест“ ще се случи традиционно през март, ще бъде грижовен към природата и ще посреща гости под надслов

„Reconnect – да се свържем отново чрез киното“.

През 2020 & 2021 най-мащабният български кино фестивал преживя пандемични сътресения, към които се адаптира с чувство за хумор, креативност и любов към смисленото кино. Миналата година програмата му гъвкаво се прекрояваше, докато бомби падаха (падат и днес) в съседство, режисьори и оператори внезапно не успяваха да гостуват, озоваваха се вместо това на фронта – с камера или с тяло. Киното не е безучастно и изолирано, то е магичното огледало на живота в цялата му абсурдна разноликост.

През 2023 между 16 и 31 март щедро ще ни посрещне палитра от неизброими заглавия, нови конкурсни програми, широк спектър от фестивални, дебютни и рестроспективни филми. Вълнуваме се за дългоочаквани заглавия, отвлечени от Кан, а сега – и носители на оскарни номинации: „Близо“, удостоен с Grand Prix в Кан и силен претендент за най-добър международен филм в надпреварата за Оскарите; „Аржентина, 1985“ – също с номинация от Академията за най-добър международен филм и оценен във Венеция; ще видим „Рейнско злато“ – последния филм на обичания у нас Фатих Акин; „Империя на светлината“ на Сам Мендес („1917”, „Американски прелести”), документалния „Цялата красота и кръвопролитие“ на Лора Пойтрас, както и „Тар“ на Тод Фийлд, вече откроен с над 50 награди и множество престижни номинации.

София филм фест открива новото си издание в Зала 1 на НДК на 16 март с „Повелителят на горите“, дело на популярния режисьор, награден със „Златна палма“ и „Оскар“ – Фолкер Шльондорф. Той ще участва в създаването на „София филм фест“ гора и ще засади първото дърво, част от екологична инициатива на фестивала тази година. Ретроспектива на Шльондорф ще се проведе в залата на Гьоте-институт в партньорство с германската културна институтиция. Красивото на богатите фестивални програми е, че из между разнообразния афиш винаги блестят и стари ленти, които ще могат да се видият на широк екран в тъмния уют на кинонсалона (не единствено в Criterion Channel) – предварителната програма с ретроспективи започва още на 9 март в Чешкия културен център. Тогава стартира и нов за София филм фест специален конкурс – „Тийн“, който ще ни покаже филми с младежка тематика, а за още по-малките ще бъдат подбрани филми в категория „СФФ деца“.

Сред специалните гости на фестивала е актрисата Джералдин Чаплин. Заедно с режисьорката Джесика Удуърт („Белгийският крал“, „Босият император“) и екипа им, те ще представят филма „Лука“ – копродукция с България,  вдъхновен от романа „Татарската пустиня“
на Дино Будзати, с премиера в Ротердам от преди едва няколко дни.

Друг високо ценен гост на фестивала ще бъде световно известният македонски режисьор Милчо Манчевски. Всички негови филми, включително късометражни, ще бъдат показани на широк екран у нас в рамките на фестивала, сред тях са – „Преди дъжда“ (1994), „Майки“ (2010), „Bikini Moon“ (2017), “Върба“ (2019), както и последният филм на Манчевски – „Каймак“. Режисьорът ще бъде и председател на международното жури, което ще определи Голямата награда в конкурса за първи или втори игрален филм „София – град на киното”, традиционно тази програма включва 12 филма, а в селекцията сега ще участват и 2 български филма. Балканският конкурс също селектира 12 заглавия, а сред потвърдените откриваме и българския филм „Майка“, който откри миналогодишната Киномания и беше отличен с четири приза на 40-ия фестивал на българското игрално кино „Златна роза“ във Варна. Международни гости на фестивала ще бъдат още чешкият режисьор Ян Сверак и полската режисьорка Агнешка Смочинска, потвърди директорът на София филм фест – Стефан Китанов.

Докато тайно се надяваме сред необявените все още заглавия по-късно да срещнем и „Aftersun”, оставаме с вълнуващото усещане за предстоящ кино маратон и обещаваме нови срещи.

* * *

Колонката на Славена е авторска поредица на нашия гост-автор – Славена Проданова.

Страстен пътешественик с ярко перо, дори когато споделя лаконично впечатления от места и творби в социалните мрежи, текстовете на Славена успяват да балансират между проникновения прочит и пъстрата, забавна страна на изкуствата (и живота).