Един от най-знаковите текстове на древния свят излиза в ново луксозно издание

Малко са книгите в цялата човешка история, които са толкова влиятелни като древния текст „Към себе си“ от римския император и стоически философ Марк Аврелий. 

Сега този безценен философски документ се появява на българския пазар в ново луксозно издание с класическия превод от старогръцки на Богдан Богданов и с логото на издателство „Сиела“ в сътрудничество с Нов български университет. 

---

Книгата може да поръчате с 5% отстъпка и промокод за читателите на списанието тук.

---

Написан без намерението да бъде публикуван, текстът събира личните размисли, записки и стоически напътствия на най-могъщия човек на своето време, които повече от 18 века оказват огромно влияние върху читатели по цял свят. 

Като поддръжник на стоическата философия Марк Аврелий помества в „Към себе си“ поредица от забележителни духовни упражнения – напомняния, предназначени да го направят смирен, търпелив, съпричастен, щедър; да му помогнат да разбере себе си и да осмисли вселената.

Прозренията на автора, вероятно записани по време на военни кампании, се превръщат в едно от най-великите философски произведения: вечен сборник, станал задължително четиво за държавници и мислители през вековете. 

Изключително четивно и достъпно, изданието не само дава увлекателен поглед към ума и личността на един от най-просветените и интелигентни лидери на всички времена, но и предлага вдъхновяващо ръководство за търсещите начин да се справят с предизвикателствата на всекидневния живот. 

От тази книга читателите могат да извлекат ценни уроци затова: 

• Как да бъдем господари на собствените си мисли и да живеем в настоящето? 
• Как да превръщаме пречките във възможности? 
• Как да се справим с неизбежните страдания в живота ни? 
• И как да приемем, че след време не само няма да ни има, но самият спомен за нас и за най-великите ни дела може да е изчезнал?

Изпълнена с мъдрост, практически напътствия и дълбоко познание на човешкото поведение и душа, „Към себе си“ представлява безценен извор за философията на стоицизма и неговите основополагащи ценности – смиреността и дълга, смелостта и разума, вътрешната сила и умереността. 

Към себе си

Марк Аврелий

ВТОРА КНИГА

1. Щом отворя очи, да си кажа: „Ще срещна любопит­ни, неблагодарни, надменни, коварни, завистливи хора, ще срещна егоисти. Станали са такива, защото не знаят какво е добро и какво – зло“. А аз понеже съм съзрял, че природата на доброто е красивото, а на злото – грозното, и че дори природата на този, който греши, ми е сродна, не със същата кръв и семе, а защото е причастна към ума и има в себе си божествен дял, знам, че никой от тези хора не може да ми навреди и никой с нищо грозно не ще ме засегне. Нито мога да се разгневя на своя сроден, нито да го намразя. Родили сме се за съдружие като краката и ръцете, като клепките и зъбите на горната и долната челюст. Да си противодейства­ме е противно на природата. А да се възмущаваме и отвръ­щаме от някого е един вид противодействие.

2. Това, което съм, е плът, дихание и ръководно начало. Остави книгите. Не се разсейвай повече. Не е позволено. Но презри плътта като човек, който вече умира. Тя е мръсна кръв, кости, крехка тъкан от сплитащи се сухожилия, вени и артерии. Забележи и диханието какво представлява – вятър, винаги нещо различно, постоянно бълвано и наново поглъщано. Ръководното начало е третата ти съставка. На следното обърни внимание. Възрастен си. Не го оставяй по­вече да робува и да бъде разигравано като марионетка от егоистичните ти пориви. И не допускай да негодува срещу предопределеното и настоящето или да гледа с недоверие към бъдещето.

3. Божиите дела са изпълнени с промисъл, а делата на случая не стават, без да се вплита и заприда в тях природата на нещата, които се уреждат с промисъл. Всичко произтича оттам. Добавя се необходимостта и изгодата за вселената, от която си част. За всяка част от природата благо е това, което му се предлага от всеобщата природа и което я съхранява. А съхраняват вселената както промените на елементите, така и промените на съставените от тях тела. Ако това са основ­ни положения, нека са ти достатъчни. Отхвърли жаждата за книги, за да умреш не в роптаене, а наистина благ и от сърце благодарен на боговете.

4. Припомни си откога отлагаш тия работи и колко пъти взимаш отсрочка от боговете, без да я спазваш. Нужно е вече да разбереш от коя вселена си част и на кой неин уред­ник си издънка и че е определен пределът на твоето време. Ако не го употребиш, за да се проясниш, то ще си отиде и ти ще си отидеш и повторно няма да бъде възможно.

5. Във всеки час твърдо като римлянин и мъж гледай да вършиш, каквото вършиш в момента, с подобаващото не­престорено достойнство, с любов, независимост и справед­ливост. Гледай да не зависиш от никакви други представи. Ще го постигнеш, ако всичко, което вършиш, вършиш като последното в твоя живот – не необмислено и повърхност­но и не отвърнат поради страсти от здравия разум и не не­искрено, нито воден от себелюбие и недоволство от това, което ти е отредено. Виждаш колко малко е нужно да се ов­ладее, за да се преживее животът успешно и благочестиво. Защото от човек, който спазва това, и боговете нищо повече няма да искат.

6. Зле, зле се отнасяш към себе си, моя душа. И няма да има време да си окажеш нужната почит. Ограничен е чо­вешкият живот. Твоят вече е почти изчерпан, а ти не си се почела и продължаваш да търсиш своята сполука в душите на другите хора.

7. Нека не те разсейват външните събития. Намери вре­ме да научиш нещо добро и престани да блуждаеш. Нужно е вече да се пазиш и от другата заблуда. Глупави са и потъ­налите в дела и накрая уморени от живота хора, неразпола­ гащи с цел, към която да насочат всички свои начинания и изобщо всички свои представи.

8. Това, че човек не обръща внимание какво става в ду­шата на другия, не може да го направи лесно нещастен. На­против – няма как да не бъде нещастен онзи, който не следи движенията на собствената си душа.

9. Нужно е да си припомняш постоянно каква е приро­дата на вселената и каква е твоята и как се отнася тя към първата и каква част от какво цяло е, както и това, че никой не ти пречи винаги да действаш и да говориш в съответствие с природата, от която си част.

10. В своето сравнение на грешките[1], доколкото е оби­чайно да се прави подобно сравнение, Теофраст съвсем по философски твърди, че грешките на страстта са по-тежки от тези на гнева. Защото очевидно разгневеният се отвръща от разума поради някаква мъка и скрито стягане на сърце­то. Докато оня, който греши поради страст, победен от удо­волствие, по някакъв начин се оказва по-разпуснат и по-женствен в грешенето. Та правилно и достойно за философ е неговото мнение, че прегрешението заради удоволствие заслужава повече укор от прегрешението поради мъка. По­начало за първия може да се каже, че по-скоро друг е постъ­пил зле с него и като му е причинил мъка, го е принудил да се разгневи. Докато при втория подтикът за сторената не­правда е в самия него, в това, че страст го е подтикнала да стори нещо.

11. Така трябва да правиш, да говориш и да обмисляш всичко, все едно че в следващия момент ти предстои да на­пуснеш живота. Не е страшно да си отидеш от хората, ако има богове. Защото те няма да ти сторят зло. Ако ли пък няма или те нехаят за човешките дела, за какво ми е да жи­вея в свят без богове и без промисъл? Но богове има и те полагат грижа за човешките дела и цялото им внимание е насочено към това, човекът да не попадне на действително лошото. И ако сред останалите неща имаше някое лошо, те сигурно щяха да се погрижат всеки да е в състояние да го избегне. Но как това, което не прави лош човека, може да направи лош живота му? Всеобщата природа не би направи­ла този пропуск – нито поради незнание, нито знаеща, но не­можеща да се предпази или поправи. Нито поради безсилие, нито поради неумение тя би проявила подобна немарливост – да допусне доброто и лошото да се случват еднакво и без разлика както на добрите, така и на лошите хора. Смъртта и животът, славата и безславието, мъката и удоволствието, богатството и бедността, всичко това се случва еднакво как­то на добрите, така и на лошите, защото не е нито прекрас­но, нито грозно, тоест не е нито добро, нито лошо.

12. Колко бързо изчезва всичко – и самите тела във все­лената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презря­но, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умстве­ната способност. Какво представляват хората, чиито мне­ния и гласове са си спечелили слава?[2] Какво представлява смъртта? Ако човек я разгледа сама по себе си и като подло­жи на анализ понятието, отдели съпровождащите го празни представи, ще достигне до възгледа, че тя не е нищо друго освен дело на природата. Ако някой се страхува от делото на природата, е дете. Но смъртта не е само дело на приро­дата, тя е и нещо полезно за нея. Как се свързва човекът с бога и с коя своя част и изобщо в какво положение е тази негова част?

13. Нищо по-жалко от човешкото същество, което оби­каля навсякъде, изследва, както казва философът, „дълбини­те на земята“[3] и прави заключения за това какво става в ду­шата на ближните му, но не разбира, че е достатъчно да бъде само при своя вътрешен бог и да му служи истински. Да му служиш, значи да се опазиш чист от страсти, от прибързани действия и да не недоволстваш срещу това, което вършат боговете и хората. Божиите дела трябва да се почитат за съвършенството си, човешките да се обичат поради нашето сродство, а понякога да се изпитва и един вид състрадание към хората, задето не познават доброто и злото. Този недъг не е по-малък от оня, който лишава от възможността да от­личаваме бялото от черното.

14. Дори три хиляди години да живееш и десет хиляди по толкова, все пак не забравяй, че всеки губи само живота, който живее, и живее само живота, който губи. До едно и също се свеждат най-дългото и най-краткото. Настоящето за всички е еднакво и губеното е еднакво и това, което оста­вяме, изглежда толкова незначително. Защото човек не губи нито миналото, нито бъдещето. Как може да му се отнеме това, което няма. Та тези две положения трябва да са посто­янно в мисълта ти – първо, че от вечни времена всичко пази непроменен вида си и се върти в кръг и че няма значение дали ще го гледам все същото сто години, двеста години или безкрайно време; второ, че и дълголетникът, и този, който умира съвсем млад, губят едно и също. Човек може да бъде лишен само от настоящето, понеже само него притежава. Никой не губи това, което няма.

15. Всичко е в мнението.[4] Ясен е смисълът на думите, приписвани на киника Моним. Ясна е и тяхната полза, ако човек вкуси от силата им в границите на истината.

16. Човешката душа се лишава от достойнство най-вече когато по своя воля се превръща в един вид оток на света.

---

[1]  От недостигнало до нас съчинение на Теофраст.

[2]  Фразата „са си спечелили“ е добавена от съвременен издател.50

[3]  Платон, Теетет 173 с – 174 с, който цитира Пиндар (вж. на бълг. Пла­тон. Диалози. Том 4, 1990).

[4]  Фрагмент от неоцеляла комедия на Менандър.